Георги Цветанов: Нешка Робева върти лихварска дейност

Бизнесменът Георги Цветанов е основният свидетел на прокуратурата в мегаделото „Октопод". Той е една от първите жертви на пипалата на Алексей Петров. В съдебната залата Цветанов споделя кошмарни подробности за заплахите, побоите и рекета на бившата барета, за това как е бил изигран от приятелите си и как е загубил цялото си имущество.

В интервю за "Всеки ден" той разказва за предателството, което са направили близките му - Нешка Робева и Светлин Русев.

Г-н Цветанов, вече минаха няколко заседания по делото срещу Алексей Петров. Близо 8 часа разказвахте за зверствата, които ви е причинил той. Как се чувствате, когато стоите в една съдебна зала с него?

Смесени са чувствата ми. Връщат се спомените от преживяното, което определено не е най-приятното. В чисто психологически план направих всичко възможно преди години да ги потисна дълбоко в себе си и трябва да ви кажа, че всеки един разпит в последните две години и особено досегът с него в съдебната зала ми носи негативни емоции. Изпитвам и страх, и отвращение.

Семейството ви притеснява ли се за вас?

Разбира се. Особено жена ми много тежко го изживява. Дъщеря ми, която знаете, че едвам оцеля в бомбен атентат, когато беше на две годинки, сега научава от вестниците за всичко това, съучениците й почват да говорят. Аз не знам дали Алексей Петров е замесен в атентата, но беше във времето на най-големия конфликт с него и в ареста ме натикаха по негова поръчка.

Разказвате в залата, че сте получавали заплахи.

Не само заплахи, два атентата съм преживял. По единия още тече разследване, там бяха срязани болтовете на служебния ми автомобил. Тогава подадох сигнал в полицията в Плевен, реакцията беше такава: „Абе, к'во ще се занимавам аз с вашите глупости. Той Алексей е голям човек, в София не можаха да се оправят с него, та ние ли?". Такава беше като цяло настройката в обществото.

Как се изправихте на крака след преживяното?

Трудно, ако наблюдавате всички, които са пострадали, ще забележите, че само аз се изправих на крака, всички други са потънали безвъзвратно и психически, и финансово. Не само хората около нас, но и следващите, които пострадаха след 2001-ва, когато с нас беше приключено. С нас беше направено ноу-хауто, по което като матрица започнаха да го прилагат на следващите си жертви.

Много често се говори за това, че подсъдимите имат по-големи права от жертвите на престъпления.

Това е факт! Да не говорим за нагласата в обществото, колко енергия се влага в това да бъде очернен и окепазен някой. Вижте как адвокатите на Алексей Петров вкарват такива тези в процеса, как се работи по дискредитирането на основните свидетели. Това са недопустими неща, да се опитват да се влияе на съда.

Сам казвате, че ще се опитат да ви дискредитират, ще успеят ли?

Те го правят, при това целенасочено. Аз 15 години съм целенасочено очернян от Алексей Петров, именно за да бъдат оправдани тезите му колко съм лош. Но не това е поводът за нашето събиране в съдебната зала, поводът са престъпленията, които е извършил Алексей Петров. А той се опитва да манипулира съда с тезата за Робин Худ - как е откраднал от лошите. Но Робин Худ раздаде на бедните, а той раздаде на себе си и на жена си.

В съдебната зала споменахте, че Нешка Робева също е замесена в историята, разкажете ни как се свързахте с нея.

За съжаление аз съм виновен и аз съм причината да й създам сега тези неприятности, защото действително отидох при нея за услуга. В интерес на истината при разговорите ми с Алексей Петров по повод създаването на застрахователното дружество част от предварителните уговорки беше, че трябва да участвам с паричен капитал, който аз нямах. И той ми каза: „Ми виж там, имаш приятели - Светлин Русев, Нешка Робева" и донякъде той ми даде насока при кого да отида. Познавахме се с Нешка, помагали сме си един на друг, със Светлин бяхме доста близки покрай събирането на колекцията ми от картини. В интерес на истината не й казах тогава, че парите ми трябват за увеличаване на капитала на застрахователната компания „Левски - Спартак". Тя също обаче не ми каза, че е акционер в тази компания и аз го разбрах от кориците на делото.

А защо поискахте пари от нея?

Знаех, че Робева се занимава с лихварство, знаех, че дава пари с лихва.
В общи линии на мен ми предложи много изгодни условия - 2% лихва, което беше под пазарната. Тя ми направи огромна отстъпка и истината е, че тези пари влязоха в застрахователната компания. За съжаление аз не знаех нейната връзка с компанията и това, че нея я е устройвала възможността някой да увеличи капитала, така че компанията да получи лиценз. Защото ако това не беше станало, всички първоначални участници щяха на практика да си загубят капитала. А тя беше именно от първоначалните акционери и тя щеше да си загуби парите.

Очевидно и на Алексей, и на Робева влизането ми в компанията е донесло само положителни резултати и са спечелили. След забавянето на лицензирането започна натиск от страна на Робева, не знам дали под диктовката на Алексей, тя да си иска средствата. И аз й казах, че парите са при Алексей, моля те, недей да създаваш напрежение, защото той е агресивен, казах й, че имам притеснения за здравето си и ще ме пребие. И тя ми отвърна: „Да прави каквото иска с тебе. На мен ми е все едно". После ми прибраха колекцията от картини. Имайте предвид, че всяка картина е купувана през Светлин Русев, той формира цялата колекция, само една от картините е купувана от Богомил Райнов, той ме е завел при него.

Само за една от картините са дадени 100 хиляди долара, колкото беше дългът ми към Нешка Робева. А те прибраха стотици картини за над 2 млн. долара. С какви чувства да остана аз, след като самата Нешка е наясно с това кое колко струва, самият Светлин Русев знае. И се опитвам да си отговоря на въпроса къде са тези картини. Защо две години нито полицията, нито прокуратурата установи къде са? Имам сериозни подозрения, че част от тази колекция се намира включително и в магистрати, освен в политици.

Чувствате ли се изигран?

Обвинявам себе си, не мога да държа сметка на Светлин, на Нешка, но се чувствам много разочарован, защото аз Светлин го боготворях, аз го имах за духовен баща, а той дори и в следствието си позволи да излъже, че никакви картини при него не е имало, а че са били при Нешка Робева. Една част от тази колекция и досега е при него, наясно съм. Но в крайна сметка всички ще бъдем съдени на друго място. Шокът, който изживях от това, че видях лицата на хората, които бях поставил на пиедестал, в сърцето си, в съзнанието си, разочаровах се и това ми е болката.

След тези събития говорили ли сте с Нешка Робева, със Светлин Русев?

Да, аз ходих да им плача, че Алексей ме малтретира и така нататък. Нешка искрено се радваше, на нея й харесваха тези неща. Светлин не вярваше, че това се случва, защото според мене беше манипулиран от Робева. Русев ми каза, че Нешка е обещала, ако възстановя сумата, да ми върне картините. Но това така и не стана, тя категорично отказа. Което говори само за себе си, че тя много добре оценява какво е придобила.

Очаквате ли делото срещу Алексей да завърши справедливо?

За мен беше важно да намеря сили да изляза и да разкажа всичко това. Важното е, че се видяха нещата - че доцентът е Трактора и е сгазил десетки, стотици хора.