Расизмът в Америка през очите на една българка: "Той е добре прикрит, но е там"

/КРОСС/ Президентът Тръмп не е убиецът на Джорд Флойд. Нито кметът на Минеаполис, нито шефът на полицията в града. Убиецът е полицаят Дерек Човин или по-скоро - предполагаемият убиец, защото все още не е осъден, въпреки че всеки човек на планетата със смартфон и интернет вече е видял или чул как Човин отнема живота на Джордж Флойд. На заснетото от свидетели видео полицаят притиска с коляно гърлото на арестанта цели 8 минути и 46 секунди, а жертвата му стене "не мога да дишам".

От 26 май ежедневно в многомилионните американски градове, както и в малки градчета и предградия, хиляди протестират, за да спре полицейската бруталност на расова основа.

Защото расизмът в Америка днес съществува, макар и често добре завоалиран.

За съжаление, още в Минеаполис, откъдето започна всичко, протестът беше опорочен от грозни вандалски сцени. Тълпи от озлобени, отчаяни, гладни и вероятно криминално проявени хора трошаха витрини, палеха и разграбваха дрехи, маратонки, телевизори. Прескачаха се и се биеха за плячката. Всичко това отново се случва пред очите ни, често стриймвано на живо или качено в социалните мрежи, минути след като се е случило.

Не зная дали кой, как и кога ще установи причината и подбудителите за тези грабежи. Едно е ясно - лумпенските тълпи опорочиха и затъмниха иначе справедливите масови протести против полицейското насилие и расовата дискриминация в Америка.

В моето градче, Лейк Форест, северно предгадие на Чикаго с близо 20 хиляди жители , протестът беше на 3 юни, на историческия Market Square - според историците първия търговки център в Америка.

Митингът беше организиран от група настоящи и бивши възпитаници на местната гимназия, израсли като "привилегировани бели", при това заможни, американци.

Протестът в моя град, както и всички останали в страната, е вдъхновен от движението Black Lives Matter.

Малко демография: тук живеят малко под 20 хиляди души, от които 92 ,1 % са бели, 4,6% азиатци, 2,8% латиноси и 1,1 % афроамериканци. Останалите проценти са индианци и смесени. Данните са от последното преброяване през 2010 година.

Заради "локдауна", който все още е в сила, общуването е предимно в социалните мрежи. Във всички местни затворени групи във Фейсбук и Инстаграм още в понеделник, новината за протеста, предизвика разгорещени дискусии, спорове и словесни престрелки "за и против".

Никой, разбира се, не отричаше правото на протест, като често спорещите се позоваваха на Първата поправка на Конституцията за свободата на словото. Хората обаче бяха парализирани от страх, заради погромите и вандализма в Ню Йорк, Чикаго, дори и в град Уакиган, който се намира само на 18 километра оттук.

Повечето от тях, най-вече собствениците на магазини, офиси, сладкарници, фризьорски салони и ресторанти на Market Square панически питаха дали протестът всъщност не е организиран от активисти на Black Lives Matter и звъняха в полицията да разберат има ли постъпили сигнали за погром, заради поредица съобщения в Туитър.

В сряда, още в ранния следобед, витрините на почти всички магазини бяха заковани с шперплат. Спекулациите, че вандали ще нахлуят и тук, ще разбият, ще грабят и опожаряват не спираха.

В една от групите във Фейсбук мъж каза - "заради смъртта на оня човек, сега хората тук ще си загубят прехраната".

Живея в Лейк Форест вече 19 години и след тази кратка публикация за първи път преброих познатите си расисти.

Последва бурна дискусия със заплахи, зле прикрити обидни квалификации и разгорещени спорове, от което на всички ни стана ясно, че макар и дълбоко потулен, расизмът тук съществува.

За щастие, в ранната привечер в сряда, на перфектната зелена морава на Market Square, пред телевизионните камери, над 200 души спокойно слушаха и аплодираха речите на няколкото чернокожи оратори.

Отстрани, без да чуват говорещите, бяха дошли наблюдатели. Те бяха доста по-малобройни.

Речите бяха тъжни, болезнени, понякога вдъхновяващи. Едни момче, завършило гимназията миналата година, сподели истории, от които ме обзе срам и ужас, че синът ми е бил в тази сграда по същото време.

По време на обяд в стола на училището, 5-6 чернокожи момчета от випуска, минали покрай насъбрали се на една маса техни съученици. "Вижте, пуснали са маймуните от зоологическата градина в Линкълн парк", провикнал се един от тях, а останалите избухнали в смях.

Друг човек ми разказа как като дете, може би осемгодишен, си играел с приятели в тих и спокоен квартал в Чикаго, където живеел с родителите си. Като свършили, грабнал новото си колело и тръгнал да се прибира. Само след няколко минути го спрял полицай и започнал грубо и настоятелно да го разпитва откъде е откраднал колелото. Междувременно го хванал за яката на ризата и го повдигнал. Само намесата на приятелите му го спасила от още разпити и неприятности.

Това беше първият ми от многото подобни случаи с полицията, уточни моят приятел, лекар-онколог и попита мен колко пъти ме е спирала полиция.

"За 20 години шофиране в Америка, само два пъти за превишена скорост", му казах аз.

Него го спират почти всеки месец. Почти всяко чернокожо момче в Америка има подобна история с колело, а всеки чернокож мъж е спиран от полицията по пътищата на Америка много повече от всички други раси.

Расизмът трудно се разбира в Америка, ако не си го усетил на гърба си.

Моя позната, бяла жена, адвокат, е омъжена за афроамериканец. Той е биохимик и работи в голяма фармацевтична компания. Синът им, умно момче е трудолюбив и отличен плувец. Приет е за студент в Принстън и поне по два пъти на ден получава намеци, че е успял, заради политиката за приемана на малцинствата в колеж( Affirmative Action Act).

Мой съсед, роден в Ямайка, казва, че като разхожда кучето си, често го спират, за да го разпитват кой е къде отива.

Моят личен опит с расизма е от разкази на познати, някои от които не пожелаха да бъдат публикувани.

Първият случай, в който аз открито се сблъсках с религиозния фанатизъм и расизма на някои от поддържниците на Доналд Тръмп, беше през лятото на 2016.

С екип на несъществуващата вече телевизия BiT, бяхме в Кливланд, където се провеждаше Конгресът на републиканската партия, на който номинираха Тръмп за кандидат-президент. Знаехме, че всеки ден се провеждат протести против Тръмп, както и митинги в негова подкрепа. В един ужасно един горещ юлски ден с Ралица Василeва, която беше водещ и шеф на новинарския екип, снимахме на Public Square. Там бяха и двете групи, разделени помежду си от верига полицаи, около 50 на брой. Останах шокирана, от това което чух и видях тогава там. Един човек крещеше безпричинно на чернокож мъж срещу него " Ти си дете на Дявола! Ако не ти харесва, купи си билет обратно за Африка".

Това, което се видя и чу на Market Square в Лейк Форест беше един по-прикрит и не толкова истеричен расизъм, който обаче е не по-малко опасен. Дали Америка е готова да го изкорени?

Ясно е, че от Public Square в Кливланд до Market Sqare в Лейк Форест, расизмът в Америка все още съществува.

От Ваня Божилова- Креймър
Чикаго