Какво ни чака?!

Андрей Райчев, социолог, Евгений Дайнов, политолог, в интервю за бТВ

Водещ: Скандалът с лекарствата и оставките, медийната битка и различните лобита, които се атакуват – всичко това, гарнирано с, както каза един наш събеседник, бонусчийка до бонусчийка и за капак мутренски полъх, дъмпели, заведения, в които влизат едни хора и атакуват други с биографични златки. Малко като „манджа с грозде” звучи цялото това нещо. Но ще се опитаме да коментираме последните скандали и да ги анализираме с Андрей Райчев и Евгений Дайнов. Добре дошли.

Водеща: В студиото от началото на предаването ви призоваваме да коментирате на нашия сайт - кой е във вашата личната класация най-успешният български политик. Това на фона, на поредното социологическо изследване на НЦИОМ, оповестено вчера, според което Кристалина Георгиева е с 66% одобрение, но тя все пак работи извън политическата територия на България, а този, който работи на политическата територия на България и е най-харесван, това е Бойко Борисов. И общо взето в нашия сайт „за” и „против” Бойко Борисов – два лагера са се оформили.

Водещ: Последният коментар е – абе хора, само с мутри и луди ли ще ни занимавате всяка сутрин.

Водеща: И се дава за пример, много странно за мен, репортажът на Антон Хекимян, който разказа за един български лекар, джипи, който е и поп на селото, не знам защо го наричат луд този човек нашите зрители.

Водещ: След тези коментари, продължете да ги пишете, ние ще допълваме с тях коментарите на Евгений Дайнов и на Андрей Райчев за това, което те смятат, че е основна тема, защото от последните скандали е трудно да се очертае най-важното, което се случва в държавата, зад тази пъстрота кое е основното?

Водеща: Поканили сме едни умни хора да канализират всичките събития от последните дни.

Евгений Дайнов: ”Манджата с грозде”, която описахте, плюс други неща, които се случват, са признаци за това, че и това правителство не се различава от различните. Всяко правителство две и половина година навътре в мандата си, когато вижда следващите, наближаващи, избори внезапно разбира, че няма волята да прави реформи, да управлява ефективно и прозрачно, да променя нещата и преподрежда нещата така, че да раздава големите черпаци.

Водещ: Не иска или не му дават да прави реформа или иска да раздава черпаци?

Евгений Дайнов: Повечето правителства просто се натъкнаха на ограничението на собствената си воля и решителност, което се случи сега на това правителство в последните 20 дни, може би, и в момента върви работата към променяне на нещата така, че да се раздават черпаци. Затова е това брожение, затова се борят едни групировки с други групировки, затова ни хвърлят главите на някакви чиновници, които са си написали някакви бонуси, затова много законодателни инициативи в момента текат от правителството, които да облагодетелстват определени хора, и затова, не знам колко често си говорите с хора от бизнеса, затова всяка голяма държавна поръчка, още когато се обяви, хората в бизнеса започват да се хващат на бас коя фирма ще спечели и това се оказва вярно. Т.е. нещата се нагласят от към това - хора с черпаци в близката година и половина да се занимават със себе си и затова са тези брожения. Защото ти като обявиш режима – хайде с черпаците – те започват да се блъскат помежду си, а ти още не си подготвил законодателната основа, чий черпак е по-легитимен. Това се случва, за жалост, за огромно съжаление - до тук бяхме с това правителство.

Водещ: Много крайно – с това правителство бяхме до тук?

Евгений Дайнов: Изключително горчиво заключение. Аз не бих искал да стигна до него, но това е положението.

Водеща: Вчера НЦИОМ излезе с проучване, че 50% от българите харесват Бойко Борисов и неодобрението към него спада. Чета тук в нашия сайт – много привърженици на Бойко Борисов има и не изглеждат организирани.

Андрей Райчев: Не, в никакъв случай не са организирани. „Галъп” пък мери друго, то всяка агенция си казва ...

Водеща: Може ли да припомним последните данни на „Галъп”?

Андрей Райчев: 40%, което е достатъчно много, разликата не е принципна – може да зависи от въпроса, може да зависи от други фактори. Не искам да коментирам конкуренцията, но по принцип е същото. Това е единият от парадоксите на ситуацията. Но хайде да се върнем една година назад и още една година назад и да сравним ситуацията. Връщаме се две години назад, когато правителството беше на половин година – уникално, наперено, обявило се за най-доброто правителство в историята на отечеството, приказваше се за три мандата на ГЕРБ, за втория се подразбираше, всички противници наврени, да не казвам точно къде, публични арести и през цялото време самохвалство, самохвалство с един много общ знаменател – ние сме най-добрите, уникалните, моралните. Това се оказа претенцията, не някаква идея, не някакъв вид реформа, не някаква стъпка, а – ние сме тези, които никога не крадат, при които няма корупция, които ги обича Европа за разлика от всички останали - сини и червени - които крадат, не са морални, не ги обича народът. Да видим какво се случи преди една година? Преди една година беше сривът. Големият срив на ГЕРБ се състоя точно миналата зима, когато от нива на одобрение 60%, рязко отидоха на 40%.

Водещ: Но ГЕРБ спечели изборите?

Андрей Райчев: Да, да, но казвам, че сривът беше на тази уникална голяма, гигантска подкрепа. Ако си спомняте, тогава беше Мишо Бирата, едни флашки се разнасяха, сбиха се помежду си, Цветанов псуваше Борисов ...

Водеща: Апартаментите на Цветанов и Яне Янев.

Андрей Райчев: Апартаменти, стана страшен скандал и резултатът им струваше следното - около една трета от аудиторията престана да ги обича, а една трета направо ги намрази и си останаха на своята една трета. Тази една трета в момента е под корозия. Зад Борисов е една трета от българския народ. Това корозира, но за разлика от г-н Дайнов, аз не мисля, че е корозирало до степен, че ще има скоро бърз срив.

Евгений Дайнов: Ама аз не съм казал нищо подобно.

Андрей Райчев: А, така ви разбрах.

Евгений Дайнов: Аз казах просто, че правителството е стигнало до онзи момент, в който престава да управлява, а раздава черпаци. Т.е. ще има шлака поне 7-8 месеца преди това да стане толкова очевидно, че да доведе до спад. Т.е. нямаме противоречия.

Андрей Райчев: Да, да, възможно е, просто лошо съм разбрал. Но така или иначе ние сме свидетели на удивително обикновена зима за българските политици. Зимата е един от най-тежките периоди. Ще видите, че после ще им олекне, през април. Първо ще влязат повече данъци, ще престанат да бъркат в резерва и т.н. Второ – на хората все пак малко ще им се вдигне оптимизмът. Но така или иначе зимата е тежка. Това е типична зима – скандал след скандал. Дребни скандали, тази зима не наблюдаваме някакъв много голям, едър, основополагащ скандал. Засега рейтингът държи. Нищо необичайно не се случва, освен, че от някакво уникално и особено, те се оказаха едно обикновено българско правителство, между другото, което вероятно ще сподели обикновената съдба на предишните правителства.

Водещ: Все пак не е ли по-различно това, че влизайки в тези скандали, едни ги наричат по-едри, други по-големи, Борисов бърза омазалите се да ги отстрани, не се бави, не нагнетява толкова обществено настроение, защото те биват отстранени?

Евгений Дайнов: Той уволни една чиновничка за 12500 лв., а оставя министър, който си е дал 30 хил. лв. Значи кои омазали се? Има хора омазали се с милиони, извън чиновниците.

Водеща: Министърът на икономиката и енергетиката – него ли имате предвид?

Евгений Дайнов: Да, излезе информация, която веднага някак си се разсея. Значи уволняваш някой за 12 хил., а друг взел два пъти повече, но не го пипам. В момента, в който държавната политика се преподрежда така, че да обслужва определени монополни интереси или желаещи да бъдат такива, естествено, че ще ни „хвърлят глави” на чиновници. Много е правилно да бъдат уволнявани чиновници за това, че с моите пари са си раздавали на себе си, на тъмно някакви бонусчета, но това прикрива основното. Там, където са истински големите играчи, монополистите или желаещи да бъдат такива, или да имат господстващо положение, нещата се подреждат те да спечелят в близката година и половина. Не напразно в момента ни съди Европейската комисия за това, че нямаме демонополизация в областта на енергетиката. Държавата строи на принципа фаворизиране на монополите, което значи смачкване на тези хора, които произвеждат стойност – дребните и средни фирми.

Водещ: Отблагодаряват ли се на някой, защо едно управление да прави това, което вие очертавате, какъв е стимулът да го прави?

Евгений Дайнов: Да не подценяваме това, че хората, които им замирише, че могат да излязат от политиката, все пак искат да останат на някакви силни позиции, та било то и само икономически. За мен винаги е било гибелно, аз не мога да си представя защо го правят тези политици наистина, освен че са някакви мижитурки, които в крайна сметка искат да обслужат себе си. Според мен е много по-добре да се бориш със ситуацията, да реформираш, да управляваш, ако трябва да апелираш към населението за подкрепа, до край и след това героически да се оттеглиш, ако трябва, отколкото последната година и половина, като всяко българско правителство, да фаворитизираш някакви хора. Какво значи казаното от министър-председателя – Витоша трябва да стане като Банско?

Водещ: Какво значи?

Евгений Дайнов: Като сложим промяната в Закона за горите, промяната „Витоша ски”, както се казва, като сложим уволнението на човека, който пазеше Витоша, като сложим няколко документа от Министерски съвет за орязване на територията на национални паркове – това фаворитизира ски бизнеса и неговите тартори. Това е едното нещо, което се вижда. Един голям черпак, който се е задал, комуто се проправя път е този на ски бизнеса и съответните му тартори. Но има и други черпаци, които се готвят.

Водещ: Има реакции, обаче за този конкретен пример, че ако се остави така, както е, какво е по-различното – запуснато, неразвито, не привличащо туристи – има и такава теза.

Андрей Райчев: Това е моята теза. Аз съм дълбоко убеден в това. Разбирам, че ще засегна много еколози, разбирам, че хората ужасно мразят големите пари, но ние обезателно трябва да поправим ситуацията, при която България има няколкостотин километра писти, а Швейцария и Австрия няколко хиляди километри. Това е абсурдна ситуация.

Евгений Дайнов: Андрей, много добре знаеш, че за да има писти в България, се изсичат гори, а за да има писти в Алпите, не се изсичат, защото там е по-високо, там гори няма.

Водеща: И не само там, за да изсечеш дърветата от една писта, трябва да си длъжен да възстановиш на друго място тези дървета.

Андрей Райчев: Така или иначе, парите са си пари, но нека да не спорим за ските.

Евгений Дайнов: Ако се прокара, например, идеята, отъждествяваща Министерски съвет, да се ореже територията на парк „Пирин”, който е обект на ЮНЕСКО, с 12%, това фаворизира много неща. Ако се прокара идеята на Бойко Борисов, акваторията на Черно море и на реките да бъдат арени на общините, а не държавата да се занимава с тях, представете си веднага какво става.

Андрей Райчев: Да, да, но отидохме на подробности.

Евгений Дайнов: Това не са подробности. Това са законодателни промени, в момента текат инициативи, които да развържат голямото размахване на черпаци, разбирате ли, това се случва под повърхността. Дали ще им стигне решимостта да прокарат всички законодателни инициативи, които са започнати, които да фаворизират монополни интереси, аз не знам. Най-вероятно всичко ще мине, не всичко, но усилието е там. Вместо усилието да е в реформа в здравеопазването, усилието е – да дадем някому нещо.

Андрей Райчев: Аз не мисля, аз мисля, че те вадят просто последни козове, където могат, нещо българският бизнес да дръпне, защото е зле, но това е друг въпрос. Аз съм съгласен, обаче с това, че волята за реформи е сведена до нула. Да вземем даже отминали неща – какво стана с железопътните линии. Колко губи БДЖ дневно в България? На същия хал сме, точно същата история – нито линии закриха особени, същите празни вагони с по трима пътници се мандахерцат за наша сметка.

Водещ: Предполагам, че разходът им е по-малък от това, което беше?

Андрей Райчев: Нищо не е обърнато, тенденцията не е спряна. Взимам образованието – продължаваме да имаме 50 университета, продължава всеки български идиот, който иска да стане студент и случайно си е купил тапия средно образование, става студент и ние плащаме за това.

Водеща: Ама не, в България може студент да е и този, който не иска да стане студент.

Андрей Райчев: Да, има и такива, и т.н., болниците – нулев резултат, защо? Защото от една страна пари няма. От друга страна тези системи са скъпи и не могат да бъдат повече поддържани. И какво правим, откъде взимаме пари? Сега ще посегнем и на Сребърния фонд, след това ще вземем просто заем и ще си отидем точно, където на България обикновено й е мястото, което изгладувахме да не е така. Изгладувахме го при Костов, при Сакскобургготски, при Станишев.

Водещ: Нов заем от МВФ ли смятате, че ще вземем?

Андрей Райчев: Да, точно натам вървим, ама точно натам сме се запътили.

Водещ: Кое ви дава основание да смятате, че ще изпаднем точно в тази ситуация?

Андрей Райчев: Това, че от 8 млрд. лв. сега резервът е 3 млрд. лв. За тези две години и половина 1 млрд. лв. годишно ни е струвало това управление в частта, която виждаме. Има една част, която не виждаме, която е още толкова, бъдете сигурни. Това са отложени плащания, скрити неща, които ще излязат при следващите и точно в това студио ще ги говорим, сигурно е. Ние си плащаме по 1 млрд. лв. за да седи това, което никой не харесва. Разбирате ли, ние си купуваме безвремие. България периодично си купува безвремие, нищо друго не се случва.

Водещ: Разбирам, че после ще бъде изгладувано, ако то е с цената на нов заем.

Евгений Дайнов: Вижте, най-най-неприятното е следното. България повтаря, постепенно влиза в коловоза на Гърция.

Андрей Райчев: Не, далеч сме.

Евгений Дайнов: Не като криза, а като модел общество. Т.е. държавата фаворизира поредица от монополи, създава им привилегировано положение, фаворизира държавната служба, което блокира развитието на икономиката, защото ти като фаворизираш монополи, ти изграждаш клиентелни вериги, а не конкурентоспособен пазар. Колкото повече монополи, толкова по-неефективна икономика, толкова повече заеми трябва да се взимат. Аз съм абсолютно съгласен с Андрей. След като няма реформи и към момента на изборите няма да имам, резултатът от това ще е заем отвън. Няма начин да няма. Но тези пари, както в Гърция ...

Водещ: Чакайте бе хора, как да няма начин, нали постоянно обясняват колко добре стоим макро икономически, че цената на тази стабилност е именно тази мизерия и 138 евро най-ниска минимална работа заплата.

Евгений Дайнов: Икономиката не работи и бива задушавана все повече от монополната си структура. Няма откъде да се купят пари, за да има някакви неща, освен да се внесат отвън, като заем. Точно това ще стане. А тези пари няма да помогнат да станем ефективна икономика, а ще задържат сегашното положение.

Водещ: Досега ни се обяснява, че тази контролирана стабилна мизерия е заради добрата дисциплина.

Евгений Дайнов: Вижте, коя дата сме днес? Този запис да запомним какво сме казали на тази дата и две седмици преди парламентарните избори да видим, аджеба взет ли е заем или не е.

Водещ: Вие и двата сте единодушни, че отиваме към заем. За такава скоростна ситуация ли говорим, в рамките преди изборите?

Андрей Райчев: Три години вече е тази ситуация, само че топим резерва и крием разходите на държавата. Извинявайте, аз пак казвам, ние прехарчваме ли в БДЖ, прехарчваме ли по 1 млрд. за целия този период? Прехарчваме. Откъде се взимат парите за това? Плащаме ли за безумните студенти? Плащаме. Плащаме ли за безумните празни болници, където само надписват пациенти? Това всичкото откъде се взима? От резерва, но резервът свърши.

Водеща: Имате ли обяснение защо не беше започната в същинската си част т.нар. реформа в здравеопазването? Здравният министър преди време каза – ще ги отложим тези неща за следващия кабинет. И на въпроса – защо – аз не можах да разбера.

Андрей Райчев: Да и ще ви кажа защо, защото ще засегне хората, ще им падне рейтингът. Да се реформа БДЖ, означава да се закрият около 30-40% от линиите в страната и тези празни вагони да престанат да функционират. Това означава, че ...

Водещ: Какво значи, че няма воля, че има страх да не падне рейтингът ли, това ли е простото смилаемо обяснение?

Евгений Дайнов: Волята означава да преодоляваш изключителни сложни и опасни ситуации преди да стигнеш до другия бряг, това означава воля. Да се напънеш, да преодолееш някакви ситуации, да изкатериш Еверест, това е волята.

Водещ: Ако другото е по-опасно и по-трудно като ситуация, което би дошло, защо да се избере то – по-опасното, по-непредсказуемото, заем, за какъвто говорите, отколкото това, сегашното трудно?

Евгений Дайнов: Да, обаче има и друго, което на мен ми беше ясно. След местните и президентските избори правителството в лицето на Бойко Борисов внезапно каза – минаха и тези избори, ние до следващите парламентарни ще направим всички реформи едновременно, които са зарязани, защото ако не ги направим, държавата така ще изглежда към момента на парламентарните избори, че никой няма да гласува за нас. Това беше абсолютно ясно и решително заявено, че стартираме да правим това. Още тогава аз на акъла си и на шефа на кабинета на министър-председателя казах следното – оттук нататък ще ми е много интересно следното, с разума си правителството разбра какво трябва да прави, решителност, правилните неща, но дали неговата боязлива природа ще пребори разума или разумът ще пребори боязливата природа на това правителство. В последните седмици това, което виждаме, е, че боязливата природа на правителството, което е боязливо по природа, както би казал Аристотел, пребори разумът. Ти трябва, за да имаш решителност, много ясно да си представиш какво ще стане след година-две и да се целиш натам, но ако те е страх, теб те е страх сега какво ще стане, сега.

Андрей Райчев: Тези скандали, обаче не са съвсем безплатни и ще ви кажа защо. Към много, много сложния образ, който г-н Борисов е изградил пред българите и който се харесва като цяло, има два много важни елемента в този образ. Единият е – Европа ме приема, Европа ме харесва, приема ме, за разлика от вас, дето ви спря фондовете. Това тръгва да престава тази година. Докладът е ужасен. Юни ни чака по-лош. Не виждам излизане от това, ако излезем – дай Боже, защото за България е добре, но не ми се вярва. Но по-важният образ, който е на път да бъде засегнат, но не е засегнат, това е една удивителна негова техника да представя себе си като жертва. Борисов е жертва, той страда на власт. Това е една много особена ситуация. Той е момчето с филията мас, което едва издрапало, което не са го приели в ДС и е само пожарникар.

Водеща: Но явно му вярват.

Андрей Райчев: Не, не, аз казвам какъв е образът, това е истински образ. Това е човек, който страда на власт. Той е самотен, той няма жена, знаете всичко това. Т.е. аз протестирам, министър-председател. Ей тези дреболии засягат този образ. Някак си жертвата, от която взимат бонуси, не е много жертва. В този смисъл колкото и дребни да са, между другото, неправилни са, аз съм дълбоко убеден, че 12 хил. лв., че е взел един човек, който управлява милиард, не бива да се сърдим. Но такъв е българинът, сърди се. Но това не е просто за 12 хил. лв., това подкопава, ерозира този образ на човека, който ни прави огромна услуга, че ни управлява, какъвто е Борисов.

Водеща: Тук има един коментар – много ми е интересно, къде се покри финансовият бос по време на скандала с премиите? Предполагам, че става въпрос за Симеон Дянков, защото по-надолу се припомня негова фраза, произнесена в нашето студио преди Коледа, че докато е министър, бонуси и всякакви други отгоре върху заплатата пари няма да има.

Водещ: То беше за 13-та заплата, че няма да има, но това не се наричало 13-та заплата, а допълнително материално стимулиране, въпрос на думи. Но вие малко ни стреснахте с този заем, да ви кажа честно, защото така в прав текст с такава категоричност хора, свързани с различен спектър, да стигнат до една точка на съгласие, че преди изборите ще сме в ситуация на такова безпаричие, че да сключваме заем, неизгоден, подозирам, че не са особено изгодни тези заеми?

Евгений Дайнов: Не, не, той ще бъде изгоден, защото от МВФ е с ниска лихва. Той ще бъде изгоден, но ще бъде признак на безсилие. Ти ще вземеш пари да налееш в икономиката, защото не си успял да я накараш да заработи. Това казвам. Но има неща, които са отвъд различията в политиката, има неща, които са очевидни. Икономиката не работи и работи все по-малко.

Андрей Райчев: Живеем на загуба, защото държавата ни е прекалено скъпа. И какво говорите, че се стряскате, та ние говорим от две години тези неща. За 60-те хиляди души, които работят в МВР, нещо стана ли? Просто престанахме да говорим за това. В БДЖ нещо стана ли? Просто не съкратиха 30%, а 25%.

Водещ: Според вас ситуацията е такава, че сме в една черна дупка, в която потъват едни пари и липсата на производителност ще ни доведат до финансов колапс ли?

Евгений Дайнов: Липсата на реформи, т.е. поддържането на неефективни държавни структури, в които потъват огромно количество пари, плюс окуражаване монополизацията на икономиката и фаворизирането на отделни интереси е равно на неработеща икономика. Няма откъде да дойдат пари, освен да си внесем отвън.

Андрей Райчев: И плюс залите и магистралите, защото и те се плащат.

Водещ: Не ми се връзва този апокалипсис, защо ще е мотивация за едно управление да го допусне, след като иска всеки да управлява добре и да печели избори?

Андрей Райчев: Реформи не се правят, защото рейтингът ще падне и е опасно, а всички реформи са болезнени – и в БДЖ, и в болниците, и в образованието, и съкращението на хора от държавния апарат – това не се прави, за да не падне рейтингът. Залите и магистралите продължават да се строят, а това струва доста пари, защото това е самият рейтинг и това е дефиницията. Нали помните, Бойко Борисов отмъстителят беше сменен с Бойко Борисов строителят, това имаме и за него ще гласуваме след една година. И на всичко отгоре вече някак не върви с цялата власт в ръцете, защото и Плевнелиев е твой, и съдиите вече са твои, и този е твой, и онзи е твой – някак си не може да кажеш, че пак Станишев е виновен.

Водещ: Дано да преувеличавате.

Водеща: Много сте провокирали хората. Много коментари в сайта от началото на разговора, а сайтът ни е нов, все още не е разработен.

Андрей Райчев: Карат ли ни се?

Водеща: Не, прочитам последните коментари – тези бонуси звучат отвратително на фона на финансовата криза, за първи път ми харесват коментарите на двамата гости, за жалост, са верни. Относно социологическите проучвания – тук има някакви съмнения, че някои от тях били платени от обичаните ни политици. Бойко Борисов – досега не сме имали такъв човек в управлението. По-нагоре има оставка на цялото правителство и някакви активности в интернет, но много коментари.

Водещ: Моят коментар е, дано да сте преувеличили, защото не изглежда ободряващо това, което казахте.

Евгений Дайнов: Моят коментар е, че има разлика между анализ и мнение. Нашето е анализ, моето е анализ.

Водещ: Благодаря ви много за това гостуване.