Аню Ангелов за 11 септември: В такива случаи е важна координацията на страните в ЕС и НАТО

Аню Ангелов, министър на отбраната, в интервю за предаването на БНР "Неделя 150"

Водещ: Господин министърът на отбраната Аню Ангелов пред „Хоризонт". Мисля, че е редно да започнем със съчувствие и съболезнование към близките, към родителите на двамата курсанти от Националния военен университет „Васил Левски" във Велико Търново, които загинаха вчера след катастрофа - родителите и близките на Аврам Минчев и Станислав Иванов. Да не минава без нелеп инцидент и това е една много...
Аню Ангелов: Да, ето виждате, че не само борбата с тероризма и българските пътища взема толкова жертви...
Водещ: Пътищата, или някаква друга причина?
Аню Ангелов: ...сред тях е и смъртта на двамата курсанти, бъдещи лейтенанти, за които аз лично скърбя и изказвам искрени съболезнования на роднините и близките.
Водещ: Вие назовахте причината, може би за катастрофата?
Аню Ангелов: Моля?
Водещ: Може би назовавате причината за катастрофата..., че пътищата, да не би катастрофата да е причинена от...?
Аню Ангелов: Не, става въпрос, че по българските пътища загиват много хора...
Водещ: Дават тази хроника, да.
Аню Ангелов: Не обвинявам естествено пътищата, в случая това са курсанти на свободен режим, след като нямат занятие... мина отдавна времето, преди петнадесет години, когато... в смисъл, обезателно трябва да бъдат в казармата, така че те съзнателно са взели подобно решение, съжалявам за него...
Водещ: Висока скорост и алкохол?
Аню Ангелов: Това мога да кажа по този случай. Естествено военна полиция разследва истинските причини за това... в тяхното поведение, а не в други причини.
Водещ: Предполагаемите причини - висока скорост и алкохол.
Аню Ангелов: Висока скорост, алкохол, не знам, тази седмица ще бъдат известни резултатите от промила. Но не това е най-важното, важното е, че двама младежи, които... и ние очаквахме, и родителите им очакваха да станат достойни офицери в българската армия, но си отидоха така напразно.
Водещ: Сега, една възможност да бъдем актуални в коментара ни дава и вестник „Труд", тъй като те публикуват днес статия на Барак Обама, която е предназначена за българските читатели и тя има заглавието „Партньорствата, от които се нуждаем". Да кажем, това е американската гледна точка, но от каква политика се нуждае България и какви са изводите за българската подкрепа и за мястото на българската армия в тези събития, които последваха след терористичните удари преди десет години?
Аню Ангелов: Аз си спомням много добре и деня на ударите, и часът на ударите, и реакцията на много хора по света по това време, и нашата българска реакция - на ужас, на стрес бих казал от този терористичен акт. Българските правителства от 2002 година насам вземат решения да участват в борбата срещу тероризма, срещу транснационалния тероризъм, защото само със съвместните усилия международната общност могат да попречат на подобни актове. За съжаление виждаме и в доклада на комисията, която разследваше тези събития, че всъщност е имало достатъчно данни но тези действия не са били координирани на службите, политическите органи не са взели достатъчно сами решения по това време, за да предотвратят този акт, когато са казали, че са трудно предвидими, това не означава, че те са непредвидими. И тука е ролята на разузнавателните служби, на контраразузнаването. И напразно се омаловажава от някои политици тяхната изключителна отговорна дейност, с човешки ресурси, с радиоелектронна техника, далеч от пределите на страната. Искам да подчертая и тук военното разузнаване взима много активно участие още от годините веднага след атентата. Освен това, ние солидаризирайки се с международната общност, с решенията на НАТО и в последствие на Европейския съюз ние участваме в операцията в Афганистан, участваме в подкрепа на създаването на новата демократична държава Афганистан, в подкрепа за създаването на силите за сигурност, в медицинските екипи, които оказват и помощ и едновременно обучават своите афганистански колеги, участват военни разузнавачи, участват военна полиция, обучавайки местната полиция. Всичко това го правим с една единствена цел, Афганистан да не бъде повече пристанище и база на транснационални терористични групи.
Водещ: Бихте ли уточнили размерът на българското участие в момента, за да бъдем актуални?
Аню Ангелов: Около 610 души, които изпълняват задачи, те не са участници в преки бойни действия срещу талибаните и Ал Кайда, но те охраняват двете най-важни летища в Кабул и Кандахар, а останалите са точно такива хора, които подпомагат афганистанците, при създаването на тяхната държава.
Водещ: Трябва да споменем българските жертви, които дадохме в Ирак, българските бойци, които загинаха. Колко бяха общо нашите жертви?
Аню Ангелов: Участието ни в Ирак беше едно политическо решение, което беше взето съобразно тогавашната обстановка, непосредствено преди решението за присъединяване на България към НАТО. Аз за тогава считам, че това решение е било правилно, единствено, ако имаме някакви претенции, то трябва да бъдат претенции и към хората, които са подписали меморандума за участие и към доста смелото решение само един батальон, боен батальон, да е в един такъв голям град като Кербала. Имаше редица причини, които доведоха до тези жертви и аз считам, че тези причини са преодолени вече при сегашното ни участие... Но никой не е гарантиран от жертви, когато участваш в такава операция.
Водещ: Имаше свръхочаквания, които бяха наслоени от официалната пропаганда тогава, че България първо може да възвърне дълга си, и че я очаква също така много голяма работа във възстановяването на последиците в Ирак, като работни места, икономически ползи. Тези свърхочаквания не се потвърдиха, господин Ангелов.
Аню Ангелов: Не се случи нито едното, нито другото. Вие сте съвършено права...
Водещ: Но това беше част от прокламацията.
Аню Ангелов: Затова и аз казвам, че трябва да се... Никоя война не може да донесе ползи и участието във война, като полза, по принцип беше контриране на възможности да се получи такава полза. Не считам, че участието в операции, по принцип, било то на коалиции, било то на международни организации, може да доведе до някаква съществена полза и не това е най-главното. Според мен, тогава се използваше от органите на властта, за да оправдаят, а то нямаше нужда от такова кой знае какво оправдание, защото целта на това политическо решение е била членството ни в НАТО.
Водещ: Да, но Европа се раздели тогава.
Аню Ангелов: Това е била основната политическа, стратегическа цел, както казвахме едно време тогава да стане България член на Северноатлантическия съюз.
Водещ: Тогава Европа се раздели на новопокръстени и на Стара Европа и това е един от болезнените моменти...
Аню Ангелов: Да, така е, участваме в коалиции. Аз лично не съм привърженик на участието в коалиции и като министър на отбраната бих го избягвал във всички случаи. Дори когато участваш в организации, на които си член, и на които си задължен по определен начин да бъдеше заедно с останалите, като НАТО, като ЕС. А коалиция от желаещи, според мен, самото желание понякога не е достатъчно оправдано.
Водещ: Може би е важно да кажете как се промени американската външна политика в резултат на тези две войни, в резултат от терористичните удари и сега, при новия президент?
Аню Ангелов: Мисля, че има голяма промяна откакто Барак Обама е президент на Съединените американски щати и вече има стратегия за излизане от Афганистан, което и ние с моя стратегия, която би трябвало да бъде приета, далеч преди началото на нашето участие... ние сега разработваме и ще обявя в края на октомври или началото на ноември... Всъщност, на практика войната в Ирак е прекратена, участието постепенно се предвижда до края на тази година изтегляне на американските войски. А всичко това е съвършено нова политика, бих казал.
Водещ: Такива бяха предизборните обещания на американския президент.
Аню Ангелов: Да, най-вероятно. Аз затова казвам, че и кандидат-президентите трябва да отчитат реално това, което се случи и в системата на отбраната, и в българската армия. Защото ми омръзна да чета, че аз съм бил привърженик на армия само на контингенти зад граница. Нека господин Калфин да се запознае по-подробно с бялата книга за отбраната и въоръжените сили, за да види, че там има три единни мисии, които са и първата мисия за отбрана и защита на страната. Всичко това показва едно неглижиране на въпроса за националната сигурност, което на практика трябва да бъде първи приоритет на всеки един президент. Единства на нацията и консенсус по отношение на националната сигурност.
Водещ: Това е много важно към хората, като обръщение към хората, които са се устремили към държавния пост.
Аню Ангелов: Точно така.
Водещ: За мен е интересно да анализирате това разкритие на американски журналист, на което се позова Ирина Недева. Става дума за един документален вариант на голямо журналистическо разследване на вестник „Вашингтон Поуст" за тайните затвори на ЦРУ, за терористи на Ал Кайда, и ето една такава... как да кажа, едно такова разкритие, дали това е, според вас, най-големият проблем, че...
Аню Ангелов: Да, борбата срещу Ал Кайда започнаха специалните сили, силите за специална операция, включително и органи на Централното разузнавателно управление, и това не е тайна. След това, естествено само американски войски продължиха действията на територията на Афганистан срещу Ал Кайда, а всъщност съюзниците от НАТО и други страни-членки, вече 48 общо държави участват в операцията в Афганистан. Това вече беше и по резолюция на Съвета за сигурност на ООН и т.н.
Водещ: Не, тук се търси един момент на противоречие между специалните служби и армията? Тяхната теория, че в борбата срещу тероризма се включват най-напред тайните служби, Буш им дава предимство и едната война, тази в Афганистан е на специалните отряди на ЦРУ, а реваншът на военните е войната в Ирак. Това е журналистическото разследване на MBS, на този журналистически екип във „Вашингтон Поуст".
Аню Ангелов: За разлика от други демократични държави, президентската власт в САЩ е много силна и на практика всичко зависи от решенията на президента. В този смисъл, дали армията ще започне войната срещу Ирак или специалните сили ще започнат войната срещу тероризма, това е единствено и специално последица от решението на президента на САЩ тогава. В България това не може да се случи, защото България, както всички знаем е република с парламентарно управление и това дава други възможности за участие на политическите сили при взимане на едно или друго решение. Но тука трябва да кажа, че специалните сили... специално разузнавателните служби и контраразузнавателните служби, разпокъсани и некоординирани в САЩ мисля, че са повече от 15 на брой, принудиха след това Джордж Буш да създаде единна разузнавателна общност с единно координиращо начало, какъвто сега имат шеф на разузнаването. В България трябва да се стремим също, защото и нашите разузнавателни служби са твърде разпокъсани между различни инстанции и трябва да има един център, който да координира тяхната дейност. Всичко това като изводи би трябвало да се прави. Не зная доколко това е въпрос на ревност между армия и специални служби. По принцип, и специалните служби, и полицията, и армията трябва да работят в един унисон, за да предотвратяват подобни терористични актове. Тук искам да подчертая и голямото значение на гражданското самосъзнание и гражданското чувство за това, че нещо може да се случи. Вижте какво става в Германия, въз основа на двама магазинери, бих казал, бяха разкрити двама терористи, които са подготвяли терористичен акт. Ако това беше станало в Норвегия, когато този човек е закупувал огромни количества амониева силитра и беше информирал съответните органи, това нямаше да се случи и в Норвегия. Ето това е моят призив към българските граждани - да бъдат бдителни, да им прави впечатление всичко онова, което е нестандартно, неприлично и да не се страхуват да дават информация за всяко подобно действие на органите на държавната власт...
Водещ: Какво мисли министърът на отбраната за сайта „Бивол" или по-скоро за „Уикилийск", тъй като в по-особената акустика тези дни, те поднесоха една публикация, че секретната информация в България е като разменна монета за политическа корупция, че българските служби пазят интересите на богатите и властимащите и също така, че България не поддържа своя национален списък на терористи? Това е грама на посланик Байърли. Надявам се, че вие също може да ни обясните защо?
Аню Ангелов: Аз самият, като военен дипломат съм писал грами и ако някога излязат, ще видите други неща... Въпросът е следният, въпросът е за какво се пишат тези грами от страна на посланиците? За да информират централната власт какво става в една или друга държава, това е тяхно първо задължение. Иначе няма смисъл от посолства, няма смисъл от посланици. Що се касае до конкретните изводи, които те правят, те ги правят на базата на лични наблюдения, а така също и на информация, която получават от официални държавни органи или от някакви организации. Това е широко разпространено по света. Това, че сега излизат не смятам, че е някакъв удар срещу хората, които тогава са управлявали страната. Вероятно ще излизат и в бъдеще подобни грами. Сега чета за заместник-министърът на отбраната, който се е бил срещнал с посланика и му е казал какво... или що. Това са съвсем нормални срещи на посланиците на всички държави с органите на държавната власт, в случая със заместник-министърът на отбраната и с посланика на България в САЩ, няма нищо необичайно тук.
Водещ: Обичайното в такъв момент е да попитаме за доверието към България, към българските специални служби, начина на общуване.
Аню Ангелов: Да, точно така.
Водещ: И какво, държи ли България списък на терористите, на заподозрените?
Аню Ангелов: Ако ние имаме по принцип заподозрени като терористи, то би трябвало... Това е особеното на днешния свят. Трябва разузнавателните служби да се отърсят от чувството си на чувствителност на информацията, на ревност към собствената информация, ако това не го постигнем, ще продължат да ни изненадват като „Арабска пролет" и всякакви други събития. Затова именно са и специалните служби, взаимодействието между специалните служби от различните държави. Ние също получаваме информация от служби от страни-членки на НАТО за терористи, за евентуално навлизане на наша територия. Ние ги предаваме на съответните органи, аз имам предвид военното разузнаване, като говоря „ние"... И съответните органи взимат своите мерки, това е съвсем нормално. Ако знаме, че някои терористични клетки има в България би трябвало да ги споделим с нашите колеги от другите разузнавателни служби на страните-членки на НАТО. Защото виждате какво става. Всъщност и тримата, които участваха в терористичния акт на 11 септември 2001 година, са граждани и са живели и са учили в Германия. Ако това е било разкрито от разузнавателната служба на Германия и предадено на американските си колеги, тогава не би се стигнало до този акт. Ето, това е много важно, взаимодействието и координацията в разузнавателните служби в страните-членки на НАТО и на ЕС, аз съм го поставял този въпрос и пред генералния секретар на НАТО Расмусен и пред Катрин Аштън и всички отчитаме, че бяхме изненадани например от развитието на събитията в Северна Африка.
Водещ: Вие наричате това „изненада". Това означава ли, че трябва да коментирате по-задълбочено генезисът на тази „Арабска пролет", така наречена?
Аню Ангелов: Винаги трябва... Хората трябва да се учат от онова, което става по света и да правят своите правилни изводи. Трябва да се стремим към това, трябва да видим всъщност какво представлява „Арабската пролет", трябва да видим и някои възможности, които тя създава за транснационалния тероризъм по принцип, засилването на ролята на Ал Кайда в Магреба за сметка на Ал Кайда в Пакистан и Афганистан и т.н. Всичко това трябва да се преценява много точно от всички държавни органи и да се вземат съответно конкретни решения.
Водещ: Един въпрос за българската външна политика, нуждаещ се от уточнение, заради посещението на Николай Младенов в Турция. Той е имал размяна на реплики с турския министър за ЕС, господин Багъш. Нека да кажем... трябва да се обясни тази реплика и уточняване позициите на България по отношение на тази криза между Турция и Израел. Всъщност, господин Младенов е изразил надежда, че двете страни ще възприемат поведение, което ще е от полза за сигурността на целия регион. Вие, какво мислите, имало ли е по-нервен тон?
Аню Ангелов: Считам, че подобни напрежения в отношенията между Израел и Турция не са добре дошли за сигурността в целия регион и ще трябва да се вземат мерки да се седне на масата на преговорите за да се види какви са едните и другите доводи. Но, в случая България провежда и конкретно ръководството на Министерство на отбраната, провежда една много балансирана политика към тези две държави, отчитайки както Република Турция като наш съюзник и съсед, така и интересите на републиката Израел, на държавата Израел. Затова ние сега готвим например едно споразумение, което ще подпишем с държавата Израел в най-скоро време, то е готово, за съвместна военна подготовка на нашите въоръжение сили. От друга страна, ние отдавна водим такава съвместна военна подготовка с въоръжените сили на Република Турция, подготвяме нашето включване в една операция на турските военноморски сили, наречена „Хармонията в Черно море". С тези стъпки ние искаме да покажем, че трябва в региона, особено със страни-съюзници, а и страни, които по принцип чувстват сериозна заплаха от обикалящи ги държави, като държавата Израел, а съответните държави чувстват съответна заплаха от държавата Израел, всичко това трябва да бъде въпрос на преговори, въпрос на един мирен процес, който трябва да завърши с решаването на проблемите, а не с тяхното създаване.
Водещ: Ето една хипотеза, изразена от господин Багъш, че България е не само съсед на Турция, но един от нейните съюзници, които най-много я подкрепя в процеса на присъединяване към ЕС. Известно е, че в България има среди и политически партии, които не приемат това?
Аню Ангелов: Да, най-вероятно има и добре, че има такива политически сили. В този случай не може да се говори за необходимост от консенсус, тука е важно държавните органи, Народното събрани, правителството, президент какви политически решения ще вземат и съответно... Между впрочем, това решение е взето много отдавна в подкрепа на членството на Турция в ЕС, когато тя изпълни всички необходими критерии. Тук не става въпрос дали да стане член на ЕС, а кога да стане член на ЕС. Има си и плюсове и минуси от едно членство на Турция в ЕС и трябва да се анализират. Важното е, че ние трябва да имаме на нашите граници съюзници, било то НАТО, било то в ЕС. Това е в наш интерес, така стоят нещата и по отношение на Западните Балкани. Така стоят нещата и... Аз считам, че евроатлантическата перспектива на страните от Балканите, в това число и на държавата Сърбия, която сега не иска да кандидатства за членство в НАТО, тъй като много са пресни спомените от събитията от 1999 година, това е бъдещето на Балканите, бих казал.
Водещ: Господин министърът на отбраната Аню Ангелов, в обширно интервю пред „Хоризонт" даде възможност да му зададем най-актуалните въпроси. Благодаря ви за вашето участие.