Икономист: В края на тази година ще усети най-високата инфлация

/КРОСС/ България се намира в критична финансова ситуация, а проектобюджетът за 2027 г. крие сериозни рискове за икономиката. Това каза икономистът Георги Ангелов в предаването „Тази неделя" по бТВ.

По думите му ситуацията е притеснителна, тъй като липсва ясна посока за управление на публичните финанси. „Ако трябва да допълня алегорията на премиера, камионът няма и шофьор. Всъщност идеята на Бюджет 2027 е шофьорът да се качи в камиона и да започне да прави завой, преди да падне в пропастта. Проблемът според мен е, правителството също осъзнава този проблем, но не иска да прави твърде рязък завой, за да не друса пътниците. Имаме нужда от по-рязък завой, защото 2026 г. ще имаме най-големия бюджетен дефицит за последните 30 години - близо 6% от брутния вътрешен продукт. Виждаме какви резултати води това: висока инфлация и раздуване на дълговете. Оттам всъщност се надува един финансов балон, който, ако се спука, ще има много тежки последици", предупреди Ангелов.

Осъзнаването на проблема според него е стъпка в правилната посока. „Прави се опит за завой, което също е положително, но той е лек и плавен, за да не се друса. Според мен е по-добре да направим по-рязък завой, но да избегнем пропастта, отколкото да се притесняваме дали на някой му друса", коментира Ангелов.

Той обърна внимание и на възможността страната да понесе финансови последици от Брюксел, ако не успее да овладее дефицита. По думите му България е сред държавите, които получават значителен ресурс от европейските фондове спрямо размера на своята икономика, поради което евентуални ограничения върху европейското финансиране биха имали сериозен ефект, а високият бюджетен дефицит може да засили инфлационния натиск, като последствията се усетят най-силно през последното тримесечие на годината.

Дефицитът през 2027 г. се очертава да бъде сред най-високите до момента. „Няма да е най-високият, защото 2026 г. ще заеме това първенство, но 2027 г. отново ще бъде в топ 3 или топ 4 на годините с най-големи дефицити през последните 30 години", заяви Ангелов.

Според плановете на правителството страната ще продължи да бъде в процедурата до 2029 г. „Това е максималният срок, който ни се отпуска, за да намалим дефицита. Т.е. не сме особено амбициозни да го намалим по-бързо. По принцип, когато става дума за богатите страни, Европейската комисия не може да им направи кой знае какво. Но при по-бедните държави, които са получатели на европейски фондове, Комисията действително може да спре еврофинансирането. Ние сме сред тези държави. Всъщност сме един от най-големите получатели на европейски средства, тъй като сме най-бедната страна. Като дял от брутния вътрешен продукт получаваме най-много. Съответно сме и най-зависими от този ресурс. Ако искаме да го загубим, Европейската комисия може сравнително лесно да ни спре еврофондовете. Грубо казано, може да ни затегне кранчето на европейските пари, които получаваме. Надявам се, че правителството ще избегне ситуацията, в която се стига до такова писмо. Все пак се надявам, че обявените мерки са били предварително съгласувани с Европейската комисия и няма да се стигне до писма и подобни заплахи", заяви Георги Ангелов.

Той прогнозира, че в края на тази година ще усети най-високата инфлация.

Притеснения относно бюджетната политика изрази и икономистът Адриан Николов. Той обърна внимание, че процедурата по представянето на бюджета не е била спазена до края на октомври заради изборни съображения.

Той коментира и споровете около предложенията за използване на средства от частните пенсионни фондове. По думите му дори временното прилагане на подобна мярка би могло да лиши работещите от спестявания в размер на няколко хиляди евро при пенсиониране. „Не знаем точно как е трябвало да се случи мярката с втория стълб - дали става дума за временна мярка за една-две години, след което се възстановява нормалният механизъм, или промяната ще бъде постоянна. Ако е временна мярка, това означава, че на практика лишаваме всички работещи от спестявания в размер на няколко хиляди евро. Повечето хора биха натрупали приблизително толкова в рамките на две или три години в частния пенсионен стълб. Това не се материализира. Не е много ясно дали е било заложено в бюджета, дали е било финално коригирано, или не, но там наистина има нещо, което знаем, че го няма", заяви Николов.

Според него правителството разчита на еднократни приходи и мерки, сред които данъкът върху свръхпечалбата, за да ограничи бюджетния дефицит. „Свръхпечалбата може би е най-голямата такава мярка. Тя генерира доста сериозна опозиция от страна на бизнеса, който очаквано ще бъде засегнат, защото обхваща доста широк спектър от българската икономика", коментира Николов.

Икономистът предупреди, че Европейската комисия следи финансовите показатели на начислена база и съществува риск България да остане в процедура по прекомерен дефицит до 2029 г. „Процедурата по прекомерен дефицит се основава именно на начислена база. Според Европейската комисия ние консолидираме спрямо ситуацията през 2026 г., но го правим по-бавно, отколкото ни представя нашето правителство. Тоест някъде по средата сме. В момента сме едва в началото на ноември. Имаме още няколко седмици, докато чуем окончателната оценка на Брюксел относно това, което ни се представя като бюджет", отбеляза Адриан Николов.

бТВ, „Тази неделя"