Аню Ангелов: Освобождаваме се от всичко, което не е нужно на армията, парите отиват в бюджета

Водеща: Така е. Архитектурата не е ясна, но казвате друго, че вече има нещо като план за действие. Според този план за действие, кога този противоракетен щит ще е факт, ще бъде, образно казано, вече опънат над Стара Европа?

Аню Ангелов: На практика се взе решение за приемане на този план за действие, който предвижда до следващата среща на високо равнище, която ще бъде в САЩ, през 2012 година да има начална оперативна способност за противоракетна отбрана на НАТО в Европа. Това е началният срок, междинна готовност. След което, тя ще продължи да се развива до 2020 година.

Водеща: Да ви питам конкретно за нашите северни съседи, румънците. Спомняте си в началото на май, САЩ и Румъния се споразумяха за разполагането на такива елементи от бъдещия щит на румънска територия, във военната база „Девеселу”, това е в южната част на страната, близо до нас. Само да уточним, че там ще бъдат разположени прехващачи на въпросните балистични ракети, за които говорите. Защо румънците имат конкретика по отношение на противоракетната отбрана, а ние все още нямаме?

Аню Ангелов: Това зависи до голяма степен от самата архитектура. Възприето е, че най-удачното място за прехващачи, както вие казвате, интерсептори, на военен език, е на границата между България и Румъния. Това е технически въпрос, който се решава. Това е и въпроса, за тези прехващачи на румънска територия беше поставен твърде по-рано, след приемането на така наречения адаптивен подход на САЩ, как САЩ със свои технологии ще участват в противоракетната отбрана на НАТО в Европа. Затова те започнаха тези разговори. Разговори се водят и с Турция по отношение на друг елемент от тази система. Все още там няма решение. Следователно вървят нещата по изпълнение на този план за действие.

Водеща: Така е, но въпросът е защо тези разговори ни заобикалят? Ето, Румъния има конкретика, в Турция се водят някакви преговори? Ще ви попитам един въпрос, може би ще ви прозвучи твърде лаишки, но аз ще стрелям. Това, че ще има елементи на противоракетната отбрана в съседна Румъния, означава ли, че няма да има нужда такива елементи да бъдат разположени на наша територия? Говоря от техническа гледна точка.

Аню Ангелов: До голяма степен сте права. Няма нужда от разполагане на прехващачи, или интерсептори толкова близо един до друг. Ще има и такива прехващачи базирани на море, Средиземно море, съответни приспособени кораби за тази цел, които вече съществуват, така че вече няма да има нужда да разполагаме и на територията на България прехващачи.

Водеща: Сигурно следите позицията на бившия външен министър Соломон Паси? Той казва – ще спечелим, ако искаме елементи на щита у нас.

Аню Ангелов: Ние може да искаме, естествено е. Какво означава да спечелиш или да загубиш в случая? Знаете, че напоследък се подвига въпроса, една партия, която подписа споразумение със САЩ за разполагане на, тоест за съвместно използване на български военни бази, изведнъж ги нарече американски бази и запита – защо ние продаваме суверенитет. А това беше направено по времето на Тройната коалиция. За мен не е ясно, защо се поставя този въпрос отново? Защо, вие сама може да си прецените, че всъщност ние печелим от това, че имаме съвместно разполагане на американски и български войски на един полигон, когато те рамо до рамо участват в учение и в нищо друго, засега и за в бъдеще. Така е написано в споразумението. Така ще бъде и съответно, ако стигнем до такава фаза, когато приемем някакъв елемент от противоракетната отбрана да бъде разположен на наша територия. Естествено ще има и плюсове, ще има и определени минуси. Но пак, повтарям, ние трябва да поемем нашите задължения.

Водеща: Руснаците вече ни предупредиха по време на тази скорошна парламентарна сесия, парламентарна среща на НАТО, която беше по Черноморието ни, че може мишена на терористи да станем така?

Аню Ангелов: Това е твърде, как да кажа, господин Рогозин, ако не се лъжа направи този извод. Аз бих отговорил така – „Добре, вие имате противоракетна отбрана, в България все още няма елементи. Вие застрашени ли сте от терористични атаки?” Това е естествено, никой не знае как и кога по какъв начин тероризмът може да бъде проявен, стига да има някой да си набележи цел и да пристъпи към постигане на тази цел. За нас е важно, естествено, ако имаме такива елементи, те ще бъдат съответно охранявани. Когато имаме такива елементи, на практика и противовъздушната отбрана е много по-ефективна и т.н.

Водеща: Това, което преди срещата на НАТО, тук в България, се появи, че ще има радари на връх Ботев. Има ли истина в това?

Аню Ангелов: Абсолютно, това е някакво съображение на някакъв журналист, който е счел, че на връх Ботев, точно трябва да бъде.

Водеща: Не ви е попитал, вие какво мислите?

Аню Ангелов: Не ме е попитал, но аз бих му отговорил – на всеки връх може да има, но...

Водеща: Недейте така, вие ще захраните утре печата...

Аню Ангелов: На всеки връх, едва ли не... Най-напред, трябва да се знае, че обикновено такива средства, ако става въпрос за радари, се разполагат на крайбрежието.

Водеща: Добре, Либия и Обединен защитник. Какъв е успехът на тази операция до тук, според вас, и защо беше удължен с три месеца?

Аню Ангелов: Според оценката на военните експерти, на военните ръководители на НАТО, операцията върви по план. До петдесет процента и малко над петдесет процента е подаден потенциала на Кадафи, но все още съществува значителен капацитет, както виждаме и възстановяването на някои обстрели в Мисрата и други градове, все още има такъв капацитет. Следователно трябва да продължи тази операция и решението беше подкрепено, то беше взето в друг формат на Северноатлантическия съвет, но то беше подкрепено от министрите на отбраната. В този смисъл, аз в своето изказване посочих – да, нашата фрегата беше там за тридесет и един дни, но няма да остане за три месеца допълнително. Главно поради това, да не поставяме под заплаха финансовото осигуряване на участието в Афганистан, което ни е основна задача. Но от друга страна ще подпомогнем на комплекта от офицери в съответното командване на операцията да бъде запълнено като пращаме допълнително пет офицера, не допълнително, а пет офицера на различни позиции.

Водеща: Ясно ли е вече на какви позиции ще бъдат тези офицери?

Аню Ангелов: Съгласуваме ги в момента. На нас ни бяха предложени да отговорим какво можем да попълним и сега ще представя в МС конкретно решение за изпращане на офицерите.

Водеща: На по-високо ниво, или на някакво по-ниско ниво в йерархията на командването в тази операция?

Аню Ангелов: Те са старши офицери.

Водеща: Колкото до „Дръзки”, няма никаква възможност „Дръзки” отново да се включи в операцията на НАТО в Либия? Което беше, беше?

Аню Ангелов: Засега не предвиждаме такава възможност. Те в момента почиват и аз искам да използвам случая да им благодаря за отличната служба.

Водеща: Всичко беше наред по време на тази мисия?

Аню Ангелов: Да, по доклад на командира на „Дръзки”, всичко е било... А трябва да кажа, че получих много висока оценка от адмирал Ставридис, върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, който даде висока оценка за участието на нашата фрегата в ембаргото.

Водеща: НАТО и Афганистан, да поговорим за това, от 1 юли започва поетапното изтегляне на американските войски от там. Ние какво правим, след като американците се изтеглят?

Аню Ангелов: За сега, всъщност от седем провинции се изтеглят. Те са определени съвместно с афганистанското правителство и съответно командването на операцията. При всички случаи нас това не ни засяга. Тоест, нашето участие се запазва до края на тази година такова, каквото е.

Водеща: Хората говорят и сигурно си казват – абе тези, по-католици ли са от папата?

Аню Ангелов: Не става въпрос за по-католици от папата. Ако имахме батальонна група, която да участва в бойни действия в дадена провинция и тази провинция, се предава отговорността и на афганистанското правителство става въпрос, тогава бихме могли да изтеглим този батальон на бойна група. Но нашите два контингента осигуряват охраната на два от най-важните стратегически обекти в Афганистан. Това са двете летища – едното международно в Кабул и летището в Кандахар. Следователно не става въпрос тук за поемане отговорността изцяло от афганистанските сили. Тъй като всички страни-членки, четиридесет и осем държави използват летището в Кабул, така че ние защитаваме именно и охраняваме това летище и допринасяме за сигурността на тези четиридесет и осем държави.

Водеща: Значи ние ще се изтеглим последни?

Аню Ангелов: Не значи, че ще се изтеглим последни. Не напразно поставих и в случая с „Дръзки” необходимостта от ротационен план. Всъщност адмирал Ставридис го постави като въпрос – трябва държавите да знаят, да съгласуват своето изтегляне на дадени контингенти, а също и замяната на тези контингенти с контингенти от друга държава. За да могат всички страни-членки на НАТО и партньорите, които участват в операцията в Афганистан, да вземат подобаващо участие.

Водеща: Господин министър, съгласен ли сте с безпрецедентното остро изказване на вашия американски колега Робърт Гейтс, който заяви, че бъдещето на Алианса е мрачно, тъй като европейските партньори на САЩ не отделят достатъчно пари, не дават достатъчно военни разходи за операциите на Алианса?

Аню Ангелов: Робърт Гейтс винаги е бил остър в изказванията си и тогава, когато не присъстват журналисти на заседанията на министрите на отбраната. В случая, до голяма степен той е прав, защото той ги посочи даже конкретно, които са много големи държави в сравнение с нашата България, с много по-силни въоръжени сили, но не вземат участие в операцията например в Либия по никакъв начин. Или свиват своето участие в операцията в Афганистан. Дори една Канада изтегля бойните си части от там.

Водеща: България по някакъв начин разпознава ли се в тези критики, или не?

Аню Ангелов: Не. Ние имаме, според мен, достатъчно – ако през 2012 година имаме един и половина процента от брутния вътрешен продукт като бюджет за отбрана, ние ще можем да изпълним нашите планове, първо. И второ, това отчетено с пенсиите на военнослужещите, прави около 1.9 процента, колкото е на практика препоръчаното от страните-членки на НАТО.

Водеща: Добре, да завършим с един въпрос, който ми е завещан от Андрей, той днес се въплътява в ролята на новинар, но аз не мога да не изпълня неговата заръка. Вестник „Труд” разработка голяма – „Армията продава от танкове до гащи” – пишат колегите от изданието и твърдят, че Министерство на отбраната възнамерява да изкара от тази търговия до края на годината поне двадесет милиона лева?

Аню Ангелов: Иншаллах, както казват.

Водеща: Ако е рекъл Господ.

Аню Ангелов: За съжаление не вървят много добре тези, това освобождаване, особено от имоти. Що се касае за танкова и за всички онези пособия, които са били необходими на една сто и двадесет – сто и петдесет хилядна армия, сами разбирате, че българският народ няма нужда от това да съхранява някъде... Затова и го продаваме, включително танкове. Сега ще пуснем шест вертолета... Освобождаваме се от всичко онова, което не е нужно повече на армията. И тези средства се връщат в бюджета, всички тези средства идват в държавния бюджет.

Водеща: Може ли с отговор само с „да” или „не”, тъй като навлизаме във времето на новините – ще купуваме ли нов изтребител, или не?

Аню Ангелов: Това още е далеч да се реши. В края на годината мога да ви кажа малко по-определено.

Водеща: Добре, благодаря ви за това интервю. Успех ви желая!

Аню Ангелов: Благодаря и аз!