Разходка из различните епохи, преплетени в турския град Хатай

/КРОСС/ В турския град Хатай различните епохи не просто се редуват, а се наслагват една върху друга, оставени от няколко мощни империи през вековете.

Там се съхраняват една от най-големите запазени мозайки в света и един от най-старите и значими християнски храмове на планетата.

В Антакия историята понякога е буквално под краката ти. Под сградата на модерен хотел се разкрива цял древен свят - мозайки, останки от римска вила, бани, следи от живот, прекъснат и запазен от времето.

Откриването е през 2019 г. при началото на строеж на хотел. Най-впечатляваща е огромната мозайка - над 1000 квадратни метра.

По следите на мозайката личи, че градът е преминал през земетресение, наводнение и пожари. В разкопките са открити следи от не една развита цивилизация - от палеолита до Средновековието.

В нея личат не само майсторството и богатството на древния град, но и белезите на природата - следи от земетресения и наводнения, които са оставили повърхността ѝ като вълна.

„По време на разкопките се появява сградата, която наричаме римска вила. С други думи, появява се най-голямата подова мозайка в света, голяма 1050 квадратни метра", казва гидът.

През римско време мястото се е наричало Антиохия - голям град, богат, оживен, свързан с търговски пътища, култури и религии.

По-късно, във византийската епоха, тя запазва значението си и като духовен център.

От римските мозайки пътят продължава към едно от най-важните места за ранното християнство - църквата „Свети Петър". Но както и на други места в империята, вярващите тук са преследвани.

До олтара има тунел, за който се вярва, че е използван от ранните християни като път за бягство от римските гонения. През IV век всичко се променя.

След като християнството получава официален статут в Римската империя, пещерният храм се превръща официално в църква.

Днес храмът е музей, но и единственият запазен християнски храм след опустошителните земетресения от почти 8 по Рихтер на 6 февруари 2023 г.

Но Антакия не е само античност и ранно християнство. Градът преминава през различни владетели, завоевания и епохи.

По улица „Кемалпаша" личи друг пласт - градският живот, пазарите, занаятите, търговията. Тук са работили обущари, ковачи, търговци, майстори.

Земетресението разрушава голяма част от града. Но три години по-късно възстановяването вече връща хората и занаятите обратно.

„Между двете джамии, които споменах, историческата улица „Кемалпаша" е дадена през периода на Републиката. Около тази джамия историческият дълъг площад Антакия вече беше в сложно състояние. Това също е разширено", казва гидът.

Възстановяването на Антакия не е обикновена строителна работа. То е опит да се върне обликът на един град, който векове наред е живял от търговия, занаяти и срещи между хора.

„Сградата, която виждате, след две години вече се изправи много бързо, джамията Хабиби Неджар, особено с приноса на община Коня Бююкшехир. Процес на възстановяване. На 19 декември 2025 г. улицата „Кемалпаша", която видяхте, беше открита", посочва гидът.

След империи, религии и пазари, историята влиза и в домовете. Старите къщи носят османския дух на града.

Те са близки до традиционните сгради в Анадола от времето на Османската империя - обикновено двуетажни, с отделни части за гостите и за семейството, построени от камък, дърво, но и с вътрешен двор с дълбока сянка и вода.

„Тези сгради се наричат харем и селямлък. Обикновено са двуетажни. В секцията селямлък гостите отвън са добре дошли. Харемовата част обикновено се използва от собственика на къщата. Отново има дворове, които се наричат дивани. В него има кладенец за вода. Обикновено, защото тук ще се отвори кладенец за вода, за да се премахне нуждата от вода. Отново, ако има дърво, което дава плод, така го наричаме в този период. Научаваме това от документите на архива", казва гидът.

В Антакия миналото не е заключено в музей. То е под земята, в скалите, по улиците, в дворовете и в паметта на хората. Навсякъде в съвремието ни.

Градът е бил разрушаван и възстановяван неведнъж, а историята му продължава да се пише и до днес.