Какво означава „пост-антибиотична ера“ за съвременната медицина

/КРОСС/ Какви са опасностите и решенията

Антибиотиците са един от най-големите пробиви в историята на медицината. Те превърнаха смъртоносни в миналото инфекции в лечими заболявания и направиха възможно съвременното здравеопазване. Но бактериите се променят и някои от лекарствата, на които сме разчитали в продължение на десетилетия, стават по-малко ефективни, пише The Conversation.

По света инфекциите стават все по-трудни за лечение. Този проблем е известен като антимикробна резистентност. Това се случва, когато бактериите развият начини да оцеляват въпреки лекарства, предназначени да ги убият. Смята се, че лекарствено-резистентните инфекции вече причиняват около 1,27 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб.

Световната здравна организация предупреди, че може би вървим към пост-антибиотична ера, в която често срещаните инфекции отново стават опасни, като дори обикновенни наранявания или процедури носят сериозен риск.

В миналото лекарите са разполагали с малко ефективни начини за лечение, а инфекциозни заболявания като пневмония, туберкулоза и диария са били сред водещите причини за смърт. Появата на антибиотиците обаче променя това драстично. Пеницилинът, открит от Александър Флеминг през 1928 г., бележи началото на една от най-важните революции в медицината. Преди антибиотиците, туберкулозата е била едно от най-смъртоносните инфекциозни заболявания в света. През 1882 г. тя е убивала един на всеки седем души, живеещи в САЩ и Европа. След като антибиотиците стават достъпни, много бактериални инфекции, които някога са били смъртоносни, вече са лекувани ефективно.

Антибиотиците не само лекуват инфекциите, но и правят съвременната медицина много по-безопасна. На тях се разчита за предотвратяване или лечение на инфекции, включително при Цезарови сечения, трансплантации на органи, смяна на стави, химиотерапия и други. Без ефективни антибиотици тези медицински процедури биха станали много по-опасни. Самият Флеминг е осъзнавал този риск. Когато приема Нобеловата награда през 1945 г., той обаче предупреждава, че злоупотребата с пеницилин може да доведе до резистентност.

► Живот в микробен свят

Човешкото тяло съдържа около 30 трилиона клетки, но носи и десетки трилиони бактерии по кожата и в самия организъм. Заедно те образуват микробиома - огромната "колекция" от микроби, които живеят в и върху нас. Много от тях не са вредни. Всъщност те помагат за смилането на храната, произвеждат витамини и поддържат имунната система. Така че животът е фино балансирана връзка между хората и микробния свят.

Но бактериите са древни и изключително адаптивни. Те съществуват на земята повече от 3,5 милиарда години и оцеляват в някои от най-суровите места в природата, които можем да си представим. Бактериите се размножават много бързо и могат да обменят генетичен материал, което означава, че могат да споделят полезни характеристики за оцеляване помежду си. Някои произвеждат вещества, които разграждат антибиотиците, преди лекарствата да успеят да нанесат щети. Други променят частите от клетките си, които антибиотиците са предназначени да атакуват. Някои разработват малки молекулярни "помпи", които изтласкват антибиотиците обратно от бактериалната клетка. Други намират алтернативни начини за извършване на задачите, които лекарството е трябвало да блокира. Тези промени се случват чрез случайна генетична вариация, което означава, че естествени различия възникват, когато бактериите се размножават. Но масовата употреба на антибиотици създава силен еволюционен натиск. Когато антибиотиците убиват бактериите, които са уязвими към тях, устойчивите бактерии остават, за да оцелеят и да се размножават.

► Условия за развитие на резистентност

Антибиотиците са сред най-често предписваните лекарства в света и често се използват, когато не са необходими. В някои страни те все още се изписват при заболявания като грип, въпреки че антибиотиците не действат срещу вируси. 

Големи количества се използват и в земеделието и животновъдството. Това допълнително може да допринесе за появата и разпространението на резистентни бактерии.

В цяла Европа антимикробната резистентност вече се признава като сериозна заплаха за общественото здраве. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията изчислява, че инфекциите, устойчиви на антибиотици, причиняват над 35 000 смъртни случая годишно в ЕС и Европейското икономическо пространство.

Лекарите вече се сблъскват с инфекции, които са трудни, а понякога и невъзможни за лечение. Сред най-притеснителните са метицилин-резистентният стафилококус ауреус (MRSA), ванкомицин-резистентните ентерококи (VRE) и карбапенем-резистентните ентеробактерии (CRE). MRSA може да устои на няколко често използвани антибиотици. VRE вече не реагира на ванкомицин, а CRE може да издържи на карбапенеми - едни от най-мощните налични антибиотици.

► Как би изглеждал свят без ефективни антибиотици

Ако антибиотичната резистентност продължи да нараства, последствията за здравеопазването могат да бъдат тежки. Много рутинни медицински процедури зависят от антибиотиците, за да се предотвратят инфекции. Без тях операции като смяна на тазобедрена става, трансплантации на органи и някои лечения на рак може да станат твърде рискови за извършване. Дори обикновени инфекции могат отново да се превърнат в животозастрашаващи. Една обикновена инфекция на пикочните пътища може да се разпространи в кръвта. Рана на кожата може да прерасне в тежка инвазивна инфекция - т.е. инфекция, която прониква дълбоко в тялото. Една от най-големите тревоги е сепсисът - животозастрашаващо състояние, при което организмът реагира прекомерно на инфекция и започва да уврежда собствените си тъкани и органи. Ранното лечение с антибиотици спасява много животи. Но когато бактериите са резистентни, тези лечения може да се окажат неефективни. Това прави сепсиса много по-труден за лечение и в тежки случаи лекарите може да разполагат с много малко възможности.

Здравеопазването може да започне да прилича на епохата преди антибиотиците, когато инфекциите са били една от най-големите опасности в ежедневния живот.

► Има ли надежда?

Ситуацията е сериозна, но не е безнадеждна. Учените разработват нови начини за борба с инфекциите. Някои изследователи проучват бактериофаги, често наричани накратко фаги - вируси, които инфектират и унищожават бактерии. Други работят върху анти-вирулентни лекарства. Вместо да убиват бактериите директно, тези лекарства се стремят да ги „обезоръжат", като блокират механизмите, които използват, за да причиняват заболяване. Надеждата е, че това ще създаде по-малък еволюционен натиск върху бактериите да развиват резистентност. Друг обещаващ подход е терапията, насочена към организма гостоприемник. Това означава да се засили собствената способност на тялото да се бори с инфекцията, вместо да се атакуват директно бактериите.

По-добрите диагностични тестове, по-ефективната превенция на инфекции и по-внимателната употреба на антибиотици също могат да помогнат за запазването на лекарствата, с които все още разполагаме.

Антибиотиците преобразиха медицината през XX век и спасиха безброй животи. Но те никога не са били окончателна победа над микробите. Предизвикателството сега не е само да се разработят нови лечения, а и да се опазят антибиотиците, които все още действат. Ако учените успеят да направят това, бъдещето без ефективни антибиотици, за което предупреждават много изследователи, може никога да не настъпи, сочи изданието.

Източник:The conversation