3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици. Св. прпмчца Пелагия

/КРОСС/  Христа Иисуса жените са равни на мъжете.

През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.

Ето, празнуваме паметта на светите мироносици - жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени „страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си, и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.

Но какво значи „изпратени"? На гръцки език то означава „апостоли". Какво излиза, - че жените, ученици на Господа Иисуса Христа, са били удостоени с високото звание да станат апостоли на апостолите! Понеже мъжете апостоли били уплашени и стояли заключени в град Йерусалим, жените станали апостоли на апостолите, изпратени да събудят в тях вярата м. Учениците, най-напред отчаяни, били ободрени от проповедта на жените-мироносици. След това срещнали възкръсналия Христос и получили вдъхновение да станат апостоли - такива, каквито ги познава историята, вдъхновени, умъдрени, неустрашими, всички завършили живота си с мъченическа смърт.

Църквата отдава висока почит на жените-мироносици. Вижте колко е прав св. ап. Павел, който казва: „Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.

Всяко време има нужда от апостоли и най-вече нашето време. Празнувайки паметта нас ветите мироносици, ние си пожелаваме да ги има и днес сред нашата общественост. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от страхливите мъже и могат да преподават на своите деца и внуци катехизиса на християнството. Децата все още не могат да чуят неговите спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа. Тук ще се прояви мироносничеството на съвременната жена. Колко е грозна картината на живота без Христа и колко е благородна с Христа! Ако в практиката на живота се постига това, което поръчва Христос - да обичаме ближните си както себе си, може ли да се говори за война, възможна ли е тогава войната? Когато хората в света се обичат един другиго, войната е невъзможна, а хората ще се надпреварват кой кому по-голямо добро да направи, и обратното. Когато се обяви съвестта за буржоазен предразсъдък и че не трябва човек да се вслушва в Божия глас, да изучава и следва повелите на Христовото Евангелие, тогава човек за човека е вълк. Какво може да се очаква - това което виждаме: където синът и дъщерята не искат да знаят за своите родители; няма уважение, което е дълг на децата към родителите, няма чувството за дълг. Да не говорим за чуждите. Ако родителите стават чужди за своите деца, какво ще бъде тяхното отношение към по-далечните и чуждите. Тогава и да говорим за обич и мир, то ще бъде както св. ап. Павел казва: „мед що звънти" (1 Кор. 13:1), метал, който звънти, но не топли. Студени слова - да говориш за мир, когато не си подготвил почвата, която ще роди без особен твой труд богатата жетва на любовта и мира.

Нека си пожелаем да имаме мироносици и в нашата съвременна общественост, които да действат благотворно върху младите поколения и така да изпълнят голям патриотичен и християнски дълг. Амин!

Св. прпмчца Пелагия пострадала през III в. в град Тарс по време на гонението на християните от император Диоклетиан. Необикновено красивата девойка приела светото кръщение тайно от родителите си. Тъй като не пожелала да се омъжи за езически княз, тя понесла жестоки мъчения, но не се отрекла от християнската вяра и била закриляна от Бога.