В 4197 аптеки изчезват едни 100 млн. лева

/КРОСС/ България е на трето място по брой аптеки на глава от населението - една се пада на 1800 душиу докато в ЕС има аптека на 4400 човека. 74% от фирмите в този бранш осигуряват служителите си на или под прага за длъжността, на 2 или на 4 часа заетост.

Българската държава губи най-малко по 100 милиона лева всяка година от сивия сектор в аптеките, показват анализи на финансови експерти на един от най- печелившите бизнеси във времето на пандемия. Страната ни е сред рекордьорите в Евросъюза по брой аптеки - държи трето място на глава от населението. На всеки 1800 сънародници се пада по 1 аптека, докато на континента една аптека е за 4400 души. Впечатляващият интерес към този бизнес у нас само доказва, че е изгоден.

В началото на демократичните промени - през 1989 година, аптеките у нас са били 1200 или по една на 8000 българи. 10 години по-късно аптеките вече стават 2201, а през 2009 г. броят им достига 4050. Днес в регистъра на Агенцията по лекарствата има вписани 3571 аптеки, а според Българския фармацевтичен съюз те са 4197.

Пак според регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите, в която, ако не си редовен член не можеш да практикуваш професията си, магистър-фармацевтите са 6605 към януари 2021 г. В идеалния случай, ако всички те се трудят само в аптека, то в една би имало 1,84 специалисти. В живота обаче идеални ситуации няма. Факт е, че магистър-фармацевти задължително работят в компании, ангажирани с производството на лекарства, при търговци на едро с лекарства, във фирми за клинични изпитвания на лекарства, в регулаторните органи по лекарствата и на други места, на които се изискват кадри с това образование.

В същото време има изискване лекарство с рецепта да се продава в аптека само от магистър-фармацевт или от помощник, но под ръководството или в присъствието на специалиста. В България през 2019 г. само в аптечната мрежа са продадени над 141 245 694 опаковки лекарства с рецепта, което прави по 386 975 на ден. При средно необходимо време 6 минути за обработка на рецептата и отпускане на една опаковка от лекарството на пациента в аптеката са били необходими 14 124 569 часа работа на магистър-фармацевтите, показват сметките

. През 2019-а работните часове са били 1992. Излиза, че за да бъдат отпуснати въпросните 141 245 694 опаковки лекарства, са работили 7090 фармацевти. В регистъра обаче има вписани 6605, които в идеалния случай практикуват.

Това разминаване в бройката на отработените часове и на специалистите повдига въпроса спазват ли се изискванията за организацията на работата в аптеките съобразно минималната междудневна и междуседмична почивка и продължителност на работното време, заложени в Кодекса на труда.
Магистър-фармацевтите явно са дефицитни и много ангажирани специалисти. И като такива очаквано и нормално е да бъдат отлично заплатени.

Това обаче също се разминава с реалността. Анализ на публичната информация, обхващащ 75% от аптеките в страната, без тези на еднолични търговци, показва озадачаващи неща. Пазарното разпределение на аптеките през 2020 г. е приблизително следното - единичните аптеки и микроверигите с 2 до 4 обекта са 1311, аптеките от големи вериги с над 50 обекта са общо 603, аптеките от средни вериги с брой обекти между 15 и 50 са 294, аптеките от малки вериги с между 5 и 16 обекта са 287.

Това означава, че аптеките от големите вериги са 24,18% от анализираните. Анализът на приходите, разходите, включително за персонала, рентабилността и финансовите показатели показва, че разходите за персонал на цялата извадка представляват 8% от общите на анализираните фирми. А аптеките в големите вериги формират почти 48% от разходите за персонал от всички анализирани.

Само 26% от фирмите осигуряват служителите в аптеката на реални пазарни цени на труда. Останалите 74% от фирмите осигуряват служителите на прага или под прага за длъжността, на 2 или 4 часа трудова заетост. Сравнявайки средния разход за персонал на фирмите, които осигуряват служителите си по пазарни цени на труда в бранша, и средния разход за персонал на останалите фирми, се оформя предположението, че държавата губи поне около 100 милиона лева годишно от сивия сектор в аптечния бизнес.

При това, без да са анализирани други потенциални загуби, например от недеклариран оборот. Примерите показват сериозни проблеми в сектора. Част от тях са свързани с ниския и при някои лекарства липсата на какъвто и да е марж (разликата между доставната и продажната цена - бел. ред.), особено при напълно реимбурсираните лекарства от здравната каса.

При тях на аптеките се плаща само такса за съхранението преди продажбата им. Размерът на маржа в България е един от най-ниските в Европа и комбиниран с големия брой аптеки, води до нездрави практики.

Нереалистично е да се очаква, че фирмите- нарушители на правилата, ще изпълнят наскоро въведените изисквания за допълнителни инвестиции за технологии. Целта е да се изпълнят изискванията на системата за верификация на лекарствата и въвеждането на електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. Поне три са страните, които дължат отговори на спорните въпроси.

Това ли искат за себе си като специалисти магистър-фармацевтите, които позволяват това да се случва. Това ли е визията на работодателите за развитие на модерния фармацевтичен бизнес модел в България, при положение че между тях са и част от самите магистър-фармацевти.

Третата страна е държавата, която допуска нелоялна конкуренция, загуби за бюджета и на практика не осигурява защита на потребителския интерес.