Блокадите на фермерите в Гърция

/КРОСС/  С продължителните блокади на фермерите по главните пътища, митниците, пристанищата и дори на летища в Гърция се очаква да има последствия и за пазара, тъй като празниците наближават, а постоянно нарастващото търсене ограничава запасите.

Протестът днес дава индикации да остане продължителен. Това неминуемо ще доведе до проблеми във веригата за доставки и засяга основно износната търговия.

Търговско-промишлената камара на Пирея разполага с данни от предишни зимни блокади, които дават приблизителна представа за рисковете, забавянията и икономическите разходи. Основните примери са зимните блокади от годините 2016, 2019, 2023 и 2024 г. През зимата на 2016 г. блокадата за повече от 20 дни в Темпи и Коринт доведе до 48-часови забавяния на камиони, загуби от износ и отклоняване на стоки към въздушен и морски транспорт с високи разходи. През зимата на 2019 г. протестите в Тесалия и Македония причиниха загуби на износителите на плодове от 1,5 милиона евро на ден поради разваляне на продукцията. През зимата на 2023-2024 г. подвижните блокади създадоха забавяния с камионите и пазарът изпита временен недостиг на картофи, плодове и млечни продукти.

От асоциацията на веригите супермаркети в Гърция съобщиха, че за момента нямат проблем в запасите, но не казаха докога това ще остане така.

Блокадата на българо-гръцката граница, която продължава вече десети ден заради протестите на гръцките фермери, нанася сериозни финансови щети на българския транспортен бранш. Стотици камиони са принудени да чакат с часове на граничните пунктове, а загубите за превозвачите нарастват с всеки изминал ден.

Всеки един превозвач губи над 100 евро дневно заради блокадите, заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. По думите му това неминуемо ще се отрази на финансовото състояние на транспортните компании у нас.

„Отново сме в ситуация, в която българският транспортен бизнес трябва да понася загуби. За втори път сезирахме главния прокурор на Гърция за действията на гръцките фермери и за блокадите на граничните пунктове. Настояваме да бъдат идентифицирани виновните лица, както и полицейските служители, които не си вършат работата", посочи Арабаджиев.

По думите му голяма част от българските транспортни фирми използват гръцките транспортни коридори. Гърция е основна дестинация за двустранни превози, а превозвачите, които разчитат на фериботни връзки към Италия, Франция и Испания, също преминават през страната. Заради блокадата те са принудени да използват алтернативни маршрути, което увеличава разходите и времето за доставка.

При забавени доставки неустойките се поемат в зависимост от конкретния договор, обясни Арабаджиев. В някои случаи загубите може да бъдат покрити от застраховател заради форсмажорни обстоятелства, но при фиксирани срокове за доставка превозвачите също могат да понесат финансови санкции.

От Съюза на международните превозвачи настояват Министерството на външните работи и Министерството на транспорта да заемат по-ясна позиция и да изискат свободно преминаване на хора и товари, какъвто е принципът в Европейския съюз.

Освен блокадите, транспортният бранш е изправен и пред остър недостиг на кадри. По думите на Арабаджиев това е най-сериозният проблем пред сектора през последните години. Българските фирми вече търсят шофьори от трети държави, включително от Индия, Непал, Узбекистан и арабския свят. Заплатите за международните шофьори варират между 5 и 6 хиляди лева, но въпреки това интересът от страна на младите хора остава нисък. Според Арабаджиев причините са в нежеланието да се упражнява тежка и отговорна професия, въпреки високото възнаграждение.

бТВ, „Тази събота" , Нова телевизия, „Събуди се"