Азербайджан и Армения – по пътя към мира

/КРОСС/ Азербайджан и Армения, някога привидно заклети врагове и след омраза и вражди, продължили 30 години, постепенно вървят към траен мир. Преговорите в Берлин между външните министри на двете държави на 28 февруари т. г., както и срещата в Женева между председателите на парламента на двете съседки - на 22 март т. г., където бяха обсъдени основите на мира, засилиха надеждите, че завършването на процеса вече върви към своя край. След срещата си с Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 18 март в Баку президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че „в момента сме в активната фаза на мирни преговори с Армения и вече сме по-близо до мира - от когато и да било досега".

Преговорите се водят около сделката от пет принципа, предложени от Азербайджан още през м. май 2022 г., които включват:

-взаимно признаване на териториалната цялост,

-отхвърляне на териториални претенции,

-въздържане от заплахи,

-делимитация и демаркация на границите и деблокиране на транспортни връзки.

И двете страни са съгласни с тези принципи, обаче делимитацията и демаркацията на границите е най-сложната точка, която трябва да бъде уредена.

Като се има предвид, че Карабахският регион на Азербайджан и съседните области са били под арменска окупация в продължение на 30 години, на някои места физическите граници са нарушени, а редица азербайджански териториални единици са били поставени под арменски контрол. Азербайджан изисква от Армения да върне на сегашния етап 4 азербайджански села, разположени на границата, които не са останали вътре в Армения - като анклав, и предлага взаимно уреждане на въпроса за други 4 анклава чрез компромисно решение, договорено от Азербайджано-арменската комисия за делимитация на границата.

Последният ход на премиера на Армения Никол Пашинян подсказва, че Армения ще се съгласи с позицията на Азербайджан за връщането на 4-те села. На 18 март т. г. Пашинян призна, че тези села винаги са принадлежали на Азербайджан и отказът да ги върне ще предизвика нова война. Той изрази впечатленията си от преговорите с Баку, че „след възстановяване на граничната линия или едновременно с нея, определени територии могат да бъдат разменени въз основа на фактическите реалности", като подчерта възможността за взаимно споразумение за размяна на анклави. Пашинян подчерта и че Армения и Азербайджан могат взаимно да решат да оттеглят съдебни дела, заведени срещу насрещната съседска държава.

Друга сериозна правна пречка в процеса на нормализиране на отношенията е позоваването в конституцията на Армения на „резолюция на Върховния съвет на Арменската ССР за обединението на Арменската ССР и Нагорни Карабах", приета на 01 декември 1989 г. Това позоваване, което закрепва незаконното анексиране на азербайджански територии от Армения, трябва да бъде премахнато, което ще покаже ясната воля на Армения за постигане на траен мир.

Положителните стъпки от арменска страна в това отношение ще бъдат важен принос за трайния мир. Всички таят надеждата, че със сключването на мирен договор Азербайджан и Армения ще затворят страницата на враждата, отнела живота на десетки хиляди и от двете страни. С мерките за изграждане на взаимно доверие омразата и негативните емоции постепенно ще бъдат заменени със стремеж за сътрудничество. В крайна сметка народите на Азербайджан и Армения ще се приемат един друг като съседи в региона, тъй като и двете страни споделят една и съща съдба. Комуникациите и транспортните пътища в региона ще бъдат разблокирани и двете съседки ще могат да използват своя икономически и хуманитарен потенциал в посока развитие и просперитет.