Азербайджан чака от Армения карти на минираните райони

След края на 44-дневната война миналата есен, обезвреждането на противопехотни мини и други невзривени военни остатъци се очертава като един от най-належащите въпроси. Д-р Васиф Хусейнов обяснява защо Армения трябва да предаде картите на минираните територии, които сега са под контрола на Азербайджан, в тази статия за KarabakhSpace.eu.

/КРОСС/ Изминаха вече шест месеца от първия изстрел на Втората Карабахска война, започнала рано сутринта на 27 септември 2020 г. Войната сложи край на трийсетгодишното статукво в конфликта между Армения и Азербайджан за региона Карабах и околните области, признати в международен план като част от Азербайджан, но попаднали под контрола на Армения след Първата Карабахска война в началото на 90-те години.

След победата над Армения на бойното поле, Азербайджан успя да възстанови контрола си върху окупираните територии. Краят на окупацията, който Азербайджан определя като разрешаване на конфликта, предоставя уникална възможност да се намери общ език и да се постигнат споразумения по спорните въпроси между страните.
Затова тази нова ситуация беше приветствана от повечето регионални и международни участници като благоприятна за изграждането на траен мир и проспериращи платформи за сътрудничество в региона. Съществуват обаче многобройни предизвикателства пред тази перспектива и двете страни трябва да се възползват от всяка възможност, която може да помогне за преодоляването им.
Фактите, че правителствата на Армения и Азербайджан признават ползите от сътрудничеството в рамките на регионални транспортни и други проекти, създават добра основа за отваряне на нова глава в отношенията между двете страни.
На този етап от отношенията предаването от страна на Армения на картите с минирани райони в бившите окупирани територии на Азербайджан би дало съществен тласък на мирния процес и би насърчило двете страни да постигнат компромис по други конфликтни въпроси. Това обаче е не само рецепта за облекчаване на напрежението между страните, но и ред на международното хуманитарно право, който забранява безразборното използване на противопехотни мини.
Азербайджанските власти заявяват, че бившият окупиран регион в голяма степен е миниран, като често са засегнати гражданска инфраструктура, улично осветление, канали, пътни възли, дворове, гробища, брегове на реки и селски и градски пътеки. „Понякога в минираните райони се откриват повече от 10 мини на квадратен метър", според Азербайджанската агенция за противоминна дейност (ANAMA). До 20 азербайджански граждани, включително цивилни, са убити, а над 70 души са ранени от експлозии на мини в освободените територии от края на последната война насам.
Отказът на Ереван да спазва международното право и да сътрудничи по този чувствителен въпрос, въпреки нарастващия брой жертви, възмущава азербайджанската страна, допълнително изостря регионалната ситуация и възпрепятства установяването на дух на сътрудничество между двете страни.

„Противопехотните мини, поставени масово от Армения в освободени земи на Азербайджан, безразборно убиват, осакатяват цивилни и увреждат икономиката и околната среда. Армения отказва да предостави точни карти на минираните райони. Безотговорното поведение на Армения трябва да бъде сериозно осъдено", написа Хикмет Хаджиев, помощник на президента на Азербайджан в своя официален акаунт в Twitter на 17 март. В друго изявление в края на март той заяви, че освободените територии на Карабах са сред най-минираните територии в света, наричайки това „минен терор" от страна на Армения срещу Азербайджан.
„При един от последните взривове на мини, които се случиха на 16 март в регион Агдам, пострадаха шестима цивилни, двама от тях бяха убити", заяви азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов на съвместна пресконференция със своя словашки колега Иван Корчок в Баку на 17 март, като нарече това „продължение на агресията на Армения срещу Азербайджан" и призова международната общност да окаже натиск над Армения да предаде карти на мините. Според информацията, предоставена от ANAMA, по време на операции по разминиране от 27 септември насам са проверени над 16 586 квадратни метра площи (1,66 хектара) и са намерени и неутрализирани 9584 противопехотни и противотанкови мини и 7081 невзривени боеприпаси.

Според някои оценки процесът на разминиране на всички освободени територии може да отнеме повече от двадесет години и се усложнява допълнително от планинския релеф на региона. Международната подкрепа, която Азербайджан получи, помага да се ускори процесът, но не разрешава проблема в необходимия срок.
Ето защо е изключително важно арменските власти да предадат картите на минираните обекти, да спрат да нагнетяват напрежението в региона с повече предизвикателства и провокации и да се възползват от уникалния исторически шанс да обърнат нова страница в отношенията между азербайджанци и арменци. Армения няма разумна алтернатива, освен да сътрудничи при разминирането на региона Карабах, защото, наред с другото, всяка експлозия, която убива цивилни, също е изстрел срещу инициативите за мир - със сигурност, ако мирът е нещо, към което Армения се стреми в отношенията си с Азербайджан.
Написано от Васиф Хусейнов, старши съветник в Центъра за анализ на международните отношения (AIR Center)