Азербайджан отбелязва Деня на геноцида

Проф. Елчин Ахмедов - Професор, доктор на политическите науки в Държавната академия по управлението към президента на Република Азербайджан, заместник-председател на Общественото дружество "Азербайджанска община на Нагорно-Карабахския регион на Република Азербайджан"

/КРОСС/ През последния век войните, международният тероризъм, етническото прочистване и геноцидът достигнаха особено опасни размери. Престъплението, наречено геноцид, за първи път е било осъдено като престъпление срещу човечеството по време на Нюрнбергския процес. Според международното право геноцидът е акт, извършен срещу мира и човечеството и се счита за най-тежкото престъпление. Приета на 9 декември 1948 година с резолюция 260 А (III) на Общото събрание на ООН и влязлата в сила от 12 януари 1951 г. Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид установяват правните тълкувания на престъплението геноцид. За съжаление, фактите за геноцида не подминават Южен Кавказ, а мирното азербайджанско население, живеещо на тази територия, става невинна жертва на геноцид в различни периоди на ХХ век.

В резултат на арменско-азербайджанския конфликт през последните 30 години са убити 20 хил. азербайджанци, а 50 хил. са инвалиди. При военната агресия на Армения по време на Първата карабахска война 1 млн. азербайджанци стават бежанци и вътрешно разселени лица. На 25-26 февруари 1992 г. жителите на град Ходжалъ са подложени на масови убийства от страна на арменците. Целенасоченото изтребване на азербайджанското цивилно население и извършване на престъпленията срещу тях от страна на Армения се продължава и по време на Втората карабахска война. Насочвайки се към цивилното население и гражданската инфраструктура на азербайджански градове като Гянджа, Барда и Тартар, които са далеч от фронтовата линия, където се провеждат боевете, Армения през 2020 г. прибегна до същата терористична тактика, както през 1992 г. и този път вече убива много мирни азербайджанци, използвайки съвременни видове бронирани оръжия и ракети.

Историческите факти показват, че преселването на голям брой арменци от Иран и Турция в планинската част на Карабахския регион на Азербайджан започва в началото на 19 век. Руският обществен и политически деятел Н.Н.Шавров (1858-1915) описва тези факти по следния начин: "След войната от 1828-1830 г. повече от 40 000 арменци от Иран и 84 000 арменци от Турция са преселени в Елизаветполска и Иреванска губернии, Тбилиси, в Борчалински, Ахалцъхски, Ахалкалакски уезд – най-добрите територии на държавата, там, където преди това арменци не са живели. Тези арменци се заселват в планинската част на Елизаветполска губерния (има се предвид планинската част на Карабах) и на бреговете на езерото Гьойча. … освен 124 000 официално преселени тук арменци, с неофициалните имигранти броят им надвишава 200 000".

В края на 19. и началото на 20. век преселването на арменците в Южен Кавказ  продължава. Само от 1896 до 1908 г., за 13 години в Задкавказието са преселени 400 000 арменци. Н.Шавров пише: "През 1896 г. генерал-адютант Шереметев посочва, че броят на арменците в Задкавказието е 900 000 души. През 1908 г. техният брой достига 1 милион и 300 000 души, т.е. през този период броят на арменците се увеличи с повече от 400 хиляди души. В момента 1 милион от 1 милион 300 хиляди арменци, живеещи в Задкавказието, не са корени жители на региона. Ние сме ги преселили тук”. Изкуственото увеличаване на арменците в този регион става причина за появяване на териториалните им претенции и агресия срещу Азербайджан от началото на 20. век. Арменските националисти, разширявайки дейността си по реализацията на идея за "Велика Армения", предложена в програма на партията "Дашнакцутюн", започват да осъществяват етническо прочистване, като планирано изгонват азербайджанците от техните родни исторически земи. През 1905-1906 г. арменците извършват масови убийства срещу мирното азербайджанско население в Баку, Гянджа, Карабах, Иреван, Нахчъван, Ордубад, Шарур-Дерелейезд, Тбилиси, Зангезур, Газах и други райони.

След събитията през февруари и октомври 1917 г. в Русия партията "Дашнакцутюн" и Арменският национален конгрес започват по-широка дейност. С. Шаумян, назначен през декември 1917 г. от В.Ленин за временен извънреден комисар по въпросите на Кавказ, става организатор и ръководител на масовите убийства на азербайджанците. В началото на 1918 г., т.е. в навечерието на мартовското кръвопролитие, броят на арменските въоръжени сили, подчинени на Шаумян, е около 20 000 души. На 30 март същата година, арменско-болшевишките съединения подлагат град Баку на корабен обстрел. След това въоръжените дашнаки нападат домовете на азербайджанците и извършват жестоки убийства. На 31 март и през първите дни на април убийствата придобиват масов характер. Хиляди мирни азербайджанци са унищожени само заради тяхната национална принадлежност. В онези дни арменско-болшевишките съединения убиват 12 000 мирни азербайджанци в Баку. По време на тези кървави събития хората са изгорени живи в домовете си, както и убити с особени мъчения и жестокост.

През първите пет месеца на 1918 г. в Губинския уезд са убити с особена жестокост повече от 16 000 души, а 167 села са унищожени, 35 от които в момента не съществуват. Фактите относно масовите убийства на азербайджанците в Губинския уезд от арменско-дашнакските отряди са доказани отново. Откриването на масови гробове в град Губа през 2007 г. е доказателство за арменския вандализъм. Под ръководството на Амазаспън арменските военни части са извършили масовите убийства не само на тюркско-мюсюлманско население, но и на евреи. В резултат на разследванията става известно, че през 1918-1919 г. в Губа арменците убиват около 3000 евреи. Близо 50 000 души са убити по особено мъчителен начин от арменските дашнаки през март-април 1918 г. в Баку и други азербайджански територии. Над 10 000 са убити с особена бруталност в Зангезурски уезд, а в Шемахински уезд техния брой е 10270 азербайджанци.

През 1918-1920 г. 565 000 от общо 575 000 азербайджанци, които са живеели на територията на днешна Република Армения, са били убити или прогонени от родните си земи. Тази цифра е потвърдена от арменски учен З.Коркодян в книгата му "Населението на Съветска Армения през 1831-1931 г.", където пише: "След дашнаките през 1920 г. в Съветска Армения тюркското (азербайджанското) население съставлява малко повече от 10 000 души. След завръщането на 60 000 бежанци през 1922 г. азербайджанците са 72 596 души, а през 1931 г. - 105 838 души." Освен това арменците разрушават стотици населени места в Азербайджан, включително 157 села в Карабах са унищожени и изгорени, както и извършват жестоки масови убийства срещу азербайджанците в Шуша. През този период са изгорени, унищожени и разграбени 167 населени места в Губинския уезд, 110 в Шамахинския уезд, 115 в Зангезурския уезд, 211 в Иреванската губерния и 92 селища във вилаета Карс. През последните два месеца на 1919 г. са разрушени 96 села в Ечмиадзински и Сурмелински уезди и всички села в Иреванския уезд на Иреванската губерния, а в Иреванската губерния са убити 132 000 азербайджанци. По време на тези зверства арменците на историческите азербайджански земи изгарят училища и джамии, унищожават материални и културни паметници.

След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република (АДР) на 28 май 1918 г. е създадена Комисия за извънредни разследвания, която започва да разследва престъпленията, извършени от арменците и с решение на правителството 31 март е обявен за Общонационален ден на траура. Но след като АДР прекрати съществуването си вследствие на болшевишката окупация през април 1920 г. този процес не беше приключен.
След завръщането на общонационалния лидер Гейдар Алиев към политическото ръководство през 1993 г. с Указ, подписан на 26 март 1998 г. във връзка с геноцида, извършван от арменци срещу азербайджанци, обявява 31 март за Ден на геноцида на азербайджанците. В Указа на президента на Република Азербайджан Илхам Алиев за 100-годишнината от геноцида на азербайджанците от 1918 г. се казва: "Една от най-ужасните трагедии, пред които е изправен азербайджанския народ, се случва преди сто години – масовите убийства през март-април 1918 г., извършени от дашнак-болшевишките въоръжени отряди с особена жестокост, действащи по време на мандата на Бакинския съвет".