АСТА: Правна природа и ефекти

Към 23 януари т.г., когато проверявах какво е положението с АСТА в България, официалната информация за АСТА се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване (11PR044.14_ ACTA1).

При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването - 26 януари. Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където - по-късно става ясно - действа Метин Казак.

Под натиска на мрежите

Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза. И политиците бързо се позиционираха. Седмица по-късно, има гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала АСТА със симпатично мастило: "Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано."

Това съобщение на министъра вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума. Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението. Стилистичният похват със симпатичното мастило може да се интерпретира и по друг начин: действахме невидимо.

Ратификацията не е някакво благоволение или реверанс на тази власт към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.

Обсъждания? Може

А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване), има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички държави от ЕС. Държавите, включително България, са ангажирани с това решение. България - по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че - едно допълнение към казаното от министър Трайков - и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.

Това - по въпроса за обществените обсъждания. С уважението ми към министъра - не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес.)

За да се вземе решение Европейският съюз да стане страна по АСТА, остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно.

Има защо. Отделна тема.

Нели Огнянова, nellyo.wordpress.com