Буруджиева: Партиите използваха вота, за да решават свои проблеми

Как ще коментирате поведението на отделните политически сили?
От гледна точка на Синята коалиция, не е изненадващо, че те мотивираха своето неучастие с това, че не биха могли да гласуват заедно с БСП. Подобни бяха и мотивите на „Атака”. Така че нямаме нарушение на традициите, по-скоро имаме нарушение на формите. Обикновено от тези партии, които не желаят да гласуват или да подкрепят един вот на недоверие на свои опоненти, процедурата се е използвала, за да могат да обяснят отрицателен вот, т.е. използвана е парламентарната трибуна поне за дебат. Тук обаче имаше отказ да се използва самата форма на дебат от страна на Синята коалиция и „Атака”, което е ново. За мен, като наблюдател, това беше малко странно поведение. Сините досега бяха най-критични в тази част на икономическата политика на правителството. Те не можаха да преглътнат това хапче, че точно темата, по която те две години критикуват, беше иззета от левицата.
БСП и ДПС би трябвало да отговорят на въпроса защо чак сега излизат с такъв вот на недоверие, тъй като те извадиха в своите аргументи едни цифри и срокове, които отдавна са минали. Повече от една година тези срокове не са спазени. Ако това е тяхната мотивация – че няма справяне с мерките срещу кризата, те трябваше да поискат вот на недоверие, защото когато става въпрос за криза и икономика, да чакаш цяла година е малко неясно поведение, бих казала даже безотговорно. 
Така че аргументите, че БСП и ДПС използват вота, за да подсилят аргументите си в полза на избори „3 в 1” наесен, не могат да бъдат подминати.
Що се отнася до „Атака”, там интересното е, че този вот бележи началото на края на топлите им взаимоотношения с правителството на ГЕРБ. Особено показателен е фактът, че те излязоха от комисиите, което не се е случвало. Толкова агресивна и негативна оценка за работата на самия парламент не е имало. Самата „Атака” до този момент има доста форми на отказ от парламентарна дейност, но публичната парламентарна дейност. Те не са отказвали участие в работата в комисиите. Все пак там се коват законите и за 20 години не сме виждали някоя партия да се откаже от правенето на закони. Което е много силен знак за разрива между двете партии.
На практика, „Атака” реши коалиционната си политика. Синята коалиция продължава да решава въпроса с идентитета си и това до колко е запазила десния си, анти-комунистически образ, което те обикновено използват като оръжие по време на кампаниите, за да вдигнат малко повече вот. БСП и ДПС на практика влизат в предизборната борба с този вот на недоверие почти официално.


Успя ли вотът да постигне нещо в положителен аспект или просто бе една изгубена инициатива?
Партиите си решиха някои проблеми и си изчистиха позициите, с които влизат в предизборната борба. Включително и ГЕРБ – те много ясно застават на една позиция, че бидейки на лидерското място ще останат сами и няма да допуснат никакви хора около тях.
Що се отнася до нас гражданите - никаква полза, тъй като изобщо нямаше разговор по това какво правим с проблемите – с пропуснатите срокове, с разплащането с бизнеса, с работните места, с инвестициите, с усвояването на фондовете и т.н. Въобще, избирателят, вместо да върви все повече към информиран избор на изборите, по-скоро се чувства все повече разкрачен между различните позиции и факти. Това не е политическо действие или политическа комуникация с гражданите, защото в политическата комуникация най-важното е не да кажеш фактите, а да обявиш своята позиция по тях. Тук имаме факти, лепене на оценки и всякакъв вид техники, които изострят емоциите и по-скоро вървят в полето на манипулацята от колкото на разумния дебат. 
В този смисъл, най-големият проблем, който остава е, че за пореден път изборите ще бъдат избори на емоции и на всякакъв вид психологически и прочие въздействия върху мотивите на хората да гласуват, а не на рационален дебат какво ще ни свърши повече работа и кое ще подобри функционирането, както на икономиката и държавата, така и на отделните хора.