Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски. Събор на св. свщмчци Николаос Хеше и синът му Хабиб

/КРОСС/ Страдание на свети свещеномъченик Атиноген и десетте му ученици

Кондак: Последвал словата на Владиката, като изряден пастир си положил душата си за Христовите овци, свещеномъчениче Атиногене; затова възхваляваме теб и десетимата твои ученици, които пострадаха, наставлявани от страха Божий и от твоите поучения. Така угодили на Владиката, Той ви увенча с животворящата Си десница: Него молете за всички нас.

По времето на нечестивия римски император Диоклетиан[] имало жестоко гонение срещу християните и всички, живеещи богоугодно, се намирали в беда. Навсякъде било неспокойно. Поради страх от императора мнозина предавали близките си на смърт: баща - сина си, брат - брат си, роднина - роднината си. В арменския град Севастия пристигнал един управител на име Филомарх. Като събрал много идолски жреци, той им заповядал да принесат жертви на скверните си богове, с венци на главите, тържествено и с веселие, под звуците на тръби и кимвали, със свирня на гусли и пищялки. А самият той, като седнал на съдилището пред народа, заповядал на глашатая силно да вика следното:

- Граждани и всички знатни хора, подчинете се на царската заповед, елате и принесете жертви на боговете!

И колкото хора имало, всички отвърнали:

- Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!

Тогава мъчителят заповядал на войниците да ги бият и мнозина умрели за Христа и приели небесни венци. След това началникът на отряд войници - Николай, отишъл при мъчителя и му казал:

- Господин управител! Тук има един човек, на име Атиноген, християнски епископ, който обръща всички към своята вяра. Той живее в село Пидахтон.

- Управителят веднага изпратил войници да го хванат. Свети Атиноген живеел в малък манастир на уединено място близо до селото, в който, заедно с десет свои ученици, пребивавал в пост и молитви. Войниците отишли в манастира, но не намерили светия епископ: той бил заминал някъде. Тогава те вързали учениците му и ги отвели в Севастия. Управителят заповядал да ги отведат в тъмницата, да ги оковат във вериги и строго да ги пазят. А на войниците казал:

- Намерете ми техния учител!

Войниците тръгнали навсякъде да търсят Атиноген. А Божият мъж, като се върнал в манастира и като не намерил братята си, влязъл в молитвения храм и като гледал през сълзи към стоящия там честен кръст, казал:

- Къде са братята ми, които Ти връчих? Кой ще извършва заедно с мен обичайните молитви към Бога? Къде са прекрасните маслинови клонки? Какво е станало с тях? Не знам!

Светецът дълбоко скърбял. Като излязъл от манастира, той обикалял около него, като се чудел и недоумявал къде са отишли те. И ето, към него притичал един елен, който неотдавна бил нахранил с ръцете си, и започнал да се умилква около него и да ближе ръцете му. После той срещнал един познат човек, който го попитал:

- Къде беше, Светейши Владико, когато хванаха твоите ученици? Управителят изпрати за тях войници, заповяда да ги вържат и да ги отведат в града, за да ги изтезават.

Като чул това, светецът се зарадвал и като погледнал към небето, казал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Си призовал достойните Си раби в Царството Небесно!

Като отпратил елена в гората, той тръгнал към град Севастия при учениците си. Като отишъл при градския съдия, той започнал да говори високо:

- Мъчителю, защо ме ограби, като опустоши църквата ми? Нека Бог види злото дело, извършено от теб, и нека изпрати гнева Си върху тебе!

В същия миг войниците хванали светеца и го завели при управителя, като казали:

- Ето Атиноген, когото ти заповяда да търсим, той много оскърбява твоя светлост.

Управителят веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, в която били затворени заради Христа неговите братя. Като видял братята си, светецът много се зарадвал и им казал:

- Мир вам! Христовата благодат да бъде с вас, деца мои! Вие се оказахте угодни на Бога и затова Той ви покани на небесен обяд! Бъдете твърди, не се бойте от изкушенията на мъчителя; утре Бог ще ви помогне да извършите подвига си и заедно с ангелите и с ликовете на светиите ще влезете в райската радост и във веселие вечно ще славите небесния Владика!

На следващия ден мъчителят седнал на съдийския престол и заповядал да доведат при него Атиноген и десетте му ученици. Той им казал:

- Принесете жертва на боговете съгласно императорската заповед. А ако не се подчините, ще ви измъчвам жестоко и ще отнема живота ви, както погубих упорстващите преди вас: от зла смърт умряха злите.

А свети Атиноген му отговорил:

- Мъчителю, тези, които ти наричаш мъртви, не са загинали, но заедно с ангелите ликуват на небесата.

Управителят казал:

- Не ме бави, Атиноген, а по-скоро ме послушай и заедно с другарите си принеси жертва на боговете, за да не загинете от лоша смърт.

Светецът отвърнал на управителя:

- Баззаконни мъчителю, безсрамен и скверен! Няма да ни изплашиш със заплахите си, прави каквото искаш: ние сме готови да търпим всичко заради нашия Бог.

Тогава мъчителят се разгневил и заповядал да окачат десетте ученици на Атиноген голи на един дъб, да ги бият жестоко и да стържат телата им с железни гребени. А те, като страдали, казвали:

- Ние сме готови да получим рани заради безсмъртния Христос. Няма да се отречем от Теб, Владико, Боже наш!

Мъчителят, като видял тяхното мъжество и търпение, непреодолимо от никакви мъки, заповядал да ги посекат с меч. И светците починали в доброто изповядване и със слава преминали в райските селения. След избиването на светите десет мъченици, управителят се обърнал към светия епископ Атиноген с думите:

- Къде е твоят Христос, Когото ти наричаш Бог? Защо Той не дойде тук и не избави твоите ученици от ръцете ми?

След тези думи управителят заповядал да окачат и него гол на дървото и да го бият. А светецът, докато го биели, казвал:

- Слава на Тебе, Боже, че ме удостои да страдам заради Твоето име!

Тогава управителят заповядал да го свалят от дървото и отново да го бият жестоко по ребрата, а светецът възкликнал, обръщайки се към Бога:

- На Тебе, Господи, се уповах, спаси ме по Твоята милост!

И към него дошъл божествен глас:

- Дерзай, избранико Мой! Аз, твоят Бог, Който те пази, съм с теб!

Този глас бил чут не само от светеца, но и от слугите, които го изтезавали. Те били обзети от страх и не можели повече да измъчват Божия човек, тъй като ръцете им се вцепенили. Един от приятелите на управителя, на име Филип, който седял до него, му казал:

- Не ти ли казвах по-рано, че християните са магьосници? Погуби и този по-скоро, за да не се съблазнят и тия, които го гледат.

Управителят веднага дал заповед да умъртвят мъченика с меч, а светецът казал на мъчителя:

- Моля те, управителю, заповядай да ме отведат в моя манастир и там да ме умъртвят.

Управителят изпълнил молбата му.

Докато водели светеца към манастира, той пеел стихове от Давидовите псалми и се радвал, че скоро ще се раздели с тялото си и ще отиде при Господа. Когато бил вече близо до манастира, еленът, за който се грижел, излязъл от гората и сякаш се поклонил в нозете на светеца. А той казал:

- Ти се лиши от братята си, а сега се лишаваш и от този, който те хранеше. Нека Вечният Бог да не предава теб и чедата ти в ръцете на ловците, но потомството ти да идва тук в наша чест за заколение и за храна, за слава Божия на тези, които ще идват да честват нашата памет.

Еленът паднал в нозете на светеца, а той, като го осенил с кръстния знак, казал:

- Иди с мир в пустинята!

Като влязъл в манастира, свети Атиноген се помолил на Бога така:

- Господи, Боже мой! Приеми с мир душата ми и ме удостой да бъда заедно с моите братя, за да славим заедно Твоето пресвято име във вечни векове. Дай, Господи, вечното Си благословение на всички, почитащи с любов моята памет, на всички, които Ти се молят, споменавайки моето име; яви им Твоята благодат и им изпращай бърза помощ във всяка тяхна нужда.

По време на молитвата му се чул глас от небето:

- Днес ще бъдеш в рая с Мен и със своите ученици и всичките ти молби ще бъдат изпълнени!

Като чул този глас, мъченикът много се зарадвал и с весело сърце подложил главата си под меча. Отсекли главата му и така той починал в Господа. Вярващите погребали честното му тяло и всяка година в деня на кончината му се събирали на това място, за да честват тържествено неговата памет[]. И ставало дивно чудо: еленът, когото светецът хранел и с благословение отпуснал в гората, идвал според заповедта му на празника и водел със себе си малките си. Като ги оставял, той се връщал в планината и никой не му пречел. Еленът правел това всяка година: идвал на празника и водел своето чедо, което заколвали и изяждали в памет и чест на светия мъченик епископ Атиноген и на десетте му ученици, за слава на Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и в безкрайните векове. Амин.

Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски 

Житие на света мъченица Юлия девица

Св. Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите й били християни и й дали християнско възпитание. Когато персийците покорили Картаген, те отвлекли много народ. И малката Юлия била между пленниците. Купил я някой търговец езичник в Сирия. Много настоявал търговецът да се отрече тя от Христовата вяра и да стане едноверна с него. Юлия не се съгласила и той я оставил на мира. Веднъж търговецът отишъл на остров Корсика по работа, като взел със себе си и Юлия. Жителите на острова имали тогава голям езически празник. Като видели, че Юлия не взема участие в поклонението на идолите, и като узнали, че е християнка подложили я на ужасни мъки и най-после я разпнали на кръст. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.

Житие на свети мъченик Йоан Търновски
(Трапезитски)

Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му - Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар.

Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговия ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни денем, ни нощем.

Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си - нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо.

Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон - само тихо говорел: "Помени ме, Господи, в царството Си!" А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетесвували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки.

Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: "Мохамеданин ли си или християнин?" Той и трите пъти отговарял: "Християнин съм и желая да умра за Христа!" Тогава съдията произнесъл смъртна присъда - мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града. Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: "Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог - Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!" Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на войниците: "Сега изпълнете заповедта!" И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.