Бебето беглец

/КРОСС/ Изглежда, че тук всичко приключва. Чифт високи и екстремно солидни стоманени плъзгащи се врати блокират пътя ни. Което е дразнещо, имайки предвид, че сме карали с часове, за да стигнем дотук, едва на няколко километра от крайната ни цел - малко островче от другата страна на провлака, който тези врати затварят. Привеждаме S1 в покой. Наоколо няма никого, което е добре, защото цял ден отбягваме човешкото присъствие. И тогава, очевидно задвижени от невидима сила, двете секции се отдалечават една от друга. Плахите ни погледи обхождат региона.

Не сме точно бегълци, но и не сме тук особено легално. Audi предаде новото си S1 на TG в Централна Швеция с идеята, че ще си поиграем за кратко в близкия сняг, под строгия им надзор, след което ще им го върнем. Но разбира се, искахме да знаем как се държи и на истински асфалт. Така че след като ни дадоха ключа, аз измънках, че ще се придържаме стриктно към техните правила, докато старателно избягвах всякакъв зрителен контакт. Защото знаех, че веднъж освободени от ноктите им, ни предстоят часове каране през голяма част от Скандинавския полуостров, до Атлантическия бряг на Норвегия, където морето държи обстановката по-топла и свободна от снега - макар и по-сива и ветровита.

Това е ловка и способна кола за бягство. Малка и спретната като размер, голяма като сърце и способности. Нейната щедра турбо тяга се разгръща от система quattro, която вкопчва и четирите колела в коварната повърхност, независимо какво лежи под нея. Плюс това, че типът и гумите напомнят на тези на оригиналното Audi S1, колата от Group B, превземаща ледена отсечка от Монте Карло. Имаме повече шипове, отколкото на рокерски събор в Сан Франциско.

Завъртането на стартера събужда познатия VW Group 2-литров FSI турбомотор с променливо газоразпределение, този с 231 к.с. и 370 Нм. Той е горещ в Golf GTI, напълно достатъчен в Q5. И със сигурност, фойерверк в A1: 0-100 км/ч за 5,8 сек. На празен ход тупти нахално. Насаждам се в Recaro трона с висока облегалка, пускам подгряването на задника на макс и натискам съединителя. Съединител? Да, тази кола е ободрително лишена от джаджи. Няма S-tronic трансмисия, няма камери, нито радар, няма активно управление. Връзката на шофьора с пътя в голяма степен е лишена от посредничеството на дигиталните наместници. Дори си има истинска ръчна спирачка, която изисква човешка мускулна сила.

Седиш високо в тази изправена малка кола, което е правилната позиция за атакуване на снежните, ледени чакълести горски пътища, освобождаващи ни от Audi-настойниците. Все още нямам шанс за ползване на повечето мощност. Първо сръчквам леко газта и четирите гуми губят сцепление. Направите ли това в завой, и централният диференциал се събужда, задните колела се захващат за работа. Средната настройка на ESP-то ви позволява да задържите леко поднасяне, без да влагате особен талант.

Не бива обаче да прекаляваме с агресията, защото тук не е толкова пусто, колкото изглежда. Освен опасността от пряк сблъсък с рогат добитък с размерите на баничарка тук излиза и пич със ски, напредващ стабилно по нашия курс. Неговият външен източник на мощност представлява хъски.
Свиваме по главния път, толкова главен, че си има европейско „E" обозначение, но същевременно е и прекрасно пуст. Насочваме се на запад. Ще мине много време, преди да се случи още нещо. Представлява широка магистрала, разсичаща гората, със завои с толкова голям радиус, че едва се усещат. Палитрата се състои от сиво небе, светъл сив сняг, тъмни сиви скали, сиво-кафяви полета, сиво-зелен мъх и агресивно жълта ивица Audi.

От време навреме намаляваме, за да преминем през малки селца с имена като Блъдихел или Скротум, съставени от дузина къщи с боядисани в червено или „горчица" дъски, плюс няколко изоставени такива. Понякога и малка църква. Редом винаги има гробище, заемащо голяма площ, не защото служи на много живи хора, а защото пази тленните останки на много поколения. Това явно са хора, за които дълбоката същност на живота тук и неговата великолепна нетривиалност са напълно достатъчни.

После отпред изниква по-висок масив, появява се по-дълбок сняг, а върху нас започва да се сипе суграшица. Но както бе предвидено в нашия план, веднъж качили се на върха, се появява свидетелство за по-топлия атлантически климат. Лъжливият сняг постепенно отстъпва пред непрекъснатия дъжд. Влизаме в Норвегия през голям граничен пункт, но след него в тази утрин не виждаме други следи от човешки живот, също както в онези гробища.

Спускаме се в речно дефиле, между сиво-синята река и синьо-сивите скали, и снега вече го няма. Пътят започва леко да се вие, така че S1 може да започне с представянето на възможностите си. По-доброто обаче предстои. При крайбрежието свиваме на север, съм серията от ръкави, протягащи се от трондхаймския фиорд. Пътищата са тесни, но с добра видимост, наситени със завои, извиващи се както в хоризонталната, така и във вертикалната равнина. Mалкото Audi се оказва доста бурен играч.

Въртящият момент на двигателя е с постоянно силно присъствие, свивайки турбо дупката от 3000 оборота нагоре, където остава плавен, до влизането в шестте хиляди. Звукът на изпускателната система не е особено драматичен, макар че в режим Dynamic става по-осезаем. Въпреки това продължавам стриктно да изпълнявам TG-процедурата по спускане на прозореца при всеки тунел по пътя. Предавките влизат късо, леко и прецизно, и макар не толкова бързо, работата на съединителя и газта са добре модулирани за удовлетворителни смени. Плоската крива на въртящия момент означава, че можеш да сменяш скорости, във времето, в което не си зает с волана. На еднолентов път първите три предавки са всичко, което ви трябва; останалите са за отпускане, освен ако не си на магистрала.

При високи скорости тези гуми издават проникващ стържещ звук. И също така помагат да усещате леда като асфалт, а могат да карат и асфалта да се държи като лед: ако сте колеблив, те се държат нервно в по-плитките криви. Най-добре е да завивате решително, за да се натоварят адекватно. И тогава обаче сцеплението им е компромисно.

В ръцете ви работи електрическо управление, изцяло променено спрямо другите S1-ици. На тази хлъзгава влажна повърхност се справя добре с имитацията на хидравлична система, предавайки ясно усилията на предните гуми в зародишната фаза на недозавиването. С което решава първата фаза на завоя. В средната и изходната фаза, можете просто да настъпите газта, да усетите как балансът се пренася назад и да се изнижете скоростно от завоя. Балансът на тягата, предна/задна ос, се контролира електронно, плюс базова система за разпределение на въртящия момент, работеща чрез спирачките. Нищо по-специално обаче. Чувства се прозрачно и неутрално.

Dynamic бутонът променя също и програмата на адаптивните амортисьори, но не с много. Може би при сериозно завиване на сухо бихте усетили по-коравата ходова част, но днес не изглежда като да се напрягат особено. Вози твърдо, дори кораво, но остава от правилната страна на суровостта.

Спирачните дискове може и да са уникални за модификацията, но изглеждат дребнички. Реално задните са толкова мънички, че през опционалните джанти с отворени спици се открива първокласна гледка към новото 4-точково окачване, разработено за quattro задвижването. Колата обаче не е тежка, и - поне на тази лигава настилка - спирачките изяждат скоростта, достатъчно солидно. Реално те са дори прекалено сервоусилени в горния край на хода на педала, а и положението на педалите е леко странно, така че не позволяват прилагането на техниката за едновременното спиране и подаване на газ. Което е жалко, защото онова видео на танца на Рьол в рали Португалия от 1985 г. циментира S1 като автомобилна легенда в моето детско съзнание.

Дали Audi не преиграват и не злоупотребяват с историята си? В крайна сметка взимат кола, която е модифицирано Polo, и я кръщават на машина, споменавана редом с Porsche 959. Но тогава... Точка първа, ако някой има правото да прави каквото си иска с името, то това е Audi. Точка втора, Sport quattro и S1 са деривати на тогавашното Audi 80, което е било близнак на Passat. Точка три, S1 просто следва отдавна установеното именно статукво, важащо за всички горещи шосейни Audi-та, от S3 до S8. Така че свиквайте.

В това време, по тези тесни вити пътчета, S1 е правилният инструмент. То е с подходящия размер, прощаващо е, бързо и възхитително комуникативно. Наистина започвам да свиквам с него. Изнизваме се през тези ниско лежащи хълмове, с падащ дъжд, но високо състояние на духа. Телефонът иззвънява. Изписва +49 номера на настойниците на колата. Не вдигам, внезапно изгубвам сигнал.
Свиваме надолу към брега и попадаме на нашия затворен провлак. (По-късно разбирам, че стоманените врати са инсталирани, за да не позволяват на хищните животни да напускат острова. Отварят се от нищо по-свръхестествено от метален детектор, засичащ колата.) Пресичаме и стигаме до категоричния край на пътя. Слизаме и отправяме погледи към спокойния фиорд. Миризмата на водорасли насища въздуха. Дъждът прониква през всеки отвор в дрехите ни, следван от студения порив, но имайки предвид, че се намираме на същата географска ширина като Исландия, не би трябвало да се оплаквам. Тъмнината превзема вече смраченото небе.

Разполагам с достатъчно остатъчна светлина, за да се върна по най-добрите пътища в околността, вътрешно сияещ от неочакваната хармония кола - човек - път. Следва просто един голям магистрален проход след тлъстите ксенонови снопове, към нетърпеливите притежатели на колата. Тя е комфортно място и през нощта, обагрено в традиционните за Audi перфектни червени и бели илюминации. Но е и семпло място. A1 в крайна сметка вече си е на години, а и е базирано на още по-стари VW Group коли. Но не забравяйте, че S1 е плод на сериозен труд - обуването на 2-литровия мотор не е работа за един ден и новото задно окачване означава изцяло нов заден под.

Както и да е, тази зрялост заслужава внимание. И това е пътуване през пейзаж, закален от различни геоложки епохи, каквато се чувства и колата. Разбира се, тя е енергична и компактна шосейна кола, а не дива рали-фурия, с много различна концепция и предназначение от това на оригиналното S1. Но двата автомобила имат нещо общо. Новото S1 не е усложнено от Audi-стандартите за 2014-а и не те изолира от процеса на каране. Може би ще остане единственото олдскуул quattro. Което го прави подходяща последна глава на книгата, започваща с огнедишащото S1, пише topgear.bg.