Храбрин Иванчев: В България има огромен интерес към електрическите автомобили

/КРОСС/ Новото ни интервю е свързано с електромобилите, а повод е предстоящият Автомобилен салон София 2022, който отваря за посетители тази събота (04.06). Тази година чисто електрическите модели на изложението ще бъдат 33, хибридните – 70 и те заедно надвишават бройката на конвенционалните модели с ДВГ, които ще бъдат 86.

Мой събеседник е Храбрин Иванчев, който е член на УС на ААП от 2016 и Председател на ААП от 2020 година. Той е управител на Киа България от 2002 година, и участва в управлението на Субару Моторс, Б.Л.Лизинг и Юръпкар България.

Нека да започнем от там, че в момента у нас дялът на изцяло електрическите модели е доста скромен. Възможно ли е това да се промени с евентуално подпомагане на държавно ниво?

Светът на автомобилите се променя в посока електрификация. На ниво индустрия електрическата революция промените в производството на автомобили са заложени много преди пандемията с няколко решения на Европейската комисия и Европейския парламент. Решения са взети преди доста време по отношение на декарбонизацията и преминаването към електрически и сигурни автомобили.

Целта е 2050 г. е да се осъществи Vision Zero на Европейската комисия. Замърсяването да е 0 благодарение на новите автомобили и да няма жертви по пътищата, причинени от инциденти. За да се стигне до тази изключително амбициозна цел, трябва да се правят конкретни стъпки поне 30 години преди да сме стигнали 2050 г. От 2025 година влиза в сила Евро 7 – изискване, което намалява двойно позволените емисии на въглероден двуокис, които автомобилите отделят.

Определено Държавата е тази, която трябва да управлява автопарка в България. Ние като представители на АПП имам за цел да активираме решения, които да бъдат реализирани от Държавата. Това може да се случи чрез субсидии за покупка на електрически автомобили, промяна в данъчната система спрямо автомобилите с над 20- годишна история като се увеличи данъчната тежест върху старите автомобили, които не би следвало да продължават да се движат по градските и извънградските улици, да замърсяват въздуха, да застрашават здравето на хората. Също така отговорност на Държавата е да изгради инфраструктура от зарядни станции за електрическите автомобили. Освен това бихме искали да се създаде електронен регистър, в който да се регистрират автомобилите, когато влизат в страната, за да бъдат проверявани и контролирани за техническа изправност.

И по ваша информация, дали се задава такова в близко бъдеще?

Тази година мотото на изложението е Бъдещето идва при теб с идеята да представим технологиите, които предстоят да променят автомобилния свят. Това са електрифицираните автомобили във всичките варианти. Това е бъдещето, което вече се случва и което българския потребител жадува да види. В България има огромен интерес към електрическите автомобили, най-вече от гледна точка на хората, които искат да живеят природосъобразно, тези, които не искат да вредят на околната среда. Това беше един аспект, който беше валиден до този момент. Друг важен фактор е какви са разходите при употребата на автомобила. Текущите цени на горивата направиха ползването на бензиновите и дизеловите автомобили доста по-скъпо. Докато електрическият ток за домашни нужди все още е на по-ниски цени.

По време на изложението тази година можем да видим технологии, които правят заявка за бъдещето, което предстои пред нас. Можем да видим на всеки щанд електрически автомобили. Това ще е бъде едно от двете големи изложения тази година. В София могат да се видят над 15 световни премиери.

На следващо място след наличието на повече такива модели идва въпросът с мрежата за зареждане. Какво според вас е нейното състояние в момента?

В България в момента са изградени към 600 зарядни точки., от които поне 100 са бързи. Те функционират на прав ток и се намират се в провинцията. В момента това е само частна инициатива. В България вече има почти 5 мрежи за зарядна инфраструктура, които имат приложения, имат представена добра информация в интернет. Те дават възможност електрическите автомобили да се използват пълноценно.

Държавата не е изградила нищо, не участва в този процес. Би трябвало да помогне и да осигури ток на много места из страната. Най-големият проблем на такъв тип инвестиция е липсата на мрежа. Както споменах Държавата е тази, чиято отговорност, е да изгради инфраструктура от зарядни станции.

Възможно ли е да видим бъдеще, в което на всяка основна бензиностанция да има и бързи зарядни за електромобили?

До този момент много малко бензиностанции имат капацитет да направят бърза зарядна станция. Изисква се инфраструктура за това.

Какви новости очаквате в сектора през идните години? Може би удължен пробег, добавяне на още системи за автономно управление, сменящи се батерии.

Последното поколение автомобили с електрически двигатели и батерии съвсем спокойно изминават между 350 и 400 км, което покрива около 95% от пътуванията на хората в Европа.

Има вече модели, които с една батерия от около 80-90 kW могат съвсем спокойно и комфортно да се придвижват София – Варна. Ние очакваме в следващите 2 или 3 години доста нови модели да излязат на пазара. Като цяло масовият електрически автомобил ще бъде с батерия от 60-70 kW, но с възможност за по-бързо зареждане. Това са решенията, към които ще се насочат производителите, т.е няма да се произвеждат на всяка цена огромни батерии, които да осигуряват максимално голям пробег. В противен случай автомобилите ще са по-тежки и това ще доведе до по-големи разходи. Ще се произвеждат по-компактни батерии, но с по-бързо зареждане, такова каквото се осъществява в момента на бензиностанциите. Само за 5 -10 минути потребителите ще могат да се зареждат батерията и това вече ще бъде факт следващите 1 или 2 години.

По отношение на системите за управление актуална тенденция е свързаността и автономността на автомобилите. Благодарение на 5G този тренд се разпространява изключително добре в Европа. Почти всеки нов автомобил е свързан. Има възможност да се осъществява комуникация с него. Това дава възможност автомобила да бъде използван по най-подходящия начин с цел икономия на гориво, сигурност, максимално използване на автомобила по най-правилен начин. Това са параметрите, по които индустрията работи най-усилено през последните години.

Какво е бъдещето на хибридните модели?

На този етап е трудно да се прогнозира, но дългосрочната перспектива е за чиста електрическа мобилност.

Какви са основните предизвикателства за сектора в България?

Пандемията беше период, който се отрази до степен, в която производителите и техните представители загубихме част от клиентите поради невъзможността да си комуникираме с тях. Наложи се да се справяме и с нарушената верига на доставки на автомобили поради войната в Украйна. Въпреки тези затруднения, ние като представители на автомобилните производители считаме, че това ще бъде преодоляно в най-скоро време.

Това, което стои като основен приоритет е обновяването на автопарка в България. За съжаление нашият автопарк е най-старият в Европа със средна възраст над 20 години. Като автомобилите, които са над 20 години всъщност са 1 700 000 вече са почти 1 900 000. Това е почти половината от общия автопарк в страната. С приключването на пандемията трафикът отново ще се възстанови. Очакваме броят на жертвите по пътищата отново да мине над 600 души тази година. Това ни прави държава с най-много жертви на глава от населението в Европа.

В петък организираме кръгла маса за активен диалог с представители на властта, за да активираме решения за ефективно управление на автопарка – създаване на електронен регистър, програма за субсидии за закупуване на електрически автомобили, корекция в данъчна система за старите автомобили и както вече многократно отбелязах изграждане на инфраструктура от зарядни станции в населените места и основните пътища.

Колко дълго очаквате недостигът на някои компоненти да оказва негативно влияние върху цените и времето за доставка?

Поне до края на тази година.

Източник: TodayTech