MIT обучава в Гърция специалисти за разработването на автономни морски роботи

/КРОСС/ Специалисти от Масачузетския технологичен институт (MIT), начело с професор Майкъл Триантафилу, провеждат практически обучения в Гръцката военноморска академия, посветени на разработването и управлението на автономни морски роботи. За инициативата съобщава гръцкото издание To Vima.

Докторантите Каран, Джереми и Рей следят внимателно движението на няколко автономни плавателни апарата, които изпълняват зададени маршрути в пристанището. Макар машините да работят самостоятелно, при необходимост екипът може незабавно да поеме управлението им. Обикновено изпитанията се извършват във водите на река Чарлз край Бостън, но този път тестовете се провеждат в морето край Пирея.

Проф. Триантафилу, който ръководи програмата MIT Sea Grant, е в Гърция заедно със свои колеги - Дейвид Барет, Андрю Бенет и Майкъл Бенджамин. В рамките на няколкоседмично обучение те запознават военнослужещи, инженери и представители на бизнеса с най-новите технологии в областта на автономните морски системи.

Идеята е натрупаният в MIT опит да бъде пренесен в Гърция и да се поставят основите на местна екосистема за разработване на подобни технологии. След повече от година обсъждания и с подкрепата на гръцкото Министерство на националната отбрана и Гръцкия център за иновации в отбраната (ELKAK), проектът вече е факт.

По време на първата част от курса участниците сами проектират и изграждат автономен морски робот, като програмират неговото поведение. След това обучението преминава към по-сложните аспекти на автономното управление. В морската сфера понятието "робот" не означава хуманоидна машина, а безекипажен плавателен съд или подводен апарат, способен да изпълнява задачи без пряка човешка намеса.

Според Каран основната цел на обучението е участниците да разберат възможностите на морската автономност и начините, по които тези технологии могат да бъдат използвани в практиката.

Възможните приложения са разнообразни - от картографиране на морското дъно и откриване на изгубени обекти до инспекции на повредени подводни кабели. След приключването на програмата всички разработени системи остават в Гръцката военноморска академия, а обучените специалисти ще могат да прилагат знанията си както във военната, така и в гражданската сфера.

Проф. Триантафилу вижда сериозен потенциал и за бизнеса. Един от примерите е използването на малки автономни подводни апарати за почистване на корабни корпуси, докато плавателните съдове са в пристанище. Това би намалило значително времето за престой и разходите по поддръжката.

По думите му технологията може да ускори и електрификацията на крайбрежното корабоплаване. Част от гръцките фериботи, които обслужват кратки и постоянни маршрути между островите, биха могли постепенно да преминат към електрическо задвижване, което ще доведе до чувствително намаляване на вредните емисии.

Подобни разработки намират приложение и в туристическия сектор. Все по-популярните електрически сърфове и други автономни водни средства могат да се превърнат в нова атракция за посетителите на гръцките острови.

Крайната цел на проекта не е технологиите да останат само в научните лаборатории или във военната сфера, а да дадат тласък за създаването на нови високотехнологични компании. Предизвикателствата обаче остават, най-вече по отношение на инфраструктурата. Масовото навлизане на електрически плавателни съдове ще изисква сериозни инвестиции и модернизация на пристанищата.