Археолози откриха липсващо звено в историята на азбуката

/КРОСС/ Надпис на парче от съд отпреди 3450 години, намерено на обекта Тел Лахиш в Израел, може да е липсващото звено в историята на азбуката, съобщи Сайънс алърт.

"Този надпис от 15 в.пр.н.е. е понастоящем най-старият известен със сигурност с азбука от Южния Левант" - пишат археолозите, ръководени от Феликс Хофлмайер от Австрийския археологически институт в сп. "Античност".

Най-ранният известен пример за писмо със система от букви, които представят звуци - азбука, е намерен в Египет и датира от 12-ата династия (около 1981 г.пр.н.е. до 1802 г.пр.н.е.). Още примери са намерени около 1300 г.пр.н.е. в Леванта (област, която включва съвременен Израел), пишат археолозите.

По-късно гърците възприемат азбука, както и римляните. Системи от букви въвеждат постепенно все повече култури.

Откритият в Тел Лахиш надпис е липсващо звено, защото запълва празнината между ранните примери за азбука от Египет и по-късните, намерени в Леванта. Находката насочва и как азбуката може да е донесена в Леванта. Според екипа хиксите, които са управлявали Северен Египет до около 1550 г. , може да са допринесли за пренасянето й. Тази теза се основава на факта, че за определен период хиксите са контролирали територия в Леванта и Северен Египет. За това насочват и йероглифните символи, използвани като букви върху парчето керамика.

Новонамереният надпис е доста къс - от две думи. Едната съдържа буквите айн, бет, далет, а другата нун, пе и тав. Те са от ранната семитска азбука, използвана на Арабския полуостров. Запазили са се в съвременния иврит, но символите за тях са различни. Пишещият е използвал йероглифни символи за някои от буквите - например айн е представена с йероглиф, който прилича на око.

Какво означават думите, специалистите не могат да кажат. Възможно е те да са части от две имена.