Нова война между Армения и Азербайджан заплашва критичната енергийна инфраструктура

/КРОСС/ На 27 септември 2020 г. азербайджанците се събудиха с новината за последната провокация, предприета от Армения срещу Азербайджан. Този път нападението бе извършено по фронтовата линия, както и в населени места: село Гапанлъ от област Тертер, Чираглъ и Орта Гаравенд от област Агдам, Алханлъ и Шюкюрбейли от област Физули и Джоджук Мерджанлъ от област Джабраил.

В резултат на интензивен обстрел от въоръжените сили на Армения, Азербайджан съобщава за жертви и ранени сред цивилни и военнослужещи. Азербайджан реагира незабавно с мерки за контранастъпление и към момента на писане на материала Министерството на отбраната на Азербайджан е обявило сериозни военни победи, включително освобождаването на село Мадагиз (Суговушан) в област Тетер, град Джабраил и още няколко села в областите Физули и Джабраил, и възвърна контрола си над стратегическите височини на Муровдаг.

Минската група, създадена през 1992 г. от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), публикува изявление на 27 септември, с което категорично осъжда „използването на сила и изразява съжаление за безсмислените човешки жертви, включително сред цивилните" както и призовава „страните незабавно да прекратят военните действия и да възобновят преговорите за намиране на устойчиво разрешаване на конфликта". Изявлението на Европейския съюз беше в същия дух: „ЕС призовава за незабавно прекратяване на военните действия, деескалация на напрежението и стриктно спазване на прекратяването на огъня. Трябва незабавно да се върнем към преговорите - без предварителни условия - за уреждането на конфликта в Нагорни Карабах под егидата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ."

Както Армения, така и Азербайджан въведоха военно положение и Армения обяви пълна военна мобилизация на 27 септември. По-късно, на 28 септември, Азербайджан също обяви частична мобилизация. Тази провокация се превърна в логично продължение на многобройните провокации, организирани преди това от сегашното арменско ръководство след т.нар. „Кадифена революция" от 2018 г.

Списъкът с провокации включва, но не се ограничава до скандалното изявление „Карабах е Армения. Точка" на премиера Никол Пашинян, което е съчетано и с възраждането на опасната идеология „миацум" (обединение) по отношение на региона Нагорни Карабах в Азербайджан; организирането на така наречените „парламентарни и президентски избори" в окупираните територии на Азербайджан; и посещението на Пашинян в историческия азербайджански град Шуша през май 2020 г.

Истинската стъпка към спиране на преговорите обаче беше предприета в началото на 2020 г., когато Армения отрече съществуването на какъвто и да е документ на масата за преговори, въпреки че двете страни, под егидата на Минската група на ОССЕ, съпредседателствана от Франция, Русия и САЩ, работеха по така наречените Мадридски принципи за разрешаване на конфликта.

Атаките срещу Азербайджан от 12 до 14 юли се проведоха не по линията на съприкосновение, а по международната граница в посока област Товуз, където се намират множество енергийни и инфраструктурни проекти. От засилената милитаристична позиция на Армения и избора на нови места за военна атака, което е в пълно съзвучие с обещанието на министъра на отбраната на Армения Давид Тоноян в началото на 2019 г. да води „нови войни за нови територии", вече е ясно, че арменското ръководство има за цел да постигне нещо повече от „нови територии".

Тези провокации и честите военни конфронтации с Азербайджан също имат за цел да навредят на най-стратегическия актив на Азербайджан - неговата критична енергийна инфраструктура. Всички стратегически проекти за енергийна инфраструктура, инициирани от Азербайджан и неговите международни партньори - нефтопроводите Баку-Тбилиси-Супса Запад (1998 г.) и Баку-Тбилиси-Джейхан (2005) и Южнокавказкият газопровод, важна верига в многомилиардния мегапроект Южния газов коридор (SGC) - минават близо до района на Товуз. Всяка повреда на тази инфраструктура може да има значителни икономически последици за Азербайджан и неговите партньори в краткосрочен план и политически последици в дългосрочен план.

Настоящите военни действия от 27 септември, които бяха разгърнати в посока на някои села от областите Тертер, Физули, Агдам и Джабраил, вече се разпространяват в други райони на окупираните територии. На 28 септември Азербайджан съобщи, че въоръжените му сили са ограничили атака срещу село Талиш в област Тертер и са освободили няколко стратегически височини. Преди няколко дни Азербайджан обяви пълното освобождаване на село Талиш и видеозаписи от новоосвободеното село бяха публикувани от азербайджанското Министерство на отбраната. За непосветения наблюдател трябва да се изясни, че заедно с област Товуз и град Гянджа, важни транзитни пунктове за критичната енергийна инфраструктура, село Талиш също се намира в близост до тези стратегически съоръжения.

Въпреки това победите на бойното поле, постигнати от азербайджанските военни, очевидно предизвикаха истерична реакция в Армения. На 4 октомври азербайджанците се събудиха с новината, че Армения е изстреляла от арменска територия четири ракети „ Смерч" с касетъчни боеприпаси към Гянджа - втория по големина град в Азербайджан. Ранени са цивилни и са нанесени щети на гражданска инфраструктура. Гянджа също е в епицентъра на критичната енергийна инфраструктура на Азербайджан, която преминава през района. Досега не са открити щети по тази инфраструктура вследствие на ракетните атаки.

В същия ден се появиха новини за изстрелването от страна на Армения на четири ракети с малък обсег „Точка" към Мингeчевир - града, в който се намират язовир „Мингeчевир" и едноименната водноелектрическа централа, както и ТЕЦ „Азербайджан". Съобщава се за цивилни ранени и смъртни случаи, но тези стратегически обекти не са повредени. Не е трудно да си представим мащаба на цивилните жертви, ако бъде ударен язовир „Мингeчевир". Армения също удари азербайджанските региони Хизи и Абшерон с две 300-километрови ракети със среден обсег. Други азербайджански градове - Барда, Тертер и Бейлаган - също са подложени на непрекъснат обстрел от ракети, повечето от които са изстреляни от територията на Армения.

Чрез атака на азербайджански населени места и инфраструктура, които са далеч от действителното място на бойни действия и от собствената територия на Армения, последната има за цел, първо, да разшири географския обхват на военните действия и второ, да привлече трети страни в конфликта, провокирайки контраатака срещу военни обекти в Армения. Невинни цивилни са убити и ранени при това безразборно ракетно нападение. По този начин Армения нарушава международното хуманитарно право, включително най-вече Женевските конвенции.

Наскоро арменски депутат призова за атака и унищожаване на азербайджанските петролопроводи и газопроводи, определяйки това като приоритет. За съжаление този призив е открито изявление на основното намерение, което присъства в стратегическото мислене на Армения от доста време насам. В миналото Армения е отправяла заплахи срещу енергийната инфраструктура на Азербайджан, като обеща да нанесе военен удар срещу град Гянджа. Това действие, освен че представлява заплаха за цивилните, също би могло да унищожи стратегическата енергийна инфраструктура в прочутия „Гянджа Гап". Заплахата от нападение срещу язовир „Мингeчевир" също е отправяна от Армения и преди. За съжаление на 4 октомври видяхме, че тези заплахи се материализират по опасен начин. Атаките срещу Гянджа продължиха, докато пишех настоящия материал, като отнеха живота на цивилни и се целеха в критична енергийна инфраструктура на Азербайджан.

Освен това на 28 септември представителят на Министерството на отбраната на Армения обяви, че Армения може да използва балистични ракети „Искандер" и изтребители Су-30СМ, „когато логиката на съответните военни действия изисква използване на това оръжие". За пореден път тази милитаристична позиция свидетелства за решимостта на арменската страна не само да атакува и убива цивилни, но и да разрушава критичната енергийна инфраструктура на Азербайджан чрез провеждане на точни военни удари.

Тези тревожни събития не трябва да се пренебрегват от международните партньори на Азербайджан, особено от Европейския съюз. ЕС е най-важният партньор на Азербайджан в изпълнението на неговите проекти за енергийна инфраструктура. Нефтопроводите Баку-Тбилиси- Супса и Баку-Тбилиси-Джейхан и газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум, известен също като Южнокавказкият газопровод, засилиха ролята на Азербайджан като страна - производител и износител на енергия и въпреки всички трудности, SGC вече се превръща в реалност. Работата по всички сегменти на SGC е завършена - проектът Шах Дениз-II, разширението на Южнокавказкия газопровод (SCPX) и Трансанадолския газопровод (TANAP) - и крайната му част, Трансадриатическия газопровод (TAP), е близо до пълно завършване, като фазата на изграждане на проекта е достигнала 98% в средата на септември 2020 г.

Коридорът преминава през седем държави - Азербайджан, Грузия, Турция, България, Гърция, Албания и Италия - като Италия е крайната дестинация за доставка на каспийски газ. Турция вече получава газ чрез TANAP, а пускането на TANAP също играе важна роля за улесняването на износа и увеличаването на обема на газа, получен от Турция от Азербайджан.

Работата по SGC продължава на пълни обороти и дори пандемията от COVID-19 не можа да попречи на успеха на проекта. Този коридор е един от най-значимите приноси на Азербайджан и неговите партньори за енергийната сигурност и устойчивото развитие на съседните региони и по-големия европейски континент. Очевидно успехът на Азербайджан смущава Армения, която завземайки 20% от териториите на Азербайджан в продължение на три десетилетия се надява Азербайджан да се примири с окупацията, докато статуквото не стане постоянно.

Силният и успешен Азербайджан, стремящ се към възстановяването на окупираните територии, плаши Армения. Успехът на Азербайджан е неуспех на Армения, тъй като в този случай последната трябва да демонстрира истинската си ангажираност към мирното разрешаване на арменско-азербайджанския конфликт, а не само да симулира участие в мирните преговори.

Поради това Азербайджан и продуктът на неговия труд и гръбнак на икономиката му, критичната енергийна инфраструктура, са обект на последователни провокации, подстрекателни действия, заплахи и действително използване на сила. Международните партньори на Азербайджан, по-специално ЕС, трябва да бъдат по-бдителни и да се противопоставят гласно срещу тези целенасочени провокации, като ги осъдят по най-категоричен възможен начин.

За автора: Д-р Есмира Джафарова е член на борда на Центъра за анализи на международните отношения, Баку, Азербайджан

Автор: Д-р Есмира Джафарова