Как се заобикалят конкурсите за магистратите в съдебната власт

/КРОСС/ В последните години командироването от способ, който би трябвало да компенсира натоварване, кадрови недостиг, се превърна в инструмент, с който се заобикаля конкурсното начало. Създават се условия, които поставят магистратите в уязвима позиция, създават се условия за зависимости. Това каза Екатерина Баксанова от Правната програма на Института за пазарна икономика в предаването „Лице в лице" по бТВ.

Данните от регистъра на сайта на ВСС показват, че около 80% от командированите съдии и 90% от командированите прокурори през август са командировани в по-горна инстанция. „И когато стоят там 10-12 години, това не е командироване - това си е трудово устрояване, заобикаляш конкурсното начало по един привилегирован път. Никога не става ясно защо е избран определен магистрат пред друг, защото в регистъра мотивите винаги са едни общи командировки от типа „органът е натоварен", „липсва титуляр" или пък се посочва само правното основание в Закона за съдебната власт", посочи Баксанова.

Командироването в прокуратурата може да е и наказателно, допълни тя. Командированите магистрати могат във всеки момент да бъдат върнати на предишната си длъжност по преценка на административния ръководител. Според нея това поражда риск от влияние върху решенията им, особено когато са преместени в по-висока инстанция и получават по-високо възнаграждение, уточни Баксанова.

Тя обърна внимание и на възможността председателят на Върховния административен съд да командирова магистрати от общите съдилища към административните, без да съществува аналогично правомощие за председателя на Върховния касационен съд в обратната посока. Според Баксанова това може допълнително да задълбочи кадровите проблеми в натоварените съдилища.

Тя определи продължителното командироване като възможност за изграждане на паралелен кариерен път извън конкурсите. Това демотивира магистратите, които преминават през установените процедури за оценяване и повишаване.

Баксанова отбеляза, че Европейската комисия от години поставя въпроса за командироването в докладите си за върховенството на закона. По думите й проблемът може да бъде ограничен чрез промени в Закона за съдебната власт и по-редовно провеждане на конкурси.

Баксанова коментира изследване, свързано с Българския хелзинкски комитет, според което срещу значителен брой магистрати са били прилагани специални разузнавателни средства. Тя подчерта, че използването на СРС е допустимо при законови основания и данни за престъпление, но постави въпроса каква е целта на мащабното наблюдение, когато събраната информация не води до обвинения и присъди. Според нея това поражда съмнения, че подобни средства могат да бъдат използвани за натиск и събиране на компрометираща информация. „Ако аз ставам член на Висшия съдебен съвет, но знам, че някой разполага с информация, която за мен е неудобна, ще съм склонна да взимам определени решения по начина, по който бъда инструктирана", даде пример Баксанова.

бТВ, „Лице в лице"