Близките на затворените в Баку пленници връчиха писмо до ООН, продължават да търсят истината

/КРОСС/Роднините на арменските затворници, задържани в Баку и на смятащите се за безследно изчезнали лица се събраха на 19 август пред офиса на ООН в Армения, за да предадат на съответните служители своето писмо с искане до постоянния координатор на ООН. В него те заявяват, че арменски пленници продължават да бъдат незаконно държани в затворите в Азербайджан, което противоречи на нормите на международното право и правата на човека. С тези аргументи обезпокоените родители обосноваха и изложиха искането си.

Събралите се майки и бащи имат реални основания за тревога. „Едно съвпадение на ДНК се дава на шест различни семейства. На едно семейство се дават три крака. Ние говорим с факти, настояваме имената на нашите деца да бъдат върнати в списъка на изчезналите, тъй като имената на онези, които съвпадат с ДНК-анализ, са премахнати. Искаме децата ни да са живи и здрави, не искаме да ни давате ДНК или да ни казвате да си тръгнем днес и да дойдем отново утре", каза пред събралите се журналисти, отразяващи протеста, родителят на един от изчезналите военнослужещи от военно поделение.

Участниците в акцията се обърнаха към ООН с настояването Баку незабавно да освободи незаконно държаните в Азербайджан арменски пленници, подчертавайки, че в противен случай трябва да се преразгледа решението за провеждането на конференцията COP 29 в тази страна. В тази връзка те изразиха възмущението си, че в азерската столица предстои да се състои подобно международно събитие на високо равнище, при положение, че властите там имат подобно безотговорно отношение и поведение към правата на човека.

„Всичко това е грубо нарушаване на правата на човека. В Азербайджан няма независима съдебна система, което изключва възможността за справедливо разглеждане на „делата" на пленените арменци и тяхното освобождаване.

Азербайджан осъществи депортация на арменското население в Арцах, което се оценява като вид геноцид, съгласно Конвенцията. Той не изпълни своите ангажименти пред международните организации и не гарантира спазването на човешките права. Има опасения, че след СОР 29 азербайджанските власти още повече ще възпрепятстват освобождаването на пленените арменци.

Отчитайки споменатото, призоваваме ООН да изиска от Баку незабавното освобождаване на всички незаконно държани в плен арменци или да се преразгледа въпроса за промяна на провеждането на СОР 29 в Баку", се отбелязва в писмото.

Инициатор на акцията стана консервативно-демократическата партия „Хайкандухт". Участниците в нея държаха плакати с ясното искане към ООН да отмени провеждането на срещата на върха за климата, ако дотогава не бъдат пуснати на свобода задържаните военнопленници.

Роднините изразиха недоволството си и от властите в Армения, към които имат особени въпроси. Пред журналистите те обвиниха екипа на арменския премиер в безразличие към съдбата на хвърлените в затвора арменци и към изчезналите без вест. Те споделиха, че много от тях нямат никакви новини от роднините си от есента на 2020 г. и вече не знаят на коя врата да почукат, за да получат поне някакъв отговор на въпросите, които ги вълнуват. Те питат дали биха имали подобно поведение, ако случилото се се отнасяше до техните синове.

От 44-дневната война насам не е известен точният брой на арменските военнопленници и заложници, държани в азербайджанските затвори. Според оценката на експерти те са от няколко десетки до няколко стотин. Сред тях са и осмината бивши и действащи представители на военно-политическото ръководство на Арцах.

Правозащитникът Сирануш Сахакян
„Разбира се, че се предприемат определени стъпки и ние, разбира се, можем да превърнем тяхната ефективност в предмет на дискусия, но за нас процесът в Европейския съд по правата на човека е много важен. В Съда на ООН се водят процеси, на които се обсъжда незаконното лишаване от свобода на тези лица, наказателното преследване срещу тях, налагането на несправедливи наказания и, разбира се, въпросът за други нарушения, мотивирани от етническа омраза". Това заяви правозащитникът Сирануш Сахакян в интервю за REGIONSTV, говорейки за действията, предприети за защита на правата на арменските военнопленници, държани в плен от режима в Баку или за осигуряване на тяхното завръщане.

„Нека да отбележа, че по време на текущото съдебно производство за обезпечаване на иска бяха използвани временни мерки, които поставиха живота на посочените лица под закрилата на специална международна защита. Смятам, че това е много важна мярка от гледна точка на гарантиране на неприкосновеността на живота им. Ясно е обаче, че проблемът има и политически елемент и освобождаването на тези лица в краткосрочен план се определя до голяма степен от политическия диалог и неговото съдържание.

В това отношение виждаме значителни пропуски, по-специално, че арменската страна, действайки от позицията на отстъпките, не води самостоятелни преговори до подписването на какъвто и да е мирен документ; сякаш решението на хуманитарните проблеми, връщането на тези лица, е свързано с подписването на документа и след това с благоприятното отношение на Баку. Докато, според мен, това трябва да бъде задължително условие за всеки диалог, както и важна стъпка, която допринася за формирането на атмосфера на доверие, без която мирният дневен ред трябва да бъде обявен за фалшив", отбеляза още правозащитничката.

Сирануш Сахакян зададе риторичния въпрос, ако бакинските власти не са способни да решат хуманитарните проблеми, „то как арменският народ може да разчита на добрите им намерения и как може да се реализира мирно споразумение"? И отговори, че „единствената гаранция за това може да стане решаването на хуманитарните проблеми на този етап и освобождаването на незаконно държаните пленници". „И основната ми теза е, че арменските власти трябва да имат ясната позиция, че връщането на затворниците е предварително условие за мирен договор, а не следствие от подписването му. В противен случай смятам, че се потвърждава използването на задържането на военнопленници като допълнителен лост срещу арменските власти, което от гледна точка на международното право е неприемлива практика", заяви тя.

Според юриста по международно право и човешки права чрез интернационализирането на въпроса, както и посредством интензивната публичност ще се генерира международен натиск, а играчите, подкрепящи мирния процес, ще бъдат международните структури или свръхдържавите, което също ще принуди властите в Баку да решат хуманитарния проблем, преди да диктуват условията си за мир на арменската страна. „Мисля, че това ще отразява повече справедливост, отколкото ситуация, при която всички партньори очакват от Армения отстъпчиви стъпки, но не поставят никакви предварителни условия на самия Азербайджан в замяна. От гледна точка на превръщането на въпроса в достояние на общността роля играят и Диаспората, и публичният сектор. Но само Република Армения с нейния суверенен статут може да бъде субект с право на искане; и ако това искане не се формира в междудържавни диалози, няма да има никакви промени, базирани единствено на реакцията на обществените организации", твърди Сахакян.

Вахиф Хачатрян бе изправен на съд в Баку
Давайки за пример вече състояли се съдебни процеси (над Рашид Бегларян и Вахиф Хачатрян например) правозащитникът декларира, че в Азербайджан няма нито един човек, който да не е обект на незаконен процес. „И целта на тези процеси е да защити тази страна от военни престъпления. Международното право изисква освобождаването на всички лица, задържани след края на активен конфликт, и забавянето на този процес е престъпление. Сега, за да се застрахова срещу опасността от това престъпление, Азербайджан провежда съдебни процеси, налага фалшиви наказания и в бъдеще, позовавайки се на тях, ще се опита да оправдае в международните съдилища наличието на правни основания за лишаване от свобода. Докато целта за задържането на тези лица е политическа като фактор за оказване на натиск върху Република Армения, то чрез съдебни процеси властите в Баку се застраховат от обвинения във военни престъпления", подчерта правозащитникът.

Според Сирануш Сахакян е налице голям проблем с правото на защита, когато тя се „осигурява" от платени от държавата, изпълнени с етническа омраза адвокати, които не действат независимо дори в защитата на собствените си граждани, подчинени са на прокуратурата и присъствието им носи строго формален характер. „Дори от завърналите се затворници получаваме информация, че те не са се срещали предварително с тях, материалите по делото не са обсъждани по никакъв начин, не са предприети мерки за защитата им, а е осигурено само формалното физическо присъствие на въпросните адвокати. Нещо повече, понякога нарушителите на правата на тези военнопленници са адвокати, които правят унизителни или подбуждащи към етническа омраза изявления", разказва тя.

Представителят на интересите на затворниците в международните съдилища заяви, че определено количество информация за условията, при които са държани бившите лидери на Арцах, е била предоставена за използване в съдебни производства и не е била оповестена публично. За това говори и правният екип на филантропа Рубен Варданян и на практика отразява цялостната картина на съществуващата ситуация. Оттук и изводът: налице е обща практика, модел, според който всички държани в Баку са арменци и всеки арменец става жертва.