Годината на лъсналата истина

Често говорим за ненормалните неща като за нормални. Наясно сме, че нещо е фалшиво и порочно, а го обсъждаме като нещо напълно равнопоставено на порядъчния свят. Изминалата (почти) година помогна и на най-наивните да видят какво всъщност се случва: крадливи и безскрупулни типове, преоблечени като себеотдайни смешници, оплетени в зависимости на всички нива в държавата, разпределят плячката. А тя - плячката, най-често са нашите пари.

И трите урока на 2014-а година започват с Б - Банката, Бареков, Белведере. И трите не са просто една банка, един човек, една фирма, а случаи за Учебника - онзи ненаписан учебник, който събира всичките ни провали като общество и поне мъничко ни помага да разпознаваме подобни случки в бъдеще.

Банката

Която всъщност не е банка. По-точно, не беше. Ако в началото на възхода на това нещо малцина знаеха за какво става въпрос, днес всички са наясно, че това не е било точно банка. През годината ни го казаха и бившият премиер Пламен Орешарски, и главният прокурор Сотир Цацаров. И до ден днешен информацията за това колко точно пари, на кои точно държавни фирми и по чие нареждане са изпращани в КТБ, не е публикувана официално. Отделни парчета стигнаха до обществото и горе-долу знаем, но властта все още дължи на гражданите една таблица с тези данни.

Ние обаче се държахме с това нещо като с банка. Коментирахме го като банка, награждавахме го като банка, нарекохме го „Банкер на годината". Радвахме се, че има кой да спонсорира спортни и културни прояви, полакомихме се от високите лихви, мислехме си, че няма по-стабилно нещо от тази банка, защото нали Той е с Кой...

Който искаше, имаше откъде да научи, че парите идваха от държавната енергетика, после отиваха за медии, после тези медии моделираха политиката, за да докопат крадливите типове още и още. Масово обаче се държахме с нещото като с банка, с бухалките - като с медии, с марионетките им - като с политици. Истината обаче лъсна.

Задача за 2015 г.:

Да не позволяваме да ни убедят, че един зъл гений сам-самичък е организирал ограбването без участието на политици и държавни институции. И да започнем да разпознаваме другите подобни схеми, които ни заобикалят или ни подготвят.

Бареков

Този човек не е по-различен от много други т.нар. политици, които шестват по телевизионните екрани, създават и напускат партии, прегрупират се в нови и нови коалиции и винаги изглеждат доволни от това. Разликата при Николай е само размахът - той реши да играе Великия Гетсби и да не пести от фойерверки. Но и него го приемахме като нещо нормално - коментирахме го като политик, питахме го като политик, дори го изпращаме в забрава като политик.

Първо никой не попита откъде една телевизия има толкова много пари за харчене. После никой не попита каква точно роля играе Николай в този политико-медийно-площаден проект. После никой не попита откъде продължаваха да идват пари, след като първото Б напусна страната. Защото всички знаехме отговорите. Но въпреки това се отнасяхме с него като с политик. Дори маневрите в останките от парламентарната му група коментираме като политически процеси, а те са си просто бизнес. Едни ТЕЦ-ове трябва да работят, за да им плаща държавата. За целта държавата поръчва поведение. А чии са тези ТЕЦ-ове и дали спонсорът на проекта през цялото време е един и същ, но само сменя касиерите си...

Задача за 2015 г.:

Да не забравим откъде тръгна всичко с този т.нар. политически проект и да различаваме другите подобни проекти, въпреки по-обраното им поведение.

Белведере

Не е световната криза, не е законодателството, не са и трудолюбието или мързелът - в България не идват инвестиции заради липсата на ред. Заради прогнилата съдебна система, която не може да гарантира собствеността. След изявлението на френския посланик Ксавие дьо Кабан за случая с фирмите на „Белведере" и след самоиздайническата реакция на „гнилите ябълки", картината вече е ясна за всички.

Задачата за 2015-а ли?

Да спрем да отбягваме очевидностите, да използваме истинските думи, да поискаме ред и да не се примиряваме, когато ни убеждават, че живеенето в блато е изконно българска ценност.

Коментар на Иван Бедров, Клуб Z