Конституционният съд отмени част от законодателството на Пеевски във връзка с КТБ

/КРОСС/ Конституционният съд отмени някои от прокараните по инициатива на депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Основната причина, според съдиите - всички отменени законови изменения са направени заради една банка - КТБ и това е недопустимо, пише Lex.bg.

Освен това съдът прави и друго важно уточнение, че макар с отменените от него разпоредби в ЗБН да се цели попълване на масата на несъстоятелността на банката, те всъщност не са в неин интерес, а на кредиторите ѝ, а най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете. Отменените разпоредби от закона са следните - чл. 60а (1), чл. 60б (1), (2) и (3), параграф 5 (1), (2), (3) и (4) от Преходните и заключителните разпоредби, параграф 6 (1) и (2) от Преходните и заключителните разпоредби, параграфи 7, 8 и 16 от Преходните и заключителните разпоредби.

По същество

Съдът придаването на обратна сила на всички изменения в ЗБН от 2015 г. и 2018 г. с аргумента, че те се прилагат за заварените производства по несъстоятелност в КТБ. За противоконституционна беше обявена и разпоредбата, с която бяха върнати заличените от квесторите и синдиците обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ. Падна и една от най-оспорваните норми в ЗБН - параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на закона, съпътстващи измененията му от март 2018 г. С нея се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно с друга разпоредба срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години. В решението си КС сочи, че параграф 5 и на параграф 8 са невалидни от момента на приемането им, защото са с еднократно действие и са функционално свързани и обяснява ефекта от тях така: "§5 „възкресява" учредени в полза на КТБ обезпечения, заличени в резултат на валидно извършени прихващания, които §8 преурежда с обратна сила, давайки възможност да се водят искове за тяхната относителна недействителност на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване. По този начин се заличават вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им". И подчертава, че преуредените по този начин правоотношения засягат вече придобити права - както от длъжници на КТБ, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката, така и трети лица, придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, впоследствие по силата на закона оказало се обременено с обратна сила с обезпечения в полза на банката.

За противоконституционни са обявени и чл. 60а, и чл. 60б от ЗБН. С първата разпоредба бяха въведени нови искове "за връщане на имущество в масата на несъстоятелността". Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и за имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния. С друга от отмените разпоредби - чл. 60б, бяха въведени нови основания за недействителност на сделки, при които вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, "ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество - парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане". Съдът казва, че и за нея са валидни изводите за засягане на неограничен кръг лица. В съдебното решение изрично се подчертава ролята на БНБ за фалита на КТБ и съдиите правят следното заключение: "(...) опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото ѝ управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор". Интересен факт е, че до решението се стигна след като въпросът беше отнесен до съда от Висшия адвокатски съвет. Президентът Румен Радев наложи вето на закона, но след като то беше преодоляно в парламента, той не се обърна към Конституционния съд.

Снимка АРХИВ