Посланията на Бареков

/КРОСС/ Движението на Николай Бареков "България без цензура" става партия, от което следва, че самият той вече ще е и политик. Какви цели преследва? Какви са посланията и обещанията му? И кой им вярва? 

Според последното, съвсем актуално представително проучване на популярна социологическа агенция, резултатите на БСП И ГЕРБ се изравняват при евентуални предсрочни избори, а "Николай Бареков засега стои прекалено сам в своите усилия" и младата му формация получава около 6 процента.

Какви са усилията на Николай Бареков към днешна дата? Вече една година да играе телевизионната роля на новия Робин Худ, да работи като медиен психотерапевт за онази част от българския народ, която е най-измъчвана от социалната нищета, да бъде новият силен и неясно от кого финансиран политически играч при преразпределянето на популистката територия, да учреди партия, която да носи името на движението му "България без цензура", и да влезе в един бъдещ парламент?

"Това е положението"

По време на миналогодишните февруарски протести и вече като яростен противник на управляващите от ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, журналистът Бареков организира дискусионни студия и предавания от площадите, в които - тъй да се каже - „даде думата на народа". Основателното недоволство срещу непосилните цени за електроенергия, гневът заради монополите и безперспективната бедност на голяма част от населението извън София бяха буквално изкрещяни от екрана. Почти година по-късно, в навечерието на учредяването на партията му, бъдещият политик Бареков споделя: "Ние смятаме, че прогресивното подоходно облагане в момента няма алтернатива в България. Това облагане не е ляво, не е дясно. Твърдят, че БСП като лява партия предложила дясна мярка с плоския данък. Не, просто няма бедна държава в света, която да има такова облагане. Трябва да има солидарност. Не може и за богатия, и за бедния едно и също".

"Солидарност" е ключовата дума в случая - как ще се осъществи на практика в системите за пенсионно осигуряване или здравеопазване, а не само в пожелателни програмни намерения, е въпрос, на който Бареков има отговор: "Ами да платят по-богатите цената, аз това го казвам много пъти. В подоходното облагане по-богатите ще платят цената. Това е положението, българският народ вече няма как да плаща".

Трудното сбъдване на лесните обещания

Подобни обещания звучат като "висша революционна справедливост", мнозина ги слушат с радост и надежда и поради леснината им ги вземат насериозно, че даже вярват в осъществимостта им. С тези си послания Бареков се обръща най-вече към своите познати екранни "събеседници" от страната: най-бедните и социално ограбени българи, жадни за миг политическо или медийно внимание - и за „сламка" надежда. Напълно изоставени, дори изолирани от държавните институции, изпаднали от всички прокъсани социални мрежи, олевели от глад и безизходност, те сякаш не намират друг изход, освен да повярват на горещото говорене на новия вожд.

Политическият наблюдател и експерт Иво Христов от "Солидарна България" е доста скептичен: "Бареков произвежда политическа пяна. Тя винаги е на повърхността и прави невидими проблемите в дълбочина. За жалост българите не са привързани към истината и лесно забравят многобройните пребоядисвания на политическите клоуни срещу обещание за един таблет".

"За съжаление Бареков не е сам в популизма", казва още Иво Христов и добавя: "Популистки кьорфишеци са и намаляването на цената на тока, което май ще се окаже увеличаване, и воят на ГЕРБ срещу незаконните подслушвания, които не им бяха чужди. Истина е обаче, че популизмът е отблъскващото менте на истинската солидарност, върху която се градят модерните общества".

Анализ на Мирела Иванова; dw.de