Мартеничката е символ на единението, силата и щастието, според легендата за хан Аспарух

/КРОСС/ През целия първи ден от месец март и мало, и голямо се закичваме с талисмани за здарве, изработени от червено-бели усукани кончета. 

Традицията с разменянето и окичването на мартеница всъщност води началото си от древни времена единствено по нашите земи. Има няколко легенди за нейния произход, но най-популярната е свързана с основателя на българската държава – хан Аспарух:

Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петимата си синове и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена.

Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг. Дупница с мартеница - рекордьор Дупница би рекорда за най-голяма национална мартеница. От сградата на общината днес спуснаха Пижо и Пенда, дълги 11.50 метра. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.