Джоузеф и Габриела, които пазят архитектурното наследство на Бейрут

/КРОСС/ Вече всички сме виждали снимките, които показват разрухата в Бейрут, след като 2750 тона амониева селитра се взривиха в склад на пристанището в ливанската столица. Опустешителна картина като след война. Война в мирно време.

Джоузеф Коури и Габриела Кардозо са младо семейство, което живее в Бейрут. Той е израснал там с историите за красотата на Ливан преди гражданската война в страната, която продължава от 1975 до 1990 г. Тя пристига от Венецуела преди шест години. Джоузеф е фотограф, а Габриела е архитект.

Двамата се заемат с една тежка задача. Пет дни след опустошителната експлозия започват да обикалят два от историческите квартали на Бейрут - Гемайза and Мар Михаел в търсене на фасади, станали неразпознаваеми след взрива.

През 2016 г. те създават проекта Bouyout Beirut ("Къщите на Бейрут"). Създават три серии от фотографии с исторически къщи с отоманска и френско-колониална архитектура. Снимките им улавят непреходния блясък на къщи, които носят белезите на времето.

"Почувствахме необходимостта да покажем Бейрут такъв, какъвто е. Суров е Понякога е разхвърлян Просто е много реален - пълен с контрасти", казава Габриела пред БиБиСи.

Когато след взрива тръгват към двата историческа квартала, носят със себе си 30 снимки от тяхната поредица "Къщите на Бейрут". Обикаляйки развалините, успяват да открият 25 от сградите и до всяка от тях оствят по една картичка, като напомняне как е изглеждала преди.

„Добре, тук имаме картичките и изглежда толкова различно, нека просто ги оставим и може би хората ще си спомнят как са изглеждали", казва Кардозо.

Семейството осъществява идеята си на фона на опасенията как ще бъде запазено архитектурното наследство на града след експлозията. През трите десетилетия след края на гражданската война хиляди сгради са загубени заради слабите държавни регулации, които са позволили на предприемачи да ги заменят с модерни небостъргачи.

„Те са част от идентичността на Бейрут. Те представляват общото благо и възможностите на това, което все още можем да бъдем ", казва Куори за къщите, които фотографират със съпругата му. „Те ни вдъхват надежда и ни напомнят за дни, когато Бейрут процъфтява", допълва той.

Гемайза and Мар Михаел съхраняват архитектура от втората половина на 19-и век, както и сгради от периода между 1920 и 1945 г., когато Ливан е под френски контрол.

Източник: svobodnaevropa.bg