Дж. Консоло: Посветих се на защитата на С. Антонов, а българите вече не помнят атентата

/КРОСС/ Няма българин, следил процесите за атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г., който да не си спомня адвоката Джузепе Консоло. Високият и синеок италианец защитаваше Сергей Антонов в процеса срещу него през 1983 г., на който българинът беше оправдан поради липса на доказателства. Процесът срещу българите се оказа трамплин в кариерата на Консоло. За кратко време неговата римска кантора се превърна в една от най-престижните и скъпоплатени в столицата. Тя е специализирана в публично и банково право. Консоло е и професор по конституционно право в частния римски университет Guido Carli. От дълги години се занимава активно и с политика. Бил е сенатор и депутат от десния Национален съюз на Джанфранко Фини. Консоло е женен за Наташа Романова, наследничка на последния руски цар Николай Втори, която по майчина линия е сродена и със Савоите. Дъщеря му Николета Романоф е една от най-популярните актриси в Италия. През ноември 2014 г. тя бе водеща на римския кинофестивал.

На 21 май Джузепе Консоло ще изнесе лекция в СУ „Св. Климент Охридски". Той ще се върне в България след близо 30 години, през които никой не го е канил да я посети.

- Проф. Консоло, най-после ще се върнете в България след толкова години и ще четете лекция в Софийския университет...
- Искам първо да чуете дали произнасям добре „Скъпи приятели, не противоконституционствувателствувайте. Благодаря за вниманието" (чете на български - бел. авт.).

- Най-добре произнасяте „скъпи приятели". Какви ще бъдат акцентите на лекцията ви?
- Произходът на конституцията и презумпцията за невинност според чл. 27 на италианската конституция, случаят „Антонов" и атентатът срещу папата, видени от гледната точка на италианската конституция. От тях става ясно колко несправедливо е било задържането на Сергей Антонов, който за две години е бил в затвора Rebibbia и под домашен арест. Трябва да се каже, че италианската конституция закриляше Антонов. Проблемът е, че тя не беше спазена. Тази моя лекция е по покана на СУ и най-вече на ректора проф. Иван Илчев и на декана на Правния факултет проф. Сашо Пенов.

- Със сигурност обаче „пръст" има настоящият ни посланик Марин Райков, който преди две години, в качеството си на премиер, ви награди с орден „Мадарски конник" на церемония в българското посолство...
- Да, така е. Обади ми се бившият дипломатически съветник Людмил Попов, той беше номер 2 в посолството в Рим след Райко Николов (баща на Марин Райков и посланик в Рим по времето на процеса срещу Антонов - бел. авт.). Каза ми, че са си дали сметка с голямо съжаление, че българският народ е забравил за атентата, за това, че аз съм допринесъл много за оправдаването на България и че който ме познава в нея, ме уважава. След това ме попита дали съм съгласен да отида в България и да изнеса лекция в СУ, а така също и да стана Доктор хонорис кауза. Аз казах: „Разбира се" (произнася на български - бел. авт.).

- Нека се върнем назад във времето. Вие се познавахте добре с бащата на Марин Райков - Райко Николов, който беше посланик в Рим по времето на процеса...
- Да, но преди него посланик беше Венелин Коцев и поканата ми да поема защитата на Антонов дойде от него. След това посланик в Рим стана Райко Николов, с когото се сприятелих, защото той разбра, че вярвам в българската кауза и в това, че българите нямаха нищо общо с атентата срещу папата. Сергей Антонов беше напълно невинен. Затова се борих с всички сили, средства, познанства, връзки...По онова време бях адвокат на министъра на правосъдието Клелио Дарида, който ми беше казал: „Съветвам те да не се набъркваш, не се занимавай с тази история, защото българите имат вина за атентата". Всички бяха убедени, че българите са виновни. Аз обаче, колкото повече изучавах случая, толкова повече се убеждавах, че са невинни.
С Марин Райков се запознах в Рим, когато дойде преди две години в качеството си на премиер. Впоследствие той ме покани на приемите в българското посолство по време на националните празници - например на празника на Кирил и Методий.

- Така в крайна сметка се постави край на „изгнанието" ви и България най-накрая се сети за вас...
- Да, от 1983 до 1986 г. бях с българите, след което те изчезнаха.

- Близо 30 години не сте посещавали България. Какви са днешните ви представи за страната ни, съдейки единствено от оскъдните новини за нея в италианските медии?
- Зная, че България има един много силен тенисист - Григор Димитров. Мисля, че България се е променила. Това, което много ме беше огорчило и наранило, е, че въпреки цялата ми ангажираност, с която се бях посветил на защитата на Антонов, българите вече не си спомняха нищо за атентата. Би ме подразнило много обаче и ако навремето беше дадена осъдителна присъда на Антонов, който нямаше никаква вина. Той, горкият, вече не е сред живите...Неприятно ми е, че не само в Италия, а и в целия свят, когато се говори за атентата, всички казват „българската следа". Това е наистина срамно по отношение на българския народ, който няма нищо общо.

- Мислите ли, че българите са направили достатъчно през годините, за да защитят имиджа си?
- Не, нищо не направиха.

- Имали ли сте какъвто и да е контакт със Сергей Антонов след връщането му в България навремето?
- Не, никога, и това ме огорчи. Той беше много семпъл, тих човек, така че не беше тип, който ще поеме инициатива да се обажда по телефона. Освен това италианският му беше ужасно лош.

- Спомняте ли си как за пръв път се срещнахте с Антонов?
- Помня всичко много добре. Веднага останах с впечатлението за един много наивен и обикновен човек. Понякога му напомнях, че може и да не отговаря на въпросите на съдията, но той настояваше „Не, искам да отговоря!" Всички, които се занимават със занаят като моя, са наясно, че в началото на един процес е необходимо да изчакваш, за да видиш обвинението с какви карти играе. Трябва да призная, че този, който се показа като изключително сериозен и коректен в процеса, беше прокурорът Антонио Марини, който впоследствие поиска и оправдаването на Антонов.

- Какви бяха отношенията ви с Марини?
- Прекрасни - и тогава, и сега. Видяхме се даже преди 15 дни на стадиона на мача по ръгби Франция-Италия. Гледам ръгби от време на време, понеже внуците ми тренират.

- Знаете ли вече каква ще бъде програмата ви в София?
- Да, заминавам на 20 и се връщам на 22 май. Ще се срещна с академичната общност на СУ, с италианското посолство в София, където ще отидем с Райко Николов и Людмил Попов, Стефан Генев...Съжалявам ужасно, че няма да мога да видя покойния Асен Марчевски, който беше много добър преводач. Навремето поддържах и отлични отношения с Елена Поптодорова, която тогава беше моята преводачка, но сега зная, че е посланик в САЩ, бих се радвал да я видя отново.

- Ще поискате ли да се срещнете в София и с други българи, които не са включени в програмата ви?
- Да, бих се радвал да видя бившия ви свещеник в българската църква в Рим на фонтана „Треви" отец Климент, когото смятам за изключително добър човек и съжалявам, че е бил отстранен. Бих искал да се свържа с него. Той ме беше помолил за помощ за българската черква на фонтана „Треви", която бяха отнели на българската общност, и аз се отзовах на молбата му. Уважавам много отец Климент, защото той е горд, че е българин. Що се отнася до местата, които бих искал да видя - хотела „Витоша Ню Отани".

- Кажете ни кои са фразите на български, които още помните...
- „Благодаря", „Няма проблеми", „пилот", „съдията", „Тошо", „разбира се", „така е". Доста добре го разбирах навремето.

- След кариерата си като адвокат вие се впуснахте в политиката - в миналото бяхте и сенатор, и депутат за десния Национален съюз. Сега липсва ли ви политиката?
- Не, не ми липсва, защото продължавам да се занимавам с нея всеки ден. Основахме партията „Свободна десница" с Джанфранко Фини (бившия лидер на Националния съюз и бивш шеф на Камарата на депутатите - бел.авт.). След две години ще има избори, така че ние пак ще участваме.

- Как оценявате сегашното правителство на Матео Ренци?
- Това е правителство, което не прави нищо за страната. Това е правителство на имиджа, а не на съдържанието.

- Освен работата ви на адвокат, какъвто сте от 45 години, с какво друго се занимавате?
- Препоавам конституционно право в частния римски университет Guido Carli. Работата със студентите е другата дейност, която ми лежи на сърцето.

- Имате ли време и за други неща, за пътешествия например?
- Много малко. За последен път пътувах за Нова година в Дубай. Не познавам другите източноевропейски страни, като се изключат България и Русия. Иначе в София, или по-точно извън София, съм бил само за ден в резиденцията на Симеон Сакскобургготски. Бях заедно с Джанфранко Фини, който тогава беше външен министър.

- В Италия често в жълтите медии ви определят като бащата на Николета Романоф (една от най-популярните съвременни актриси - бел. авт.). В репортажа си от последния римски кинофестивал, на който тя беше водеща, нашият вестник я определи като дъщерята на адвоката Джузепе Консоло.
- Вече стана така, че тя е по-известната от мен в Италия (смее се - бел. авт.). Аз самият нямам много време да ходя на кино. Отделям повече време на телевизията и най-вече на компютъра.

Виолина Христова

„24 часа"