От ловци на педофили до неонацисти: Как опасните групи превръщат младежи в последователи

/КРОСС/ Жестокото убийство на Георги Кузев в началото на месеца повдигна редица въпроси. За престъплението бяха задържани 10 младежи, а пред разследващи те заявиха, че са „ловци на педофили".

В Пловдив беше разбит и клуб на българско подразделение на групата „Кръв и чест". Какво представляват двете международни организации - „Окупирай педофилията" и „Кръв и чест", и откъде водят началото си - разказват учени от Великобритания и Париж.

Според френския учен Жил Фаварел-Гариг, който изследва корените на движението „Окупирай педофилията", в случая, който разтърси България, има една основна разлика с идеологията, проповядвана от международната организация.

„Occupy Pedophilia" беше насочено към хомосексуални мъже. Представяха се за млади момчета или тийнейджъри, но за момчета, а не за момичета. И това е разликата, защото „Occupy Pedophilia" имаше хомофобска програма. Това е глобално явление - да се примамват и преследват възрастни, за да се показват по телевизията, за да се печелят пари от тях или просто да се води битка с тях", казва Жил Фаварел-Гариг, политолог и социолог, изследовател в Центъра за международни изследвания в Париж.

„Occupy Pedophilia" беше създадено от неонацистки активист на име Тесак. Тесак означава брадва на руски. Истинското му име е Мартин Мартинкович. Тесак беше млад скинар, убил мигранти в Москва в началото на века и след като прекарал известно време в затвора, разбрал потенциала на социалните мрежи и на интернет за разпространение на неонацистката идеология", обясни той.

По думите му неонацистките активисти са много агресивни и се опитват да получат легитимност за действията си.

„Въпросът им беше много прост. Кой предпочитате - педофила или неонацисткия активист? Това беше начинът на Тесак да се представи като човек, полезен за руското общество. Една много извратена форма на мислене, защото поставя всеки пред избор, който не е добър. Никой няма да защити педофила", казва Жил Фаварел-Гариг.

В Русия движението не съществува от повече от 10 години, след като е неутрализирано от властите.

„Това движение е действало само две години, но видеоклиповете, които те създаваха, бяха наистина потресаващи, повярвайте ми. Става дума за изтезания пред камера, извършвани от неонацистки активисти срещу предполагаем педофил. Понякога бива пребит, понякога му бръснат главата, принуждават го да се обади на семейството си, за да разкрие истинската си самоличност. Подлаган е на изтезания, които няма да описвам сега", разказва изследователят.

„Това бяха наистина потресаващи видеа, които продължиха две години и които имаха огромна подкрепа сред руската младеж по това време. Имаше период, в който „Occupy Pedophilia" имаше може би 50 или 70 нови клона в руски градове, което означава, че имаше подражатели, които възпроизвеждаха този вид саморазправа на местно ниво. Мога да ви кажа, че никога в живота си не съм виждал нещо по-разтърсващо. И разбира се създава се усещането, че тъй като жертвата се възприема като легитимна мишена, с нея може да се прави всичко. Това е много опасно. В случая с „Occupy Pedophilia" нямаше убийства, но в социалните мрежи се показваха сцени на изтезания и много унижения", казва още Жил Фаварел-Гариг.

Изследователят посочва и какви са опасностите от популяризирането на този тип саморазправа.

„Рискът е очевиден. Има риск от измами и виждаме това например във Франция, където хора преследват предполагаеми педофили, за да спечелят пари и да заплашват жертвата, че ще я предадат на полицията, ако не плати. Съществува и риск от брутална конкуренция сред тийнейджърите, които искат да покажат, че са най-решителни в преследването на педофили. И има риск от „правосъдие", което не е правосъдие. Това е подигравка със справедливостта, защото обвиняемият няма абсолютно никакви права", казва той.

Като възможно решение той посочва отпускането на средства на правосъдието.

„Да се отпускат средства на правосъдието, за да може да преследва опасните лица. Знаем, че във Франция и вероятно в България има много критики срещу правосъдието поради липса на действия. Но трябва да финансираме официалното правосъдие, за да избегнем подобни алтернативи, които са жестоки и не дават никакъв шанс на набелязаните хора", казва Жил Фаварел-Гариг.

Преди броени дни полицията и ДАНС задържаха 18 души при акция в частен клуб в Пловдив, свързан с неонацистката организация „Кръв и чест". Алекс Картър е учен от Университета в Бирмингам, Великобритания, където възниква организацията, и от години изследва нейната дейност.

„Тя е създадена през 1987 г. от Иън Стюарт Доналдсън, който беше вокалист на расистка неонацистка скинхед група, наречена „Screwdriver". „Кръв и чест" беше кръстена на албума на групата от 1985 г., който от своя страна беше кръстен на лозунг, чиито корени се простират до Хитлеровата младеж в нацистка Германия", казва Алекс Картър, учен от Университета в Бирмингам.

„Blood & Honour" по същество е неонацистка организация, проповядваща превъзходството на бялата раса. Има известни нюанси или някои промени в идеологията в зависимост от различните национални контексти. Но в основата се наблюдават няколко общи черти. На първо място, чувство на расова несправедливост спрямо белите - идеята, че бялата култура или белите хора биват маргинализирани и че са в упадък или са изправени пред изчезване. Това е основна част от тяхната идеологическа програма. Друга основна част, която всъщност не се променя от страна в страна, е антисемитизмът", посочва той.

С времето обаче се променят и начините, чрез които организацията набира нови членове.

„Обикновено се рекламират чрез собствените си канали в средите, като списанието „Кръв и чест" и от уста на уста, а по-късно, след появата на интернет, разбира се, и в социалните медии, уебсайтове, форуми и др.", казва Алекс Картър.

Организацията няма централизирана структура, посочва още изследователят.

„Това наистина е обединение от национални подразделения, създадени независимо едно от друго, често с години разлика помежду си, и действащи в голяма степен автономно едно от друго. Що се отнася до това как са свързани помежду си, става дума по-скоро за неформална мрежа, обхващаща цяла Европа и отвъд нея", казва той.

Младежите по цял свят, които прекарват голяма част от времето си в социалните мрежи, са и сред най-уязвимите, казва още Картър.

„Един тийнейджър, който има достъп до тази мрежа, до тази среда, е изложен не само на тази идеология, но и на тези незаконни дейности, свързани с екстремно насилие, а понякога и тероризъм. Трябва да се действа много по-стриктно и да се полагат много по-целенасочени усилия, за да се държат тези организации далеч от социалните мрежи и от стрийминг услугите. Предполагам, че е задача на правителствата и правоохранителните органи да се уверят, че те не функционират, че не извършват незаконни дейности, че не се занимават с тероризъм", казва Алекс Картър.