За образованието в България (класическо и друго)

/КРОСС/Днес студентите по античност (или „класическа филология") в СУ са средно четири-пет на година. Започват десет-петнадесет, във втори курс намаляват двойно, накрая завършват двама-трима, не повече.

И никога не са били повече. Когато станах студент през 1985-а, курсът беше от дванадесет души (а тогава специалността беше на върха на престижа си). Но това в самото начало, после започна отпадането и накрая пак се оказа, че завършват трима-четирима.

През 1950-те пък се е случвало да има един човек в курс още от началото. Но и преди войната положението не е било много по-различно.

За такава специалност в един университет повече не трябва, пък и не може... Ако завършилите са били добри (а обикновено са, не всеки може да завърши вече), те ще станат докторанти, ще напишат дисертации и т.н. Иначе кой ще се захване с тези неща просто така - десет-петнадесет години да учиш езици, които и за екскурзоводство не са много необходими. А после, ако ще работиш с това, и друго трябва, защото езиците сами по себе си са ненужен лукс. Трябва да осмислиш знаенето им - защо е. А това не се преподава. Всеки трябва сам да го премисли.

Има класическа гимназия, всяка година по осемдесет-деветдесет ученици. Но дори през първите години, когато за нея се правеше какво ли не, най-много десет научаваха езиците както трябва... тоест, доколкото е възможно за четири-пет години.

Някой ще каже - как може за държава с милионно население само трима-четирима завършващи годишно? Но тези трима или четирима са само при нас, във ФКНФ на СУ. Иначе езиците могат да се учат из целия университет - и задължително, и избираемо. Значи: право, богословие, филологиите, история, философия... почти навсякъде. И това се отнася за всеки университет.

Наистина, трудно се научава. Повечето хора не възприемат - какво необикновено има?... Но някои израстват "покрай" тези науки и стават едни непрости хора... в известна степен. Имат известно усещане, респект също така. Така че днес почти всеки хуманитар е минал покрай езиците, имал е възможност.

Но освен това има една специфика на образованието в православния славяноезичен свят, която не позволява твърде голямо разпространение на този вид занимания. Ако не беше така, то днес в Русия би трябвало да има двадесет пъти повече класически филолози, отколкото тук, но няма. Това е страна от 140 милиона, а класическите филолози (дипломирани) са малко повече, отколкото у нас. Защо е така?

Има две причини - едната е заради латинския, другата - заради гръцкия.

Първо, в западна Европа - което значи бивша католическа и протестантска Европа - не може да не се учи доста латински, защото иначе те просто няма да си разбират собственото писмено наследство. Надписите по сградите няма да разбират.

А у нас, в Сърбия, Гърция, Русия, да не говорим за Грузия, проблем няма - почти нищо не е писано на латински. Румъния само е по-особен случай, тъй като техният език е на латинска основа.

От друга страна, гръцкият е твърде важен, основен - първо (хронологично) за езическата литература, после за православието и изобщо за християнството. Така че той „присъства" и е нужно да се учи; но пък ние тук имаме хилядолетна традиция във "възпирането" на гръцкия.

И това е правилно и по промисъл; защото християнството не е просто вселенско, а и съборно, а това не може да стане без разнообразие на езиците. Не бива един от тях да господства.

Някой ще каже: на гръцки има много текстове. Да, но текстове има и на сирийски и на коптски. И къде са сега тези езици? А би било добре да ги има.

А каквото е необходимо да се преведе от гръцки, то вече е преведено. Казват: да, но най-много на руски. Така е. А какво е руският? Един леко променен среднобългарски. Това образованите руснаци го знаят много добре и не го забравят.

Освен това огромен брой неща са преведени на църковнославянски, което вече е точно среднобългарски, с някои правописни разлики.

Така че ние просто трябва да знаем собствения си език. Това ни липсва, а не гръцкият.

Ето, сега издадоха на хартия „16 слова на св. Григорий Богослов", ръкопис от НБКМ. Какво пречи човек да купи книгата и да си я чете? На родния си език? Това е търновски ръкопис от 1360-а. Ами Лесновският пролог? Всеки християнин трябва да чете всекидневно житията на светиите. Те са там, в тази книга, по няколко на ден. Ръкописът е от 1330. Също е издаден. Но който не си знае собствения език, как ще чете... Ще чете на английски.

Но няма добра идея за образование, или по-скоро - и да има, не се допуска осъществяването й. Хората не знаели кое е ценно... че не знаят, не знаят, но това незнание се устройва, то не пада като градушка от небето.

Защо, примерно, не се въвеждат часове специално за четене на възрожденски и средновековни български текстове? За неадаптирани текстове говоря. Хората дори Софроний Врачански не могат да четат. За английски, немски, испански, избираем японски и за всичко останало часове има, а за български преди XX в. - не.

И защо през ХХ в., особено през втората половина, у нас беше създаден култ към личността на Хр. Ботев? Ще кажат: защото е поет. Да, той има 3-4 нелоши стихотворения, но не това му беше зачетено като заслуга.

Алеко Константинов пък беше способен фейлетонист, но го въведоха в образованието, а и днес стои на столевката не заради стила си, а за да се възпитават младежите в презрение към собствения си народ.

Ето за такива заслуги бяха канонизирани те. Единият стана знаме на безбожниците, а другият - на предателите.

И така, българският у нас се учи като чужд език - колкото да се усвои правописът и да се добие опит в изразяването, с практически цели главно. Една от тях - да се вземат някои изпити. Това е положението. И то е явно за мнозина. И причината би трябвало да е явна, макар че се укрива с всички сили.

А тя е следната (в нашия случай, както и в руския): че езикът ни в продължение на 1000 години е бил език на една християнска словесност. Изключенията са крайно малко. И сега, за едни 70 години се прави опит всичко това да бъде отречено и забравено.

Ако започнат да се четат книгите, които винаги са били четени и слушани от българите, образованието ще трябва да се изгради около вярата. А как днес, в условията на този неоезически терор, може да се допусне такова нещо?

Затова Ботев беше назначен за главен поет, защото главата му, като на един студент от 1870-те, е била напълнена с все още модерните за времето си атеистични глупости.

Примерно, Псалтирът винаги е бил четен. Така че всички часове за Ботев трябва да идат направо към Псалтира. Някой ще каже - ама той е герой, загина като млад. Но и св. Екатерина е загинала като млада, и св. Злата Мъгленска също - обаче не чувам да ги споменават много по училищата.

Работата е там, че дори някои хора да са направили през живота си нещо похвално, те, при управлението на бесовете, биват хвалени не за него, а за лошите си думи и дела.

Така че български в училище няма да се учи както трябва дотогава, докато гонението срещу Църквата - меко или твърдо - не бъде прекратено. А кога ще се пpекpати то? Според мен - никога.

Николай Гочев, "Гласове"