Велики петък. Св. мчци Терентий и Помпий

/КРОСС/ 1. Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3. Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5. Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7. Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8. Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9. за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

10. А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11. Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12. Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13. и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14. А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15. След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16. А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17. Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18. А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19. А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20. Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21. Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22. Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23. Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?
24. Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25. А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26. Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27. Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28. Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30. Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32. за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33. Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34. Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35. Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36. Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39. Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40. Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.
Моление Господне в Гетсиманската градина

ГЛАВА 19.

1. Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2. И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3. и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4. Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6. А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
7. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11. Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12. От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13. Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.
14. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15. Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18. там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.
19. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
20. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21. А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22. Пилат отговори: каквото писах, писах.
23. Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24. Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците. Носенето на Кръста

25. При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27. После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31. И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34. но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши".

37. И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".

38. След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40. Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42. Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

От Иоана Свето евангелие, глава 18, 19

Разпятие Христово. Квадрифолий с архиерейски жезъл от манастира „Шемокмеди". Грузия, X в