Смяна в Президенството

/КРОСС/ Най-важното е с какво новият президент ще промени самата институция и самата нейна политика.Първо да се върнем на направеното. 10-годишния период е твърде голям, за да може днес да го синтезираме в няколко минути.

Това вероятно ще правим от тук нататък многократно и вероятно ще го направим по-сериозно след известно време. Всяка история изисква известна дистанция, за да бъде оценена. Това се отнася и за много други неща, случили през прехода.

Президентът Първанов, разбира се, направи много неща, които можем да отчетем като негови заслуги. Има и неща, за които той беше критикуван онователно. Ако сложим на везните всичкото това, можем са заключим , че тези 10 г. като цяло за България донесоха позитиви, но създадоха и нови проблеми,

сързани не толкова с наследството на комунизма, колкото проблеми свързани със самия характер на прехода. Положителните неща се знаят. Доколко това е заслуга или не на президента, тепърва трябва да уточним. Има и други институции, които имат своите заслуги или пък отговорности за случилото се. Има една разлика между новоизбраният президент и всички негови предшественици с оглед на политическата им кариера.

Всички предшественици на Плевнелиев бяха направили политическа кариера. Това е важно, то е съществено. Президентът Първанов влезе в президентската институция, бидейки преди това лидер на една от големите политически партии.

Това обяснява и неговият интерес към политическия живот.

Ако трябва да коментираме ролята на президента за политическия живот, трябва да кажем, че това е неутрална власт, но той не може да бъде беззъб политически.

Всеки президент има своята политическа генерология и своето политическо място.

Той не трябва да заема позиции в политически спорове, които да го правят партийна фигура, но трябва да има позиции по големите политически въпроси.
Президентът Първанов беше критикуван най вече за две неща. Едното е съставянето на правителството на тройната коалиция. Това беше едно изключително драматично време. Знаеше се много добре, че в парламента нямаше много аритметични възможности за политическо мнозинство. Изборът тогава беше или правителство или предсрочни избори, което щеше да затрудни тогава процеса на приобщаването ни към европейските структури. А колкото до последните две години в отношенията с правителството на Герб ще кажа, че просто те са най близки по време и затова преувеличаваме значението им за отношенията между институциите. Това обаче едва ли важи за целия 10-годишен период. По проекта АБВ. Има много причини за това защо не се състоя този проект.Той първоначално не беше дефиниран достатъчно ясно дали става въпрос за политическа партия или за движение, което да не е партийно. Очевидно в последните години се очерта една тенденция на търсене на алтернативи извън политическите партии. Проектът АБВ се появи рано в този смисъл, условията за негов успех не съществуваха. Вероятно той няма да бъде възстановен. Говорейки за отношенията между президентството и изпълнителната власт, ако сравним периода на първия мандат на президента Първанов, когато той "съжителстваше" с правителството на Симеон Сакскобурготски, то разликата е очевидна. Тя показва, че когато има две страни, нещата зависят и от двете, но най-вече от премиера. Всичко е въпрос на диалог, но такъв липсваше и от двете стани. Всички новоизбрани президенти твърдят, че при тях ще бъде прозрачно. Постижимо е, но не като проект на една фигура, а като проект на сътрудничеството между институциите, политическите партии и гражданите едновременно. Г-н Плевнелиев няма политическите ресурси на своите предшественици и това вероятно ще ограничи неговите възможности за самостоятелност. От друга страна, макар и да звучи парадоксално, може да му помогне да бъде повече неутрална власт , отколкото на другите. Не бива да забравяме обаче, че той все пак идва от доста влиятелни бизнес среди и това може да се отрази на неговата политика.
АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ - Ние няма с какво да сравним периода, в който г-н Първанов беше президент. Той беше първият български президент, който има два последователни мандата. Най-общо казано, г-н Първанов в края на първия си мандат промени насоката на усилията си. Той обещаваше, че ще бъде социалния президент. Очевидно в края на първия мандат разбра, че всъщност това не би могло да се реализира по този начин. В целия си втори мандат той беше много по-активно ангажиран в политическия живот на страната. Лично аз не одобрявам този подход.
Президентската институция в нашата конституция и без това е формулирана доста сложно, но трябва да бъде най-представителната в публичната политика и в същото време действаща според конкретно дефинираните си правомощия. Според мен основния проблем, особено след изборите в 2009 г., т.е. последните две и половина години от неговия втори мандат, бяха свързани с трудности в междуинституционалната комуникация на президента. Нека припомня, че от 2009 г . той дори не е влизал в НС. По отношение на новия президент.Това което го отличава е, че г-н Плевнелиев идва от бизнеса. Периодът , в който той беше министър в правителството на Герб, не е достатъчно да го превърне в политик. В случая основният му ресурс е неговия организационен капацитет, способността му да организира действията на другите. Това е качествено различна фигура спрямо другите президенти. И се връщам на изключително актуалния въпрос за оптимизирането на институционалния диалог. Президентството на г-н Първанов завърши с по същество блокиран проблем за посланици, с отсъствие на титуляр на военно разузнаване, с много сложни отношения с НС, с прехвърчащи искри с изпълнителната власт. Всичко това е наследство, което г-н Плевнелиев трябва да започне да подрежда. Това е един много сложен път. Аз не смятам, че става
въпрос за лично противопоставяне Борисов -Първанов. По -скоро е въпрос на позициониране. Президентската администрация успя да разшири реалното си влияние върху публичния живот в страната, което беше извън правомощията определени в конституцията. В същото време не използва дадени му правомощия, като законодателна промяна в конституцията, изявленията пред НС и т.н. Бизнес миналото на Росен Плевнелиев не е заплаха, по-скоро е гаранция че няма да има амбицията да се огражда с крупния бизнес като гаранция за политическите му действия. Шансът на новия президент е усилието му да мисли стратегически, да генерира експертиза, с която да трасира някакви приоритети за България.

Антоний Тодоров пред БНР