Съдебна математика

/КРОСС/Сметките как 132 подписа под промените в конституцията да се превърнат в 160 гласа за приемането им не може да излязат без ДПС
Що е то съдебна реформа? Изразът много отдавна се превърна в клише, а от известно време и в мантра. В резултат колкото повече се говори за съдебна реформа, толкова по-малко става дума за самата реформа. И толкова по-свободни интерпретации се правят. Стигна се дотам да се твърди, че който казва „охи" на правосъдния министър Христо Иванов, значи иска да фалираме като Гърция! Затова преди всичко е добре да се припомни какво точно включва тази управленска идея. И съответно какво не включва. Всички конкретни предложения - от подобряване на юридическото образование до промени в работата на Висшия съдебен съвет, са записани в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Това е документ от 30 страници, изготвян дълго от правосъдното министерство в диалог с всички юридически гилдии, одобрен единодушно от правителството и приет със 173 гласа от парламента. Събраното в НС мнозинство беше конституционно, само че в стратегията не са предвидени промени в конституцията. Точно така, някои може да са забравили, други изобщо да не са чели, трети да се правят, че не знаят, но никъде в документа не пише, че трябва да се правят поправки в основния закон. С едно изключение - за въвеждане на пряка конституционна жалба. В предложения впоследствие проект обаче влезе нещо съвършено различно. Вместо всеки гражданин да получи достъп до конституционно правосъдие, това право да се даде на Висшия адвокатски съвет. Нека си припомним и какво обясни Христо Иванов след приемането на стратегията: „Има мерки, като разделението на ВСС, които в зависимост от сложни технически нюанси може да се направят по мое убеждение и с промени в Закона за съдебната власт, и с промени в конституцията." Не бива да се забравя и как документът събра толкова голямо мнозинство в парламента. Това стана, след като бяха одобрени корекции на лидера на БСП Михаил Миков, според които ВСС ще продължи да е постоянно действащ. А не както се предлагаше в първоначалния вариант - да действа на сесии, като магистратите и останалите юристи в него едновременно си вършат и другата работа. Подтекстът беше пределно ясен - промяна в тази част от статута на съдебния съвет е (вече изпробван) метод за промяна на неговия състав. Какво се случи след това, е добре известно. Вместо министърът на правосъдието да започне да предлага на Народното събрание конкретните мерки за изпълнение на стратегията за съдебна реформа точка по точка,
Христо Иванов направи точно обратното
Навръх професионалния празник на юриста той обяви, че тръгва към промени в конституцията. Тогава премиерът Бойко Борисов беше откровен, че това ще означава и нов ВСС. После от средите на реформаторите го критикуваха, че по този начин подарил основния аргумент на опозицията - да алармира, че промяната ще е просто подмяна. А какво следваше да направи - да лицемерничи, както от РБ твърдят, че не са срещу Сотир Цацаров, а срещу прекомерните правомощия на главния прокурор? Позиция, която впрочем води до, меко казано, комични епизоди. Например в паралелни телевизионни интервюта лидерът на ДСБ Радан Кънев хвали Цацаров, че не е корумпиран, а зам.-председателят на партията Атанас Атанасов обяснява, че методите на Цацаров за справяне с противниците му напомняли тези на бившия главен прокурор Никола Филчев... Тук е мястото да се припомни още един текст от съдебната стратегия, който няма нужда от коментар: „Редица ключови за успеха на реформата области са или оставени встрани, или направо изключени от обхвата на усилията за съдебна реформа и дори от обществения дебат за нея. Примери в това отношение са състоянието на висшето образование по право, състоянието на търговското правораздаване във връзка с бизнес климата в страната ни, реформата на следствието. Крайно недостатъчен е дебатът за състоянието и нуждата от реформи в прокуратурата." За кой ли път беше последван управленският „принцип", че стратегиите са за това да не се изпълняват. Христо Иванов все пак публикува дългоочакван проект за мащабни промени в Закона за съдебната власт, в който бяха облечени в текстове много от набелязаните мерки. Само че бяха написани така, все едно конституцията вече е променена - нечувана законодателна техника. Освен това сред добрите предложения бяха вмъкнати и такива като това правосъдният министър да кадрува в прокуратурата - още по-голяма правна нелепост. И проектът съвсем естествено отиде в кошчето за нормативни отпадъци. Затова пък бяха внесени промени в основния закон. Без план как ще се съберат необходимите поне 160 депутатски гласа за приемането му. Такова нещо в НС никога не беше правено. Даже тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС, която навремето сама разполагаше с необходимото мнозинство, се договори с опозиционната група Български народен съюз. Предварително! Така събра над 180 гласа и прокара промените си по бързата процедура. А какво направиха реформаторите - не можаха да съберат даже 8 души мнозинство в 15-членна комисия. Проектът беше отхвърлен във временната комисия за промените в конституцията заради отсъствието на един от представителите на РБ. След което се разигра поредната трагикомична сценка - той бил на важен форум в чужбина, изпратил имейл на колега да бъде отчетен гласът му, но той пък не си погледнал пощата... Парламентарната аритметика е пределно проста. Проектът беше подписан от 132-ма депутати: целите групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и част от Българския демократичен център. Даже с всички гласове на БДЦ плюс тези на АБВ пак стават максимум 150. За мотивите на БСП да е против вече стана дума, „Атака", разбира се, също отпада. Остава един-единствен вариант - подкрепа от ДПС. Стратегията (ако изобщо може да се нарече така) на реформаторите обаче беше друга. Първо да извият ръцете на АБВ - заплашиха с бойкот на пенсионната реформа и оттегляне на доверието от Ивайло Калфин. И после да разцепят БСП - изказаха се ласкаво за кандидатурата на Мая Манолова за омбудсман. Какво се получи обаче - АБВ не се поддаде на ултиматума, БСП стегна редиците. А реформаторите най-ненадейно и в последния момент издигнаха за втори мандат омбудсмана Константин Пенчев... Така опитът за някакъв висш пилотаж в парламентарната дипломация катастрофира пред стаята на ДПС. След среща на Радан Кънев, Петър Москов, Атанас Атанасов и Найден Зеленогорски с Лютви Местан и неговите заместници последваха нови смайващи епизоди. Лидерът на ДСБ я нарече най-сериозният политически разговор в своя живот. Интересно какво друго е очаквал. ДПС са виртуози в превръщането на юридически аргументи в политически, и обратното, и това го знае всяко хлапе в парламента. И въпреки че движението даде знак, че няма да подкрепи промените в този момент и в този вид, Радан Кънев бодряшки прогнозира, че ще събере 180 гласа. Едно е сигурно - ако оптимизмът му има някакво основание, заслугата няма да е негова, а на един изпит чай от премиера...
На реформаторите остана само един аргумент - Брюксел
От Еврокомисията, както обикновено, обявиха подкрепа за поредния експеримент с българската съдебна власт. Който в много отношения отрича предишни експерименти, също одобрени от ЕК. Какъв избор имат еврочиновниците, другото е чисто и просто да вдигнат ръце от нас... След като така наречените дебати за така наречената съдебна реформа паднаха до нивото на плакатна война, протести и контрапротести, Бойко Борисов предупреди, че му е прекипяло. Той разпореди (буквално) нормализиране на тона. Което на часа беше изпълнено от Христо Иванов и Сотир Цацаров, довчера замеряли се с цитати от Мао, примери от Северна Корея и пр. Двамата показно заровиха томахавките преди заседание на ВСС и демонстрираха единомислие за бъдещето на реформата. Ето какво предстои в следващите епизоди на този истински театър на абсурда. Промените в конституцията трябва да бъдат гласувани на първо четене в срок до 26 август, в случая - до 31 юли, когато започва парламентарната ваканция. Ако съберат над 180 гласа, на теория биха могли да се приемат окончателно за още два дни. При над 160, но по-малко от 180, второто и третото гласуване се провеждат между 2 и 5 месеца по-късно. Допускат се всякакви допълнители предложения за второ четене и със сигурност ще има всевъзможни такива. Нищо не пречи също така проектът да бъде отхвърлен и цялата тромава процедура да започне отначало...

Ясен Люцканов, сп. "Тема"