Очевидец на трагедията на АМ „Тракия“: Най-големият морален сблъсък беше да избера на кого да помогна в този момент

/КРОСС/ Друг свидетел разказа, че когато спрял, сложил сигнална жилетка и се върнал назад, за да спира колите, които идват

Внезапно спускане на гъста мъгла и рязко намаляване на видимостта вероятно са сред причините за тежкия инцидент на автомагистрала „Тракия". Това заяви в ефира на „Здравей, България" Любомира Минкова, която пътувала към София и се оказала непосредствено до мястото на катастрофата. По думите ѝ малко след Карнобат видимостта рязко се променила. Мъглата се спускала и вдигала на вълни, като на моменти видимостта ставала изключително ограничена, а след това внезапно се изчиствала. 

Тя обясни, че първоначално забелязала хора, които отчаяно махали отстрани на пътя. Малко след това видяла спрял товарен автомобил, а мъж със светлоотразителна жилетка подавал сигнали на останалите водачи да намалят и да спрат.

„Първото, което възприех, е, че вляво от мен, в пътното платно в посока Бургас, има автобус, който беше перпендикулярно на нашия автомобил и в него се беше врязал товарен автомобил. Отстрани имаше може би 30-40 човека с големи куфари и всички гледаха отчаяно в земята. Тогава не разбрах какво се е случило, защото се оказва, че се налага аварийно спиране в моята пътна лента, а всъщност в другото платно за движение е възникнало произшествие", разказа жената.

Нейният автомобил се оказва трети поред здрав в колоната. „Нямах никаква видимост за ужаса на тази трагедия от мястото, на което се намирах. Инстинктивно излязох от нашия автомобил и реших да отида напред, за да разбера какво се е случило. Нямаше и 30 крачки напред и изведнъж се сблъсках с една ужасна картина, която трудно мога да опиша с думи. Имаше огромни пушеци, смачкани ламарини, които са в срещуположното платно, и кълбо от автомобили в нашето платно", каза Любомира.

В този момент тя вижда два автомобила - жълт и сив, обърнати обратно на посоката на движение. „Моят личен човешки ужас, който преживях, е, че в първия автомобил - жълтия, стоеше един мъж, невероятен покой излъчваше лицето му, главата му беше в кръв, но предницата на неговия автомобил беше абсолютно смазана", разказа тя.

„Инстинктивната ми реакция, като следовател, който шест години се е сблъсквал с ужаса от смъртта, беше да отида и да помогна на този човек, но с периферното си зрение видях, че хората го дърпат и не могат да го извадят, защото краката му са притиснати от ламарините. Аз прецених, че хора в такова състояние не трябва да бъдат дърпани, защото може още повече да се увреди здравословното им състояние", добави Минкова.

Тя коментира, че е била изправена пред избор на кого трябва да помогне. „В този момент вдясно от мен видях разпилени тела в дерето долу - вероятно спътници на този човек. Те бяха изключително млади и ми съобщиха, че били тръгнали на работа. Някой ми каза, че един от тях е със счупен крак и го видях, че лежи в тревната площ. Друг от тях крещеше отчаяно за помощ и за линейка, а две момчета на видима възраст от 15 години се опитваха да помогнат на свой приятел, който се гърчеше с видимо нечовешки болки", разказа жената. По думите ѝ при всички случаи е изминал известен период от време до идването на линейките, защото момчето изпаднало в хипотермия.

„Не искам да коря спешна медицинска помощ, защото цялото пътно платно беше задръстено от автомобили. Видях, че имаше кръжащ хеликоптер, който така и не кацна. Тези момчета протягаха ръце към него и се молеха за помощ, защото едно от тях беше в изключително тежко състояние. Главата му беше разцепена от челото със зейнала рана. Ние се опитахме да спрем кръвта, която бликаше", каза още тя.

По нейния разказ пътят бил мокър и хлъзгав. „Очевидно е, че е имало някакво поднасяне при толкова много завъртени автомобили", смята жената. „Не съм снимала с телефон, защото излязох да помагам. Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент", добави тя.

Свидетел на катастрофата на „Тракия" става и Тодор Пенев. В ефира на „Здравей, България" той разказа, че от Зимница натам мъглата станала много гъста. „Караше се бавно. Аз карах с 60-70 км/ч. Хората от другата страна на магистралата ръкомахаха много усилено. На 10-15 метра успях да видя и спра", разказа мъжът. 

Когато спрял, сложил сигнална жилетка и се върнал назад, за да спира колите, които идват. „С още двама-трима души успяхме да спрем много коли, камиони, микробуси", разказа Пенев. Малко по-късно идват и първите спасителни екипи. „Нямаше как да дойдат по-бързо, пътят беше задръстен", категоричен е Пенев. 

Първите патрулки помагат да се поразчисти пътят, след което идват много други техни колеги, екипи на пожарната и на Спешна помощ.