Как се сбъдва американската мечта: 35 години по-късно разказва доц. Асен Кирин

/КРОСС/ Доц. Асен Кирин е наш сънародник в Америка, който е сбъднал своята. Заминал е от България малко след като Тодор Живков е свален, а сега преподава история на изкуството в Университета в Джорджия.

"Аз дойдох в Америка през 1991 година. Бях получил „Фулбрайт" стипендия, която финансира моята магистратура по история на изкуството и архитектурата. Първоначално ми беше много трудно. Аз не бях пътувал. Израснах в комунистическа България и малцина пътуваха в чужбина по това време. Така че чужбина за мен за първи път се оказаха Съединените щати", разказва доц. Кирин за своето заминаване.

"Действително изпитах голям културен шок. Не знаех как да отворя врата. Някои от вратите имаха механизми, които не знаех как да използвам. Беше ми много трудно да пазарувам в супермаркетите заради огромното изобилие. Не знаеш кой продукт да избереш. А когато вземеш нещо, усещаш, че не функционираш в тази среда, защото не знаеш защо точно си избрал този продукт. Но трябва да кажа, че моите колеги, аспиранти и някои от професорите, с които учех, бяха изключително любезни и търпеливи. Те ми помогнаха. След около една година вече се чувствах много по-уверен", разказва той относно културния шок и процеса на свикване с този начин на живот.

Доц. Кирин живее в САЩ вече 35 години. Според него има много промени откакто се сблъсква с американската действителност и живота днес.

"Настъпиха сериозни промени в обществото и е трудно човек да ги изброи. В областта на университетите и американските академични среди също има огромни промени. Това е свързано и с предишния ви репортаж от Вашингтон, в който коментирахте разделението и противопоставянето между различни части на американското общество. Това е една от новите тенденции. Разделение винаги е съществувало, но сега е изразено много по-силно.

По думите му разделение винаги е имало.

"За мен първата година в Америка беше изключително образователна във всяко отношение, включително по отношение на политическия живот. Това беше годината, в която Бил Клинтън и Ал Гор участваха в президентската кампания. Помня дебатите в университета, където бях аспирант. Това беше първият семестър от живота ми в Америка. Всички аспиранти говореха за кандидатите по един и същи начин. Не казваха просто Бил Клинтън или Джордж Буш. Всеки в разговорите използваше обръщения като „господин Клинтън", „господин Буш", „господин Гор", „господин Куейл". Такъв беше тонът на политическите дебати - с уважение, въздържаност и мярка", разказва той.

"Аз дори имах личен опит. В началото не можех да гласувам. Едва след 2010 година започнах да участвам в изборите. Но много тежко преживях загубата на Ал Гор в президентската кампания. В разговор с една моя много уважавана колега, която винаги ми е помагала и е изключителен специалист, казах нещо не обидно, но леко критично за президента Буш. Тя много любезно ми обясни, че по подобен начин американците не говорят за своите политици".

Преминава през всички фази на имиграционния процес. „Бих могъл да кажа, че в момента процедурите са много по-добри, отколкото бяха в миналото. Това, което се случва сега, действително е много драматично, защото хора, които са живели дълго време тук, трябва да напуснат страната. Това е трудно, проблематично и травматично. Но американците са много любезни и много отворени към чужденците. На тях им е приятно да общуват с хора от други държави. Аз лично много рядко съм изпитвал ситуации, в които американци да ми напомнят, че съм чужденец и трябва да знам мястото си. Почти не е имало такива случаи", споделя той.