Трифон Иванов: Казвам истината. Не обичам шумотевица

/КРОСС/ Трифон Иванов в последното си интервю за вестник "Труд" и за "КОД Спорт".

Футболната легенда издъхна в събота сутринта след масиран инфаркт.

- Замислял ли си се скоро да не живееш в България?

- Минавало ми е през акъла, с жена ми Валя доста сме си говорили. Но все още имам надежда. Дано да тръгнат нещата да се оправят, за да може всеки нормален човек, който работи, да взема това възнаграждение, което му се полага. Когато стане нетърпимо вече, нищо чудно да си хвана багажа и да замина.

- Помниш ли първия си мач с националния отбор?

- Да, вкарах гол. Бях обещал, че ще го направя, а всички ми се смееха. Ще разкажа една куриозна ситуация. Тогава пътувах с влака, понеже нямах кола, а баща ми не ми даде неговата. Пристигам в Бургас, където е лагерът. Всички футболисти са си дошли с колите - Наско Сираков, Боби Михайлов, Ради Здравков... Влизам, те тъкмо се хранят и ми викат: "Какво бе, момче? Кажи!" Казвам: "Идвам да играя в националния отбор." Наско Сираков ме питат откъде идвам, а аз му отговорих, че ще му покажа на тренировката. Той беше измислил и нещо от рода, че идвам от горите тилилейски, защото тогава бях с дълга коса. Треньорът Боре Ангелов ме пусна второто полувреме като полузащитник. Викам: "Това ми е силата!". За едно центриране от ъглов удар тръгнах напред. Викат ми: "Ти къде, бе?" Казвам: "Да вкарам гол." Отвръщат ми: "А бе, бягай оттук! Стой отзад!" Наско центрира, скочих и туп - 1:1 срещу ГДР. Бягах и толкова се радвах, а те останаха без очи.

- Срещу кой нападател ти е било най-трудно да играеш?

- Срещу много играчи ми е било трудно. Един от първите мачове беше срещу Рууд Гулит - абсолютен атлет, техничен футболист. Спомням си, че центрират една топка и аз скачам, а имам претенция, че играя добре с глава. Той скочи много над мен и като удари с глава, топката се срещна с гредата и се върна чак на линията на наказателното поле. Погледнах и си викам: "Къде сме тръгнали ние?" Гулит беше много здрав, атлетичен. Играхме двойка защитници с Ники Илиев. Казва ми: "Бягай оттук, аз ще го хвана, ей сега!" Викам: "Добре, хубаво." Скочи два пъти с него и казва: "Я по-добре си го пази ти!"

- Може би сред тях е и Мартин Далин, срещу Швеция никога не ни вървеше.

- Да, особено в последния мач, в който играх. Всички отпред помагат на Ицо да вкара гол, обаче отзад няма никой. Боби беше излязал на полувремето и хубаво, че го направи, за да не се срамува. Трябваше и аз да изляза. Дълга топка, аз бягам с последни усилия. Замахвам на шпагат и като ми я прибра, обръщам се - няма никой покрай мен и хоп - вкара я. Хайде честито! Всички седят и се хилят и му казвам на Старшията: "Или ме сменяй, или излизам!" Бях много ядосан. Не може да даваш всичко от себе си, а съотборниците да се смеят. Все едно както давам сега интервю, да застане някой отзад и "Ха-ха" зад гърба ти. Така не се получава!

- Вярно ли е, че винаги си обичал да си противник на правилата? На тренировка си пристигал с кабриолет, което е било абсолютно забранено.

- Да, в Швейцария при треньора Жилбер Грес. Играехме заедно с един унгарец - Детари. Навремето беше един от най-големите трансфери. Много добър играч, но вече в зенита си. Караше "Ланчия Дедра" кабрио. Сприятелихме се с него. Викам: "Живееш близо до мен, мини да ме вземеш". И отиваме на стадиона. Жилбер Грес излиза и казва: "Забрана! Повече да не идвате с кабрио!" Викам си: "Какво ще правим?", а унгарецът ми казва: "Нищо, утре пак ще дойдем." А аз веднага отидох и си купих една кола, също кабрио. И хоп, и двамата ги спираме, а Грес просто спря да излиза.

- Преди мач са те извадили от състава, защото си пушел цигара в кафенето. Четвърт час по-късно президентът на клуба те върнал и накрая си вкарал победния гол. Вярно ли е?

- Това пак става в Швейцария. Понеже не Жилбер Грес ме бе харесал, а президентът, който беше много богат, заможен човек и издържаше изцяло клуба. Пак имахме някаква закачка с Грес. Нещо бях написал във вестниците за него. Аз съм готов да се обличам, съобщава състава и мен ме няма в него. Всички гледат към мен, а аз... нищо. Започват да загряват, а аз се качвам горе в кафето. То се намираше отгоре на трибуната. Теренът на "Ксамакс" в Нюшател беше много малък, хубав, симпатичен. Седнал съм в кафето, паля една цигара и си пия кафето. В това време минава президентът. Поглежда часовника и казва: "Г-н Иванов, няма ли..." Отговарям: "Аз няма да играя." Той казва: "Моля?! Как няма да играеш?" Викам: "Днес ще почивам." Замина си, аз си допуших цигарата, преобличам се, слагам си обувките. Мачът вече беше почнал, пета-шеста минута течеше. Отивам до резервната скамейка и сядам в най-далечния край на треньора. Не минаха и десет минути, обръща се Жилбер Грес и казва: "Иванов!" А аз се крия отзад. Излиза отпред и вика: "Иванов! Отивай да загряваш!" И аз: "Моля?!" Отивам да загрявам, публиката започна да ръкопляска. Мачът нещо не вървеше и в последната минута с глава батко ви вкара един гол. Отидох, поздравих го и така.

- Мислил ли си защо не стана новият Роналд Куман на "Барселона"?

- Не съжалявам. Ицо тъкмо беше настъпил съдията, а Куман беше скъсал кръстни връзки и се очакваше поне шест месеца да не играе. Тогава дойдоха при мен, искаха да ме вземат под наем от "Бетис", но президентът не ме пусна. Ходих при него няколко пъти, молих го. Викам: "Човек, това ми е шансът! Това е "Барселона!" А той ми отвръща: "Аз без тебе не мога!" Действително тогава много помогнах на "Бетис".

- Имаше два гола на "Камп ноу".

Имам и спечелен бас. Ицо идва вечерта при мен в хотела. Чудо на чудесата! И сега е така, като се появи някъде Стоичков. Народ, народ, снимки, автографи... Викам: "Муха, скрий се, не можем да си кажем две приказки!" Нашите идват, снимат се с него. Майтапя се с него и му викам: "Утре ще вкарам два гола. Кажи на твоя Субисарета, че два гола ще му хакна!" А той: "Бягай, бе! Ще вкараш два гола?!" Викам, ако го направя, ще ми дадеш една бутилка уиски и ще ми позволиш само 100 метра да мина с твоето БМВ. Казва: "Добре, готово! Даже ще ти го подаря!" Отговарям: "Не искам да ми го подаряваш." Почва мачът 2:0, 3:0 и туп дузпа за нас. После и още една. Викам на Суби: "Не там, а от другата страна." А на другата дузпа обратно и... така. После отидох да му стисна ръката и се прибрах.

- Не можем да си представим какво щеше да стане с две "луди" български глави в "Барса"...

Е, може би тогава можеше да станем два пъти европейски шампиони! А пък можеше и да изпаднем!

- Защо винаги си бил голям критик на медиите?

- От време на време трябва да се казва. Аз съм си страдал много пъти. Казвам истината. А покрай майтапа се казва и истината. Хуморът ми е малко хаплив. Не се сърдя и мен, като ме ухапят някой път.

- Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?

- Ха-ха! Да се върнем в началото. Зад всеки успял мъж стои една жена. Познавам ви отдавна. И зад вас има жени, които диктуват нещата. Отвръщам на удара с удар.

- Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?

- С работа. Рядко давам интервюта, не обичам шумотевица, да съм на пангара, да съм по вестниците и телевизиите. Нека по-спокойно.

- Чувстваш ли се улегнал на 50?

- Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равностметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.

- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?

- Няма такъв. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем... Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: "Оставете го сега!" И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает.

- Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру ви взе в "Оксер" и каза: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."

- За да отида в "Бетис", ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: "Муха, тръгваш, а не ми помагаш!" Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в "Бетис". Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал.

Трифон Иванов остава завинаги в историята на българския футбол като един от най-големите! За България има 76 мача и 6 попадения, като е капитан на "лъвовете" на световното първенство през 1998 г. Именно с негов златен гол България успява да надвие Русия на 10 септември 1997 г. и да се класира за Мондиала във Франция. Друг знаменит гол на Туньо е този от гостуването ни на Уелс през 1994 г., когато с воле препарира Невил Саутол от границата на наказателното поле. Трифон е сред героите от САЩ'94, когато успява да се справи с опазването на нападатели от калибъра на Габриел Батистута и Руди Фьолер.

Туньо започва кариерата си в Етър през сезон 1983/84 г. През 1988 г. преминава в ЦСКА и бързо става любимец на "червените" фенове. Туньо е част от отбора, който стига до полуфинал в турнира за КНК през 1989 г., а през есента на същата година бележи гол с глава при разгрома с 5:0 над Левски. През 1990 г. железният бранител е трансфериран в Бетис, където записва 20 мача и 5 гола. Следва кратко завръщане в Етър точно за спечелването на шампионската титла с "виолетовите" през пролетта на 1991 г. На следващия сезон Туньо се завръща за кратко и в ЦСКА, за да вдигне отново шампионската титла - има общо три титли с "червените". Следват нови два сезона в Бетис, като по това време Трифон е искан от Барселона на Йохан Кройф. През 1995 г. става играч на Рапид (Виена), а през май 1996 г. излиза с тима от Австрия във финала за КНК, където обаче той и колегите му губят от ПСЖ с 0:1. Носил е още екипите на Ксамакс, Аустрия, Фаворитнер и ФАК Аванти.