-
11 Септ 2026 |
- USD / BGN 1.1567
- GBP / BGN 0.8545
- CHF / BGN 0.9390
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Най-забележителните гробници по света
01 Септември 2011 | 17:15
Лондон, Великобритания /КРОСС/ Повече от 70 000 години човешкият род полага грижи за мъртвите, погребвайки ги в обикновени дупки в земята, величествени постройки като пирамидите, могилите, или внушителните мраморни гробници, отбелязва сайта "bbc.zazz.info".
Ще пропътуваме 6000 години назад във времето, за да видим къде са намерили вечния си покой най-могъщите мъже и най-обичаните жени.
Впуснете се с нас в пътешествие из най-забележителните гробници по света.
Пирамидите на Гиза са най-масивните гробници, строени някога от човешка ръка. Те се намират в Египет и са единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло и до днес. Тези пирамиди винаги са оставяли туристите без дъх - не само заради своя размер, форма и красота, но и заради огромния труд, който е бил положен. Това, което повечето посетители не осъзнават, е фактът, че цялата местност е безкрайно гробище или некрополис - град на мъртвите. На площ от два и половина квадратни километра са разположени стотици гробници. Това са гробниците на благородниците издялани в скалите, малките пирамиди, където са погребани цариците, и трите огромни пирамиди, които са приютили телата на трима фараони. Фараонът Куфу е първият, построил своята гробница в Гиза - най-голямата в света Великата пирамида.
Основата й е с площ 50 600 квадратни метра, а височината 144 метра колкото петдесететажна сграда. Подходяща гробница за владетел, който приживе е бил смятан за Бог. Пирамидите са били облицовани с блокове от фин варовик, идеално слепени един за друг и излъскани така, че да блестят на слънцето като диаманти. Тези блокове отдавна са изчезнали, но все още има няколко на върха на втората пирамида, построена от Хафра сина на Куфу. Но какво е било предназначението им? Древните египтяни са вярвали, че пирамидите действат като механизъм за възкресение, устройство, което помага на душата на фараона да поеме своя път към отвъдното. Погребалната камера на фараона, скрита в сърцевината, е свързана с тесни коридори, по които душата му е трябвало да стигне до звездите - Рая на Древен Египет.
Там, фараонът е щял да остане за вечни времена, обкръжен от египетските богове. Благодарение на стенописите и изображенията, оставени от древните египтяни, може да се пресъздаде картината на този древен египетски ритуал. Мумифицираното тяло на фараона е било превозвано със свещена лодка по течението на Нил. Последното му пътуване е било през лабиринта от коридори, към мястото на вечния му покой. Кой е построил тези гигантски гробници? Отговорът се крие на хълма, издигащ се над Гиза, в малко гробище, където са били погребани работниците на фараона. Въпреки наложилата се хипотеза, те не са били роби, а обикновени работници. Получавали са заплата, но не в пари, а в хляб, бира и лук - суровата диета на обикновените египтяни. Очевидно и сред тези гробове е имало строга йерархия. На дъното са обикновените глинени гробове на строителите и каменоделците, а по-нагоре са гробниците на архитектите и скулпторите строителната аристокрация. На по-висшите е било разрешено да си строят гробници, подобни на фараонската.
Изработвали са ги от издялани и обработени блокове варовик, украсени с надписи и сцени от древния живот. Дълбоко в пясъка, все още има неразкрити тайни. Древните хора са смятали пирамидата за най-сигурно средство за преминаване в отвъдното. Много други народи по света заимстват от египтяните този дизайн. На 1 500 километра южно от Египет се намира най-голямата страна в Африка и десетата по големина в света Судан. Преди 2 500 години, тук са били земите на Нубия древно африканско царство. Подобно на древните египтяни и съвременните суданци, нубийците са живели по бреговете на Нил. Почти 1 000 години след построяването на последната пирамида от египтяните, южните им съседи продължават да им подражават. Външно, те наподобяват египетските пирамиди, но с височината си от 30 метра, са много по-малки от тях, а ъгълът на страните им е много по-остър. Както и египетските пирамиди, това са гробници на царе и царици.
По вътрешните страни на погребалните камери в пирамидите нубийците са нарисували погребални сцени. 1 000 години преди да прибягнат до строителството на пирамиди, нубийците са имали много по-жесток начин за изпращане на владетелите към задгробния живот. Древните царе на Нубия били погребвани в огромни могили, с размера на футболно игрище, като всяка от тях е изградена от глинени тухли и разделена на две от коридор в посока изток-запад. В най-голямата могила, освен останките на владетеля, са открити още 322 скелета. Смята се, че притежателите им са били погребвани, за да придружат своя цар в отвъдното. Всичките придворни, с изключение на главната жена и наследниците, са били заравяни живи за да бъдат спътници на господаря си. На територията на Древна Нубия са открити 30 000 подобни гроба. Какво е наложило тази жестока практика? Масовите жертвоприношения са израз на абсолютната власт на един човек над неговите подчинени. Нито едно общество не би оцеляло при системното унищожаване на най-видните му представители. Възприемайки египетския обичай на индивидуалните погребения в пирамиди, нубийците спасяват своята нация и стават достатъчно силни, за да владеят Египет повече от 100 години.
На хиляди километри от Египет и хиляди години по-късно, в друг континент, са построени подобни пирамиди. Маите - народ, обитавал Централна Америка между 300-ата а 900-ата години от новата ера, са ги използвали, както и египтяните като възкресителни машини. Най-известното селище на Маите е Паленке открито през 1750-а година, а най-известната сграда е Храмът на Стенописите - пирамида с височина 24 метра, с храм на върха. Името идва от необикновен надпис, издълбан върху камък във вътрешността. На това място почива един от царете на Маите Кинич Ханаб Пакал или Слънчевият щит, познат днес като Цар Пакал. Загадката на храма остава неразкрита до 1952 г., когато в края на тайна стълба, минаваща през средата на пирамидата, е открита скрита погребална камера, съдържаща осемтонен саркофаг. Когато отместват капака, откриват запечатан ковчег, запазил тялото на Цар Пакал непокътнато за повече от 1250 години, както и нефритената му маска.
Подобно на нубийските владетели, и той е бил погребан със слугите си, но тук те са само шест. Най-голямата изненада е изображението върху капака на саркофага, което е толкова неповторимо, че хората се впускат в редица фантастични заключения. Някои смятат, че то показва Цар Пакал, седящ пред контролното табло на космически кораб. Твърди се, че в долната част са изобразени огнени кълбета. Истината се оказва не толкова цветиста. Това е изображение на Пакал, който поема към отвъдното, за да се прероди в Бог. Доказателството е вътре в пирамидата. От саркофага към храма на върха се издига тясна тръба отдушник, който е свързвал душата на Пакал със света на живите. На 2 500 километра северно от Паленке, в близост до модерния град Сейнт Луис, се намира древното селище Кахокия най-голямото средище на коренните жители на континента, познати като мисисипци. За разлика от древните египтяни и маите, този народ не е използвал пирамиди за гробници. Царете на Кахокия, най-великите воини и знатни членове на обществото, са били погребвани в малки могили. През 1950-а година е разкопана могила, в която е открита яма, съдържаща множество скелети, подредени в групи, състоящи се предимно от черепи и крайници. Около костите са открити хиляди огърлици от мидени черупки.
Това е знак за знатния произход на погребаните. Мидените черупки са били изключителна ценност, тъй като Кахокия се е намирала на 1 000 километра от брега. Но тези вождове са били погребвани не само с екзотични украшения. През 1960-а археолозите започват разкопки на една от най-малките могили и откриват тялото на вожд, положен върху платформа от мидени черупки, във формата на сокол. Само на няколко крачки от него намират и останките на много мъже и жени, чийто живот е бил отнет. Те са били подредени на ръба на ямата и съборени със смъртоносен удар от каменна брадва. Някои от тях са били живи, защото пръстите им са дълбоко забити в глината. В друга яма са открити телата на четирима мъже без ръце и без глави вероятно част от човешко жертвоприношение. Но най-жестоката находка е намерена по-късно - общ гроб, съдържащ скелетите на 53 млади жени. Тяхна смърт е загадка, но се предполага, че и това е част от жертвения ритуал. Жените най-вероятно са съпроводили доброволно своя вожд в отвъдното. Следващата находка показва чудесна алтернатива на човешкото жертвоприношение. През 1974-та жестока суша връхлита Китай. Един фермер от Западен Китай, близо до Шиян, решава да изкопае кладенец и попада на най-голямото археологическо откритие на всички времена. Той открива армия от 8 000 глинени войници, подредени в строй като живи. Но какво ли пазят? На километър от мястото се намира 45-метрова могила, оформена като пирамида от пръст. Древни китайски пергаменти и местни легенди твърдят, че в гробница във вътрешността на могилата лежи тялото на Чин Ши Хуанджи първия император на Китай. Той обявява себе си за император на новата страна, получила името Китай, след като обединява воюващите по тези земи племена. Подобно на много диктатори, той е бил изключително жесток, но и ценител на красотата. Глинената армия е негово дело. Бойците са пазели душата на императора и гробницата му от разграбване. Тази огромна могила никога не е била разкопавана, защото археолозите се страхуват, че ще повредят гробницата, но древните пергаменти са позволили на специалистите да пресъздадат нейния интериор. Твърди се, че императорът е погребан, обкръжен от несметни богатства, пазени от механизми, достойни за продължение на Индиана Джоунс - автоматични арбалети, безкрайни лабиринти и макет на Китайската империя, с цели реки и езера от живак. От тук, императорът е продължил управлението на империята, дори и след смъртта си! На 8000 километра от Китай, друг народ е погребвал своите владетели в могили. Великобритания Стоунхендж.
Цялата местност около Стоунхендж равнината Солсбъри, е огромно гробище което е съществувало хиляди години, преди и след построяването на свещения каменен кръг. Първите гробници са огромни и внушителни, като могилата от преди 5500 години, наречена Дългата Могила Уест Кенет, с дължина 100 метра неподвластно на времето съоръжение, за разлика от домовете, които са били дървени, малки и паянтови. Това е сигурен знак за вяра в задгробния живот, която е хората карала да се грижат за мъртвите повече, отколкото за живите. Съдържанието на могилата изненадва всички. Обикновено мъртвите са били погребвани в определен ред, а тук скелетите на няколко души са в обща купчина. Експертите смятат, че тази липса на уважение е част от особен погребален ритуал, чрез който се почитат предците. Ритуал, в който обществото е много по-важно от индивида. Животът и вярата са се променяли и през 3000-ата година преди Христа става нещо знаменателно. Когато местното население започва изграждането на Стоунхендж, мястото се превръща в център за религиозни церемонии, а Стоунхендж - в средновековна катедрала. Стоунхендж е свято място и затова във вътрешността на кръга няма погребани, но всички са се стремели да бъдат погребани възможно най-близо. Колкото по-знатен и могъщ е бил индивидът, толкова по-близо е бил погребван. По това време, индивидът става по-значим от обществото и в могилите погребват по един човек. Стоунхендж е изоставен около 1500-ата година преди Христа. По това време в Египет се заражда Долината на Царете. Тук владетелите не са били погребвани нито в могили, нито в пирамиди, а в гробници, издълбани в скалите на западния бряг на свещения Нил в Луксор брега, над който залязва слънцето. Това е царството на Озирис повелителят на отвъдното, който съпровожда мъртвите към египетския Рай. Мястото, избрано за възкресение на фараоните, било скрито в планините, с цел да бъде предпазено от мародери. В него има 62 гробници.
Великите фараони са били погребвани, обкръжени от красиви стенописи, показващи сцени от пътуването им към отвъдното. Много от чудноватите и величествени египетски богове и богини се появяват по стените на изкусно украсените гробници. Телата на тези фараони и богове в задгробния живот са били заобиколени от несметни богатства - злато, бижута и скъпоценни камъни всичко необходимо на владетеля за да поддържа величествения си стил дори и след смъртта. Тези гробници са служели за препращане на душите на фараоните към отвъдното. Днес, мумията на Тутанкамон е единствената, която стои на своето място, положена в изкусно издялания саркофаг. Преди 3 000 години телата на останалите владетели, погребани тук, били преместени от съображения за сигурност. Мумиите били пренесени в малка гробница, скрита на високо, почти на върха на скалата и останали там необезпокоявани чак до 1870-а година. Последното им пътешествие е към Историческия музей в Кайро, където се намират и днес. На 400 километра северно от Долината на Царете, има още една фараонска гробница, различна от видените до тук, в Амарна, основан от фараона-революционер Акенатон. Днес Амарна е известен като града, в който се ражда и израства най-известният син на Египет Тутанкамон. Издълбани в скалите около града, са разположени множество гробници - на благородници, придворни и съветници. Майсторството на древните скулптори буди възхищение.
Украсата е впечатляваща. Гробниците на благородниците са бдели над процъфтяващия град. Най-значимата гробница в Амарна е на три километра, отделена от града от изсъхнало речно корито. Тя е проектирана от Акенатон, за да приюти него и роднините му след смъртта им. Това са три гробници в една. В първата, състояща се от три помещения, са погребани дъщеря му Макетатон и една от многото му жени Кия, смятана за майка на Тутанкамон. В края на недовършен коридор се намира гробница, за която се предполага, че е на Нефертити главната царица и жена на Акенатон. Една от най-известните и могъщи жени в историята. Но най-голямата изненада се крие в главната погребална камера, която е недовършена. На това място е било положено тялото на Акенатон не до неговата любима Нефертити, а до майка му Царица Тий. Вероятно най-голямата особеност на гробницата на Акенатон е фактът, че той е единственият фараон, погребан на източния бряг на Нил. Не там, където слънцето залязва, а там, където то изгрява. Акенатон изгражда Амарна в чест на Бога Слънце. Гробницата на фараона е разположена там, откъдето слънцето изгрява всяка сутрин. Акенатон и слънцето е трябвало да се слеят в едно.
Душата на Акенатон е изгрявала всяка сутрин със самия Бог Слънце. В Индия се намира една от най-популярните сгради в света - гробница, построена в резултат на най-покъртителната любовна история - Тадж Махал. Най-красивата сграда на планетата е разположена в центъра на Агра на 30 километра южно от столицата на Индия - Делхи. На пръв поглед прилича на замък или храм, но всъщност е гробница. Двама души са погребани тук император и неговата царица. Според легендата, Ша Джахан наследник на трона на Индия, и Мумтадж Махал се срещнали като юноши. Било любов от пръв поглед. Когато бащата на Джахан умира през 1627-ма година, той става император на Индия, а Мумтадж Махал негова царица. Те били неразделни, а Джахан често обсъждал с нея държавните въпроси. На 19-ата година от брака им се случило нещастие - Мумтадж умира на 39 години. Ша Джахан е неутешим. Той оповестява, че ще я погребе в най-красивата сграда на света. Работата по мавзолея започва незабавно.
Архитекти, скулптори, майстори, инженери и каменоделци от цялата империя били събрани в Агра. За 6 месеца платформата била готова. Тялото на Мумтадж било положено в саркофаг в центъра и през останалите 18 години великолепната сграда била построена около нея. Материалите били събирани от цялата империя - халцедон, нефрит, лапис лазули и сапфири. Всичко това инкрустирано в гладък бял мрамор. Никога преди, а и след това, не е бил построяван подобен величествен монумент от мъж за жена. Легендата твърди, че Ша Джахан е планирал огледален образ на Тадж Махал на другия бряг на река Юмна - за своето погребение. Великолепен черен Тадж Махал, построен от блестящ черен мрамор.
Възможно е, но 5 години след завършването на Тадж Махал, Джахан се разболява и синът му поема властта. Той заточава баща си в затвора на Агра, откъдето през последните 8 години от живота си, Джахан съзерцава през решетките своя шедьовър и оплаква любимата си. На 31-ви януари 1666-а Ша Джахан умира на 77 години от свръхдоза афродизиак. Любимата му дъщеря Яханара, която се грижи за него през тези 8 години, му организира скромно погребение. Ша Джахан е положен за вечни времена до Мумтадж Махал, в нейната уникална гробница. Това е смайваща гледка и достоен край за пътешествието из най-забележителните гробници по света.
/НИ/
БЪЛГАРИЯ
СВЯТ
РУСИЯ
ПОЛИТИКА
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
ТЕХНОЛОГИИ
СПОРТ
ЛЮБОПИТНО
КРОСС-ФОТО
АНАЛИЗИ
ИНТЕРВЮТА
КОМЕНТАРИ
ВАЛУТИ
ХОРОСКОПИ
ВРЕМЕТО
НОВИНИ ОТ ДНЕС
НОВИНИ ОТ ВЧЕРА
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
ИСТОРИЯ
НАУКА
ШОУБИЗНЕС
АВТОМОБИЛИ
ЗДРАВЕ
ТУРИЗЪМ
РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС
ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА
ПРАВОСЛАВИЕ
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.