-
11 Апр 2026 |
- USD / BGN 1.6636
- GBP / BGN 2.2450
- CHF / BGN 2.1046
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Синоним няма. А робство има ли?
05 Май 2015 | 12:22
/КРОСС/Вече дни наред словото на кмета на Панагюрище Никола Белишки по повод 139 години от Априлското въстание е хит в социалните мрежи. "Няма синоним на "турско робство". Всички опити да бъде намерен са равносилни на национално предателство", заяви тогава кметът.
С тези си думи Белишки си спечели възторг и одобрение в социалните мрежи. "Има мъже в тая държава! Браво г-н Кмете!". Много изказвания в този дух биха могли да бъдат прочетени по повод словото на Белишки.
Има и други, разбира се. "Изказвам силното си възмущение, че осквернихте с невежеството си 139 - годишнината от Априлското въстание. Пред цяла България и останалите Балкански държави Вие показахте, че познанията Ви по история и по етимология на думите, са крайно незадоволителни за заеманата от Вас позиция, като по този начин дадохте повод за пореден път да се заговори за прословутата българска некомпетентност".
Дали кметът е мъж е въпрос на гледна точка. Дали познанията му по история са задоволителни също не може да се каже обективно, защото вероятно е бил в училище, когато в учебниците по този предмет се употребяваше точно терминът "турско робство".
Но едно е сигурно. Никой добросъвестен български историк не се опитва да намери синоним на този термин. Единственото, което се прави през последните години е опит за уточнение. Защото терминът "турско робство" не е съвсем коректен от историческа гледна точка. Вярно, възрожденците ни са го употребявали, а Иван Вазов е написал "Под игото", но това е друга тема.
Това, че Априлското въстание е потушено с жестоки зверства, е исторически факт. Но доколко въстаналите са били роби е съвсем отделен въпрос. Слава Богу, че Копривщица, градът, където е гръмнала първата пушка през 1876 г. е запазен за поколенията. И много ясно може да се види какъв точно стандарт на живот са имали копривщенци. Особено Тодор Каблешков, местният водач на въстанието, написал прочутото "Кърваво писмо", чиято родна къща е една от най-впечатляващите в градчето.
Нека дадем думата на Иван Хаджийски, безспорен авторитет, който едва ли може да бъде обвинен в липса на патриотизъм. Една от неговите творби е озаглавена "Психология на Априлското възстание". В периода 1936-1938 г. Хаджийски обикаля много от населените места, участвали във въстанието и разговаря с негови съвременици, които са все още живи. Ето някои от неговите бележки:
"Не е вярно, дори смешно е да се твърди, че въстанието било предизвикано само от непоносими данъци, произвол на турската администрация, безчинства на частни лица - турци, - обезчестяване на жени, дишхакъ и други насилия. Данъците преди въстанието в местата, които лично съм посетил, решително не са били непоносими особено като се сравняват с днешните.
Смешно е да се говори за системен произвол от страна на турската администрация. Какъв произвол е имало в един Калофер например, където всеки пратен мюдюрин е треперел да не засегне нещо старците, защото достатъчно било те да пишат два реда на дядо Тъпчилеща в Цариград, за да изстине мястото му в Калофер и той да си замине между два дни? Какъв произвол е имало в Копривщица, Панагюрище, Тетевен, където турчин не е имал право да минава яхнал на кон, където кадъна не е могла да роди? Какъв произвол е имало в Котел или Казанлък, управлявани фактически от българи - мемлекет-чорбаджии? Какъв произвол е имало в Сливен и Ямбол, където за най-голяма турска храброст се е смятало минаването нощем през Клуцохор или Каргона (българските части от тези градове) и където, когато турчин искал да се похвали, че е храбър, казвал: "Наемам се да мина нощем през Каргона." Какъв произвол е имало в Габрово, дето дядо Илия Видинлията, личен приятел на султана, е обуздавал дори изпратените там турски офицери?...
Турската феодална експлоатация (данъци и повинности) в никой случай не е превишавала тази във Второто ни българско царство. Нещо повече - привилегированите раи получаваха положение по-благоприятно от това, което имаха при българската власт. И ние смело можем да кажем с думите на проф. П. Ников: "След първите два завоевателни века на примерно турско управление на мир, ред и сигурност, правда и благосъстояние, които българският народ почувствувал като благодат въпреки чуждия ярем, от края на XVI век турската държава почнала да се разлага и запада вътрешно и външно".
Но да се обърнем и към Захари Стоянов, летописецът на въстанието:
"Но преди руските войни българският народ е живял под турското владителство сравнително много по-добре, отколкото когато са захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави. Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е позволявало да носят оръжие открито наедно с турците, че във време на кърджалийските времена те са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тези чети, съставени от българи и турци, нещо, което у последните се считало за престъпление в по-новите времена"...
Турското правителство при всичката си деморализация винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе. Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност".
Горещо съветваме всички да прочетат тези творби в тяхната цялост, особено написаното от Хаджийски, което е по-неизвестно за широката публика. Нито Хаджийски, нито пък Стоянов, разбира се, твърдят, че по време на османската власт българите са живеели цветущо. И никой не би могъл да го твърди.
Но не са били роби, т.е. нечия собственост без никакви права. Дискириминирани на религиозен принцип - да. Живеещи в условията на власт, която не може да им осигури спокойствие, за да си гледат бизнеса, ако използваме съвременната дума - да. По-добре образовани от своите управници турци, на които трябва да правят теманета - да. Всичко това е много неприятна ситуация, достатъчна за да се вдигне въстание. Но не е робство.
Патриотизмът може да се докаже по различни начини. Но какъв точно патриот си при положение, че обиждаш паметта на предците си с определението "роби"?
Любен Обретенов, Клуб Z
БЪЛГАРИЯ
СВЯТ
РУСИЯ
ПОЛИТИКА
ИКОНОМИКА
КУЛТУРА
ТЕХНОЛОГИИ
СПОРТ
ЛЮБОПИТНО
КРОСС-ФОТО
АНАЛИЗИ
ИНТЕРВЮТА
КОМЕНТАРИ
ВАЛУТИ
ХОРОСКОПИ
ВРЕМЕТО
НОВИНИ ОТ ДНЕС
НОВИНИ ОТ ВЧЕРА
ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР
ИСТОРИЯ
НАУКА
ШОУБИЗНЕС
АВТОМОБИЛИ
ЗДРАВЕ
ТУРИЗЪМ
РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС
ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ
ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА
ПРАВОСЛАВИЕ
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.