Европейска защита за Странджанския билков чай

/КРОСС/ Европейската комисия официално одобри „Странджанския билков чай" за защитено наименование за произход. Това е второто по рода си признание за региона на Странджа след известния странджански манов мед и общо шесто за България. Сред останалите български продукти са „Българско кисело мляко", „Бяло саламурено сирене", „Горнооряховски суджук" и „Розово масло".

Странджа планина е дом на диворастящата билка „сидеритис сиреака", която е в основата на един от най-хубавите чайове, които можете да опитате. Тази година цъфтежът ѝ започна по-рано от обичайното, около Еньовден, въпреки зимните условия.

Киро Проданов от село Варовник, заедно с група производители, преди пет години подават заявление до Европейската комисия за вписване на „Странджански билков чай" в регистъра на географските означения като продукт с европейска защита и защитено наименование за произход.

Първоначално обяснили пред ЕК, базирайки се на българската наука, че чаят произхожда от „сидеритис сиреака". Въпреки това, след възражение от гръцка страна, че този подвид вирее само на остров Крит, премахват термина. Така остава само наименованието „Странджански билков чай, култивиран от рода Сидеритис".

Проданов, който култивира билката в малка плантация, е категоричен, че чаят от Сидеритис притежава изключителна възстановителна и лечебна сила. Той споделя, че билката съдържа гликозида вербаскозид, който, макар да се среща в целия род Сидеритис, е с много високо процентно съдържание в странджанския чай. Когато от добре изсушената билка се направи спиртен извлек, вербаскозидът проявява силни противовъзпалителни свойства.

Според него странджанският билков чай е не просто ароматът и вкусът на Странджа, но и лек срещу различни болки, който трябва да се приема периодично. Той го описва като чай с по-плътна консистенция, по-мек и нежен аромат, с богат, но ненатрапчив букет от аромати, които всеки човек възприема по свой собствен начин, но винаги определя като „по-добър за пиене".