Ивана Радомирова: Заради кризата пием бирата в пластмасови бутилки у дома

Най-вече заради цената, предполагам?
Да. Основното е цената и донякъде удобството.

С какво се отличава българската бира?
Тя е на едно изключително високо ниво и съдържа само натуралните съставки – малц, хмел, вода и пивни дрожди. Всичко останало е въпрос на пастьоризация и технология. Нашите производители не влагат нито консерванти, нито някакви подобрители или допълнителни съставки. В това отношение българският потребител може да е сигурен, че пие една бира, при производството на която са спазени най-добрите практики.
Това, че на нас ни е дадено правото да произвеждаме 8 марки лицензионна бира показва доверието, което производителите в стари бирени държави, като Чехия, Германия, Белгия и Холандия ни имат. В наше лице те виждат едни изключително добри и сигурни майстори пивовари – браумастери. Също така специфично за нашия пазар е, че на него има само 6 компании, три от които мултинационални. Те също са български, регистрирани са у нас, но с преобладаващо участие на чужди концерни, сред които са вторият и третият производители на бира в света.

Колко марки бира произвеждат тези шест компании?
Над 80, но в броя им има известна динамика. Някои от марките се произвеждат само през определени сезони. Или пък марката е една и съща, но под нея се правят различни видове бира – например, тъмна и светла.

Според Вас, променил ли се е манталитетът на българския потребител за последните 20 години. Свикнахме ли да консумираме тъмна бира зимата, светла – лятото, пък и новите разновидности пиво, които се появиха на пазара?
По отношение на новите разновидности, все още нямаме информация, но наблюденията ни показват, че българският потребител е много взискателен и с много консервативен вкус. Това по начало е характерно за истинските консуматори на пиво, не само в страната. През последните години, в които през зимата широко навлезе тъмната бира, всяка година има едно леко покачване в консумацията й, но то е действително малко – около 1-2%, което е незначително. Тенденцията обаче показва, че е подходящо за всеки сезон да има съответните специфики на произвежданите марки пиво, които са съобразени със сезона, както е и при много други видове храни и напитки.
Друго, което прави впечатление, е, че по-младите консуматори в големите градове, които са в активна възраст, между 30 и 40 години, все повече предпочитат премиални марки бира. Вероятно защото там има по-висока заетост, по-добро заплащане и хората имат малко по-големи семейни бюджети.

Каква част от суровините, които използвате са български?
Преобладаващата. Става дума за малца и хмела. Една значителна част обаче се внасят, тъй като съответните брандове изискват специални качества за тези суровини, особено при лицензионните брандове.
Миналата година, например, индустрията е закупила суровини от селското стопанство на стойност малко над 26 млн. евро. Тоест, това са вложенията на сектора в селското стопанство. По-голямата част от тази сума е отишла при българските производители.

Като специалист какво бихте препоръчали, наливна или бутилирана бира?
Тук няма кой знае каква тайна, но трябва да знаете, че бирата е една и съща независимо дали е в бутилка, кег или кен. Единственото, което е много важно да знаят потребителите, е, че срокът на годност много зависи от опаковката. Така, че нека винаги да четат какво пише там.