5 Неделя на Великия пост –­ Преп. Мария Египетска. Преп. Тит Чудотворец

/КРОСС/ Тази година на 2 април се пада петата неделя на Великия пост, която Църквата е посветила на преподобна Мария Египетска и ни припомня примера на нейното житие. Св. Мария Египетска била блудница от Александрия, известна с порочния си живот. Един ден пожелала и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът й нямал нищо общо с онази Божествена чистота и любов, на която искала да се поклони, тя дръзко пристъпила към вратите на храма заедно с другите поклонници, но някаква невидима сила не й позволявала да прекрачи прага. Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот.

Прекарала остатъка от живота си в пустинята, като се отдала на лишения, молитва и духовни подвизи в борба с греховните помисли и изкушенията от спомена за предишния си охолен живот. Достигнала до святост. Имала дар на провидение, дар да ходи по водата, да се издига при молитва във въздуха...

Житието на св. Мария Египетска ни учи, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е той, колкото и безпътен да е бил животът му. Показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, освен в деня на нейната блажена кончина - 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.

Един от въпросите, който трябва да си поставим тази неделя е: какво е блудството?

Блудството не е само плътският грях, чрез който оскверняваме собственото си тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, и оскверняване личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на Отца ни, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш Единия Бог и един човек с цялата си душа, сърце, ум и тяло - с цялото си същество.

Блудството в широкия му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа привързаност към видимото, осезаемото. Блудството е вместо да отдадеш сърцето си на единственото достойно за любов - Бога и божественото начало в човека, да разпиляваш любовта си във всички посоки, към идолите на своите желания, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.

Ние всички сме заразени от тази страст. Сърцето ни не е единно - то е разкъсвано от противоречиви чувства и желания; умът ни не е съсредоточен - в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива, колеблива.

Животът ни е безпътен като живота на александрийската блудница. Както нея понякога искаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, но някаква невидима сила все ни пречи да го направим. Искаме да се помолим, а не можем, искаме да обичаме, а не можем, искаме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, искаме да започнем нов живот, но не ни достига воля.

За жалост тази отдалеченост от Бога не ни стряска. Не и така, както е ужасила св. Мария Египетска и я е накарала да преобрази живота си, да прекара дните си в покаяние.