Под покрова на Богородица в Кремиковския манастир - завърши още една лагерна смяна

/КРОСС/ От 4 до 10 август в Кремиковския манастир се проведе детски лагер за ученици от различни възрасти под ръководството на Елена Дюлгерова. Лагерните смени в манастира сменят не само децата, но и ръководителите, които имат своя програма, занятия и подход към лагерниците. Предлагаме разказа на ръководителката за първите дни на август в манастира.

Лагерната ни смяна беше през първата седмица от Богородичния пост. И именно нейните напътствия водеха до добрите постъпки. Марина и Данила доведоха 11 деца с влак от с. Медковец. Анета и Мая приготвиха питки, баници и кексове (постни и блажни), които наситиха всички. Йорданка и Лили промиваха души и рани без почивка. Цвета и Даринка учиха децата да пеят и играят. А моето сърце беше пълно с радост, когато видях всички на опашка пред портите на храма "Покров Богородичен" да ме чакат, за да влезем заедно за първата вечерня.

Така започна нашето чудно творческо приключение, което беше под надслов "Радвайте се и за всичко благодарете". Първият ни учебен час беше на тема: "Радостта на Богородица" (урок). Учениците дадоха примери за това какво значи да се радваш в Бога и Маги, Валерия, Бела, Марина, Йоана, Ирина, Надежда и Сиана направиха филмче, в което се разказва за човек, посветил се на ближните и Бога.

Децата не просто правеха филми за доброто, те го живееха - в края на лагера по-малките момичета помолиха някоя от по-големите да спи при тях, за да не се страхуват и Дими откликна на техния призив и така на дело показа какво е да помагаш на ближните.

Всички лагерници, начело с г-жа Анета направиха икона на Богородица от залепващи се диамантчета, която да подарят на отец Серафим.

Децата редуваха молитва, учене, игра и работа. Всички помагаха в домакинската работа и посадиха цветя за Богородица в двора на манастира.

Стани сътвори молитва към Бога, Никола режисира притчата "Добрият самарянин" за вечерта на таланта Дани посрещна рождения си ден на лагера, Пламен показа задно салто, Вени нарисува много исторически личности, Бела и Валерия красиви цветя, Михаил бронетранспортьори, Марио се качи на една ела, за да свали футболната топка, всички направихме броенички и свещи, радвахме се на козите, посрещнахме празника Преображение Господне, четохме жития, учихме за Благодарността на Ной, Благодарността към Бога за творението и за приятеля на Бога - св. Иоан Рилски, както и за изповедта и причастието, разгледахме фермата, както и открихме много ценни камъни по време на похода в планината, Борис, Илия и Бела научиха стихотворения от най-новата книжка на сестрите от Клисурския манастир, много деца четоха на клира, Цвети ни показа как и защо месим просфори, Свилен как е устроено манастирското стопанство, а Антон ни разказа за св. Георги и за манастира.

Вечер пяхме и играхме, радвахме се на лагерния огън и на печените бонбони.

Но най-вълнуващото нещо не беше в програмата, това беше освещаването на трактора, който да служи на манастира в работата на полето. Децата с радост казаха Отче наш и се помолиха за шофьора на трактора, а о. Серафим ги награди със сладоледи на следващия ден.

Смяната завърши с най-хубавото нещо - светата Евхаристия, на края на която о. Серафим се обърна към всички с думите: „Лагерите са, за да може всеки да се докосне до Бога и да повярва, че Той безкрайно ни обича. Той е нашият най-добър и верен приятел. Господ се пожертва, за да имаме вечен живот. Затова - не се страхувайте и не се плашете от нищо, защото Бог обича всеки един от нас с любов, която никога не угасва.

Днес, в свят, в който сме свикнали да разчитаме на собствените си сили, знания и възможности, идва онова „безумство" на православната вяра - осъзнаването, че сами по себе си нищо не знаем, нищо не можем, и не сме способни да бъдем богове. Но това знание не ни смалява, а ни въздига, защото ни напомня, че Бог ни създаде като венец на Своето творение, по Свой образ и подобие. Без Него сме нищо, но с Него - всичко. С Него можем да вършим делата, които Той вършеше, да имаме радост и мир, да живеем във вяра и да постигаме онова, което без Него е невъзможно.

Днес Бог ни призовава - както учители, така и деца - да бъдем Христови апостоли. А днешният свят се нуждае именно от такива апостоли, които да разпръскват словото за спасението на човека. Както Господ призова първите Си апостоли и не ги остави, така няма да остави и нас. Той ще ни даде благодат, за да станем Негови съсъди и свидетели на истината, за да се чуе навсякъде, че Христос възкръсна, и за да имаме вечността."

След това децата поднесоха своите благодарности към о. Серафим, които бяха написали, както и иконата на св. Богородица, която изработиха.

Накрая иподяконът Антон изрази благодарност към о. Серафим за грижите и го поздрави за 11-те години свещеническо служение в полза на Бога и хората.

Децата получиха красиви сертификати с тропара на св. вмчк Георги.

Така, под покрова на Божията Майка, дните в Кремиковския манастир преминаха като че бяхме едно голямо семейство, в което радостта, трудът и молитвата се преплитаха в едно. Всеки отнесе в сърцето си частица от тишината на манастирските утрини, от топлината на братската обич и от светлината на Божието присъствие. А споменът за тези дни ще остане като живо напомняне, че когато сме заедно в Христовата любов светът става по-светъл, сърцата - по-широки и небето - по-близо.