Интервю за рака с руския писател Георгий Сидоров

/КРОСС/ - Г-н Сидоров, вие твърдите, че има фамилии, от които ракът се "страхува", това възможно ли е?

- Преди няколко столетия думата "чума" хвърляше в ужас хората, защото знаеха, че за тази болест няма никакви лекарства. Същото беше и с холерата. Когато холерата или чумата са нахлували в някаква държава, единственото спасение против тези болести е бил огънят. Хората са изгаряли домовете на умрелите, техните мебели, дрехи, храна. Но дойде време човечеството да се избави и от чумата, и от холерата, и от другите заразни и опасни болести, като вариола, морбили и т.н. Но днес има една диагноза, която преобръща живота ни. Ракът е название на болест, с която съвременната медицина не може никак да се справи. Възниква въпросът кога на Земята се е появило това страшно заболяване? Оказва се, че съвсем наскоро. Първите споменавания за злокачествените тумори са отбелязани в 17-и век, основно в големите европейски градове.

- Искате да кажете, че ракът е градска болест?

- Да, отначало ракът се смята основно за градска болест, защото селските жители почти не са страдали от него. Но с времето на територията на Западна Европа ракът се промъква и в селата. През 17-18-и век и дори в 19-и век това заболяване не е било масово и никого не е плашело. Ако се вярва на статистиката, разцветът на раковата епидемия е през втората половина на 20-и век. Ето тогава човечеството усеща мощта на това страшно заболяване. От рак започнаха да умират не хиляди, а милиони хора, и то не само в Европа и Америка и не само в мегаполисите, но и в селата.
- Защо преди няколко века от злокачествени тумори са страдали единици, а в наше време тази болест е масово явление?

- Естествено, и медиците, и биолозите се заеха с изследвания на онкологичните образувания. Започнаха да се търсят начини за тяхното излекуване и предпазване. Но, учудващо, колкото и да се старае науката, никакъв тласък досега няма в това отношение. Хората продължават да боледуват и да мрат както и преди. Упорито се говори, че има група хора на Запад, които практически не страдат от ракови заболявания. Става дума за т. нар. Комитет 300, в който влизат семействата Ротшилд, Варбург, Опенхаймер, Рокфелер и т.н. Неволно човек започва да си мисли, че средството против рака отдавна е открито, но от него се ползват само избраните. И това не е всичко - оказва се, че съществуват тайни лаборатории на спецслужбите, които са се научили да използват раковите заболявания против своите политически опоненти. Подобно нещо се случи с генерал Петров, който навремето оглавяваше партията "Единна Русия". Този честен и мислещ за народа си генерал много не се е харесвал на Запада и генералът набързо умря от рак. От тази болест си отиде и венецуелският лидер Уго Чавес, непримирим враг на "Комитет 300". Остава впечатлението, че Чавес е нарочно заразен с тази болест както и генерал Петров. Ако е така, излиза, че причините за заболяването от рак са известни на някого, но далеч не на всички. В същото време много хора, както на Запад, така и на Изток, страдат от тази болест.

- Как точно според вас става "заразяването" с рака?

- Многото болни навеждат на мисълта дали не се подлага на заразяване огромната маса хора в различни страни? На фона на такава епидемия може да се спасят от всеки неудобен лидер и да припишат всичко на вълната от това коварно всеобщо заболяване. В същото време много народи се научиха да лекуват рака, без да прибягват до официалната медицина. Понякога възможностите на народните средства наистина удивляват. Така например в началото на 20-и век руските знахари са лекували рака лесно и простичко и не са го смятали за някаква страшна, неизлечима болест. Само че след идването на болшевиките на власт, голяма част от народните лечители са разстреляни и раковите заболявания се превърнаха в „неизлечими" От всичко изложено дотук може да се направи следният извод: руските народни лечители са познавали природата на рака и са знаели как да се борят с тази болест. Съвсем наскоро стана известно на официалната наука, че ракът възниква по две причини. Първата - реакция относно недостига в организма на витамин В17. Втората причина се заключава в това, че при дефицит на такъв витамин, е крайно отслабена имунната система на човека. А катализатор за възникване на раков тумор е гъбичката Кандида албиканс, живееща във всеки човешки организъм - причинител на кандидоза. Следователно, за да се зарази всеки човек със злокачествен тумор, са достатъчни два фактора: липса на витамин В17 и отслабнала имунна система, която не може да неутрализира действието на размножаването на гъбичката.

- Защо този витамин е толкова важен?

- Витамин В17 се явява основен при потискането на злокачествения тумор в организма. А сега да видим в какви плодове и зеленчуци се съдържа витамин В17. Оказва се, че го няма нито в доматите, нито в краставиците, нито в каквито и да са други растения от градината. Съдържа се само в семките на крушите, някои сортове ябълки, кайсиите и сливите, както и в горчивия бадем. Затова редица продажни учени започнаха да пишат десетки статии за вредата от ядките в костилките на сливите и кайсиите. Уж във всички тези костилки имало много отровен цианид, който "отравял организма на човека, разрушавал черния му дроб и задстомашната му жлеза, както и кръвотворните органи". Разбираемо е, че става въпрос за заповед, за да се създаде в организма на хората дефицит от витамин В17.

В началото на XX век: Рецепта, успешно прилагана от руските знахари Мед, гроздово вино, алое, кайсиеви ядки - това е в основата на лекарството.
По това време е имало няколко начина за пълно излекуване от рака. Народните лечители са разбирали, че основна при лечението на всяка болест е имунната система на човека. Затова в началото на лечението са се стараели максимално да я подсилят. За целта са вземали един килограм майски или юнски мед и са го разтваряли в един литър гроздово вино или водка. Слагали са вътре един килограм алое - столетник, понякога и 2 листа от фикус. Непременно са добавяли 50 г сух горски или ливаден хвощ и 20 до 50 г от билката змийско мляко. Отровата от змийското мляко е служила като убиец на раковата гъбичка, а всички останали билки са засилвали имунната система на човека, освен това са служили като вътрешен балсам за заздравяване на раните, нанесени от тумора. След като са приготвяли сместа, те са я оставяли на тъмно място за 12 дни. След това от получената настойка са пиели 3 пъти на ден един час преди ядене. Някои народни лечители са добавяли към тази смес и брезови листа - 50 г, както и жълт кантарион или мащерка - пак същото количество. Всичко това засилвало ефективността от балсама и помагало на организма по-скоро да се избави от болестта. Но това е само първата половина от лечението на болестта. Втората половина се състояла в следното - 3 пъти на ден да се изяждат по 20 до 50 ядки от костилките на слива, кайсия, бадем или праскова. Важно е да се знае, че всички тези костилки се вземат от пресни или сушени плодове, без да се подлагат на термична обработка. Народните лечители добре са знаели, че в тези костилки се съдържа мощна отрова, но те са знаели и нещо, което съвсем наскоро научи съвременната наука. А то е, че отровата, цианидът, съвсем не влияе на човешкия организъм, тъй като се свързва с вещества, които я неутрализират. Затова пък отровата действа само на болестотворния тумор, но не и на човешкия организъм. Получава се така, че костилките от сливи, кайсии, праскови не само че дават на организма витамин В17, но и със своите отрови разрушават рака. Тази терапия позволявала пълно излекуване на човека от злокачествения тумор в продължение на половин година.

Източник stefibozhilova.com