МЗ връща контрола върху проекта за Националната детска болница

/КРОСС/ Министър Катя Ивкова: Правителството не се отказва от строежа - проектът е приоритет и ще бъде доведен докрай

Министерството на здравеопазването ще предприеме конкретни стъпки, за да върне контрола върху изграждането на Националната детска болница. Това заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на спекулациите за бъдещето и финансирането на проекта.

„Когато отговарям пред обществото, трябва да мога да кажа какви стъпки реално МЗ предприема, за да се стигне до детска болница, а не да казвам: дружеството всъщност взима решенията", подчерта Ивкова.

Трябва да има ясен линеен график и конкретни срокове от Здравната инвестиционна компания за детска болница. Дружеството е създадено през 2020 г., а шест години по-късно резултатът е една обжалвана процедура.

"Изисках да получа линеен график, за да знаем какво е виждането на самото дружество за процеса, за да достигнем до детска болница, която да е високотехнологична и да предоставя висококачествени услуги", заяви Ивкова.

Тя отхвърли категорично твърденията, че държавата се отказва от проекта:

"В никакъв случай правителството не се отказва от строежа на детската болница. Приоритет е за правителството, поради което ще си върнем контрола върху самия процес."

Здравната инвестиционна компания разполага с над 46 млн. евро. Допълнителни средства за тази година не са необходими, тъй като процедурата за проектиране и авторски надзор е обжалвана и се разглежда от Върховния административен съд.

"Още повече, всички вие знаете в каква правна безпътица е в момента този проект за детска болница", заяви министър Ивкова.

Тя подчерта, че няма опасност от липса на финансиране. В момента проектът не е на етап строителство, а на етап обжалвана процедура за проектиране и авторски надзор. Необходимите средства за следващите етапи ще бъдат предвидени при актуализирането на тригодишната бюджетна прогноза.

Министър Ивкова посочи още, че констатациите на Комисията за защита на конкуренцията са за прекомерно завишени изисквания към кандидатите. Според КЗК съчетаването на тези критерии ограничава конкуренцията и поражда съмнения за насочване към конкретен изпълнител.