Златен сватбен медал на цар Борис III бе продаден на търг за 6500 евро

/КРОСС/ Уникален златен медал, отсечен по случай сватбата на българския цар Борис III и италианската принцеса Джована Савойска, е продаден на търг за 6500 евро. Началната цена, от която започна наддаването бе 1000 евро.

Медалът е съхранен в отлично състояние. Той е изключително рядък и отсечен само за най-близките роднини и приятели на царската двойка. Медалът е бил притежание на италианския външен министър граф Чано.

На лицевата част са портретите на царската двойка, а на обратната - щит, на който е изобразен българският лъв и италианският кръст, увенчани с корона. Има също така надпис 25 октомври 1930 Асизи - датата на тяхната сватба в катедралата в Асизи.

Теглото на медала е 19,30 г, диаметърът - 29,93 мм, дебелината - 2,6 мм. Той е поставен в изискана осмоъгълна кожена кафява кутия с позлата. В центъра е изобразена българската царска корона, а отстрани има осем италиански възела - символ на любовта.

Той е поставен в изискана осмоъгълна кожена кафява кутия с позлата. В центъра е изобразена българската царска корона, а отстрани има осем италиански възела - символ на любовта.

Заради тежката политическа изолация, в която България попада след поражението си в Първата световна война /1914-1918/, цар Борис III много трудно успява да си намери подходяща съпруга. Знае се, че още преди Балканските войни той е трябвало да сключи брак с великата княгиня Татяна, една от дъщерите на император Николай, но след поражението през 1913 г. този брак става невъзможен. След 1918 г. младият български цар има роман и с принцеса Мария Румънска, но и той не завършва с Менделсонов марш отново по политически причини.

Едва в края на 20-те години на миналия век България лека-полека започва да излиза от тежката икономическа и политическа изолация. В същото време в Европа изгрява звездата на Мусолини и фашистка Италия. Макар че страната е победител в Първата световна война, тя се чувства унижена, защото не е получила необходимите териториални придобивки. През 20-те години тя обръща погледа на своята експанзия към Западните Балкани, по специално към Югославия, с която София се намира в тежки отношения заради гнета над българите във Вардарска Македония и Западните покрайнини.

За пръв път Борис и принцеса Йоана се срещат през 1927 г. Царят е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от родителите й крал Виктор Емануил III и кралица Елена (черногорска принцеса). Следващата среща на бъдещите съпрузи е едва след две години през януари 1930 г. В този двугодишен период са текли множество разговори, прения и спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени както Ватикана и Българският синод, така и италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители. На тази втора среща Борис и Йоанна са в дома на нейната сестра Мафалда и той изговаря лично предложението за женитба. Голяма част от пречките пред бъдещия брак вече са отстранени.

Засилените икономически и политически връзки между Рим и София при правителствата на Бенито Мусолини и Андрей Ляпчев също допринасят много за този династичен брак между Савои и Кобурги. Сватбата се състои в прочутата катедрала на Свети Франциск в Асизи и събира елита на европейските кралски фамилии. Бракосъчетанието се извършва в присъствието на двамата министър-председатели. На него присъства и царят-отец Фердинанд I, който е принуден да абдикира през 1918. 

В деня на сватбата вали дъжд и булката е окъпана от него. Според поверието това е знак за късмет и 100-годишно щастие. След церемония Борис и Йоана се отправят за България, където в столичния храм "Свети Александър Невски" е извършена втора церемония, вече по православния обичай. Бракът им продължава до неочакваната смърт на Борис през 1943 г. От него се раждат две деца - Мария Луиза през 1933 и Симеон през 1937 година.