Блажени царю Борисе, моли Христа Бога да ни дарява мъдрост и сила

София /КРОСС/ Патриарх Неофит отправи послание по повод 1150-годишнината от покръстването на българския народ и паметта на св. Цар Борис I Михаил. Ето пълното слово: „Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух" (Тропар, гл. 6) ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА, ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Оставайки под знака на радостта от Христовото Възкресение, днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодарение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра. Да си спомним за богоблажения Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му жребия на равноапостолството. И така, отново да прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването на нашия народ и държава към християнската цивилизация. Преданието на Църквата е запазило за нас образа на равноапостолния св. Борис като истински отдаден на християнската вяра владетел, в когото изобилно е действала Божията благодат. За него, неговият съвременник - Константинополският патриарх св. Фотий, пише, че той е бил „озарен душевно с блясъка на Божествения Дух" и „възведен към светлината на благочестието", че е извършил такова дело, с което се е издигнал до „деянието и подражанието на великия Константин", че е бил наистина „от Бога княз на България". Столетие по-късно, друг велик светец на Църквата - Константинополският патриарх Николай Мистик, казва, че „блаженият" Борис „сега се намира при светците на небето... и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала за делото, което с помощта на Бога е направил за българите, а именно за това, че е положил основата на вярата, заради което и справедливо се почита". Този образ допълва и Охридският български архиепископ Теофилакт, определяйки св. Борис І Михаил като „Божи наместник" и „осветен княз на България", чиято душа „познала Божията воля", така че управлението му „преминало в трайно спокойствие и немалко народи му се покорили, защото сигурно се уповавал на истинския Бог". А след отминаването си от този свят „бил прославен от Господа с чудеса и изцеления, които боголепно се извършвали чрез мощите му". Днес - 1150 години след покръстването на българския народ - тези и множеството други свидетелства от миналото отново ни припомнят, че само следвайки заветите на нашите, родили ни за Господа предци, бихме могли и ние да се надяваме на Божията помощ и закрила. Че ако искаме и днес нашият народ и държава да се радват на мира и благоденствието, които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и непоколебими в изповядването на спасителната православна вяра, завещана ни веднъж и завинаги от живота и делото на първия български християнски владетел и винаги пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете. Делото на покръстването на нашия народ беше увенчано още приживе на светия цар Борис-Михаил и с учредяването на светата Българска православна църква. Св. цар Борис бе и първият, който се погрижи Поместната ни църква и православната християнска вяра да проникнат най-здраво в нашето народностно битие и култура, въздигайки храмове на Живия Бог и усърдно подпомагайки делото на църковната просвета. Пример, който е достоен за следване особено днес, когато православният ни народ живее в условията на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни ценности и идеали, които, вместо към тесния път на вечния живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат към широкия път на греха (Мат. 7:13-14). Затова нека помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7). „Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим - спасение на нашите души" (Кондак, гл. 2). ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!"