-
25 Окт 2026 |
USD / BGN 1.1567
GBP / BGN 0.8545
CHF / BGN 0.9390- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C 
Борисов: Това, което правим, ще даде резултат 2015-2016
28 Декември 2011 | 09:06
Бойко Борисов, министър-председател на Република България, в интервю за Нова телевизия и предаването "Здравей, България"
Водещ: На гости ни е премиерът на България - господин Бойко Борисов. Здравейте.
Бойко Борисов: Здрасти.
Водещ: Казаха ми, естествено, трябва да зададеш тези въпроси на премиера, които никой не му е задавал.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: В интерес на истината, се рових може би няколко дни и се оказа, че в историята има такъв случай, в който на Никсън поставят задача на водещия - да зададе тези въпроси, които никой не му е задавал. И той прави това с един Въпросник на Пруст, с който ще завършим нашето интервю. Преди това - кои са успелите българи, на които вие се възхищавате? Защото с Мая Манолова си говорихме, оставам с впечатлението, че липсват тези възрастни хора като учителите от едно време, на които ние, младите, можем да се учим от тях, те да преподават уроците ни, да са наши ментори. Кои са възрастните хора, на които през 2011 година вие се възхищавахте, учихте се от тях?
Бойко Борисов: Много хора има, които всеки един в професията си е успял и заслужава своето възхищение. Един с труда си, един с рефлекса си, друг с това, което е направил в последния момент, в дадена екстремна ситуация. Има много хора, които заслужават възхищение. И сега, когато определят класацията „Мъж на годината" и всичко това, което се прави, виждате колко различни хора, в различна ситуация са постъпвали по един много правилен и адекватен начин и заслужават възхищение.
Водещ: Ако политическите страсти бъдат захвърлени в ъгъла, или ако мога да задам по друг начин въпросът...
Бойко Борисов: Ако трябва да бъда честен, тази година това, което се възхитих най-много, е от четирите гола на Доктора, завчера на „Левски"-ЦСКА.
Водещ: И Бербатов има три гола.
Бойко Борисов: Доктора, нашия, има четири и то срещу „Левски"-ЦСКА. Това не знам сега колко народ...
Водещ: Какво се случва в момента.
Бойко Борисов: Как се смеят и се радват. Просто им го посвещавам това.
Водещ: Нека да ви попитам така - кой от министър-председателите на България води, според вас, най-интересен, най-достоен живот, след като е престанал да бъде министър-председател?
Бойко Борисов: Поне от тези, които знам, царят. Иначе старите не ги знам.
Водещ: От него ли бихте поискал съвет или сте искали съвети?
Бойко Борисов: Аз от всеки бих поискал и от всеки бих изслушал мнение и съвети, със сигурност. Особено, когато човек е бил в управлението на държавата, независимо на какъв пост, винаги може да се поучиш нещо. Ние имаме прекрасни президенти, защо само премиери? И Петър Стоянов. Винаги съм казвал, че това, което той има като позиция, особено в Атлантическата част на света - САЩ, просто уникален капитал за България. Желю Желев с неговата топлина, благина, бих казал, с неговата умереност. Един безкрайно ценен учител или човек, с който рядко съм бил на общи мероприятия, но съм имал честта с него да си говоря и в кабинета, като съм го канил, и на мероприятия. Също много ерудиран човек.
Водещ: Като стана дума за президенти...
Бойко Борисов: И аз затова считам, че като завършат кариерата си такива хора, на такъв пост като президент, що не и като премиер, включително, особено когато е цял мандат, не трябва много теснопартийно след това да продължат да се занимават с политика, защото те вече стават един по-различен капитал за страната си, за хората. Поне това ми е мнението.
Водещ: Като стана дума за президенти, ако попитаме обикновен човек...
Бойко Борисов: И ако Петър Стоянов, само секунда да си довърша мисълта.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: Ако Петър Стоянов загуби от ореола си на това, което казвам, е именно че след като слезе от най-високия връх в държавата, се опита да прави някаква дребна политика. Вече от фона, от която слиза - президент на всички българи, да прави СДС или да е лидер там, или евродепутат, или каквото и да било. Това беше грешка, според мен.
Водещ: В този смисъл нещо за Плевнелиев. Ако попитаме обикновен човек как възприема Бойко Борисов? Той би казал - Бойко Борисов не е „мека Мария". Имам предвид не, че е авторитарен, но не е „мека Мария". Оцелява ли се в политиката, ако не си „мека Мария", ако си по-мекушав? В този смисъл, Плевнелиев не съм сигурен дали е този тип политик, който наистина, не казвам, че трябва да е авторитарен, но как ще оцелее той със своя характер в политиката?
Бойко Борисов: Вижте, ако накарате един артист да дойде тук или преподавател във ВИТИЗ и го накарате думичката „Не" да я каже по различен начин, той сигурно може да я каже по десетина, петнадесет, или повече дори. Невинаги, когато думичката „Не" е съпроводена с удар по масата, крещене или викане, това е по-лесно за възприятие. Ето примерно, както вчера аз отговорих на въпроси на ваши колеги в Русе за министър Шматко, който казал, че ще съди България и ще ни вземат пари за „Бургас-Александруполис". Пожелах му - Весела Коледа, честита Нова година.
Водещ: Разказах на Ники Кънчев днес, но няма да дадете един лев.
Бойко Борисов: Няма да ти дам един лев, така че... Но желая на него, на всички руснаци, на неговото правителство - дълъг живот, успех на изборите.
Водещ: Хората на РЕП-а се шегуваха днес, като си купуваха вестници... Извинете. Е, премиерът, ако така ни пожелае Нова година - Весела Коледа, Нова година, ама, няма да ви дам 1 лев. ...
Бойко Борисов: Не, това е техният лев, на тези хора от РЕП-а. И понеже години наред много лесно българския лев е харизван на чужденци, разбира се, под едно много модерно име, наречено инвеститори. Харизвани огромни пари от БВП на българите, стотици милиони са заминали ей така - незнайна посока, защото всъщност това са пари, които са или от електромерите, или от водомерите, или от портфейлите им в моловете, или от таксата за електрически ток, или от т. нар. големи, малки, средни шлемове, за които сме дали много пари, но не се знае ефектът какъв ще бъде през годините. И за тези мои опоненти, им казвам, ако е било добре, щото 2006 година тези енергийни проекти не сте ги подписали, не сте започнали да ги строите... И аз като дойдох, както „Цанков камък" - 80 мегавата за 1 млрд. лева, но го достроих. Няма как, иначе отиват всичките пари в канала, които са дадени. Спомняте си тук в тази телевизия, го говорихме. Ако бяха започнали да правят „Белене", щяхме да я достроим, какво да правим? Ако бяха почнали да правят „Бургас-Александруполис", щях да го достроим. Какво да правим? Те не са го и почнали. Защо? Защото и двата проекта са неефективни във вида им, в който са били подписани. За 30 млн. долара си залагаш цялата екология на най-важния туристически район в България - Южното Черноморие. Разбирам да е 2 млрд., 3 млрд., да има дебат в обществото - 30 млн. ...
Водещ: Кажете ми, да се върнем малко по-назад в разговора. Препоръчват, дори казват, че е препоръчително да не се влиза в словесни битки с вас...
Бойко Борисов: Да се върнем на по-важния въпрос за Росен Плевнелиев, че от него избягахме, като отидохме на думите за...
Водещ: Да.
Бойко Борисов: Росен може да казва и не, и да. Разбира се, той е когато го избирах за министър, когато през годините работехме заедно, той пътуваше много често с мен в колата, обикаляйки тези обекти - магистрали, пречиствателни станции, които изградихме, съм имал възможност да го слушам доста. Той някой път толкова надълбоко влиза в същността на даден проблем, че ако погледнеш повърхностно на това, което е казал, дори може да стане малко смешно. Предполагам визирате това, което каза, че в предишния си живот бил жена или там, нещо от този род имаше.
Водещ: Не, аз казвам, че това е искрено споделяне, което не мисля че е нещо лошо. Исках да кажа нещо друго - как се печели словесна битка с вас?
Бойко Борисов: Аз примерно, сме си задавали, като сме си говорили, въпроси на тема - примерно, аз знам баба ми и дядо ми и до там горе-долу свършват познанията за рода, колко назад си спомняш от твоя род?
Водещ: Същото, толкова.
Бойко Борисов: А всъщност като си помислиш, че преди три или четири поколения е имало такива като нас, които са дошли отпреди три-четири поколения, да сме днес, това е наша кръв, това е наша ДНК, не си познаваме родовете. А като погледнеш двеста години назад - откъде е дошъл отнякъде този, който ни е създал, да ни има днес? Това е много важно. И понеже има вече такива науки, такива изследвания, такива на базата на ДНК-профила на човека се правят такива анализи, те са интересни. Дали идваш от Африка, дали идваш от Азия. И ако тръгнеш в тази посока, публично да разсъждаваш, може всеки да си вземе един контекст от твое изказване и да те направи на маймуна след това, ако иска.
Водещ: Мисля че сега е удачно...
Бойко Борисов: Така че Плевнелиев ще се справи.
Водещ: Мисля че сега е удачно да експериментираме, не знам дали ще е успешно, или не, с този въпросник, който донякъде е блиц-въпросник. Той се ражда в началото на миналия век, когато във висшето общество в Париж в един момент темите за разговор са се изчерпали, станало е скучно. Появява се Марсел Пруст - френски писател, автор, известен, който създава тридесет въпроса, донякъде лексиконни, на които политици, министри, кардинали, отговарят честно и създават представа за това какви са всъщност. Ако ми позволите да ви задам някои от тях. Първи въпрос - главната черта на характера ви, една?
Бойко Борисов: Чудя се доколко сериозни и доколко да се шегувам, че снощи нали ти казах, че имахме банкет, единствения банкет през годината, на който ходя - това е като се събираме отбора от „Бистрица". Това са юноши, мъже, ветерани, деятели и е много хубаво. От снощи още само майтапи бяха между другото това кой колко може.
Водещ: Т.е. те какво биха казали - коя е главната черта?
Бойко Борисов: Сериозност е при мен.
Водещ: Кой е най-големият ви страх?
Бойко Борисов: Сега е кризата. Преди това беше болестта, контузията. Това ми беше като спортист, като човек, всеки път като излизах на терена, на корта, на татамито, винаги ме е било страх как ще завърши мача - с контузия или без контузия. Защото от една контузия после се лекуваш, мен ме е страх от инжекции, ужас. И това... от това ми е било винаги страх. Сега ме е страх от кризата. Просто дали популизма няма да победи разума. Истински се надявам да победи разума сред нашето общество.
Водещ: С коя историческа фигура бихте желали да се идентифицирате? Или да ви сравняват по-късно?
Бойко Борисов: Ще е нескромно. С която и да се сравня, ще е нескромно. Историята може да каже след време доколко си съизмерим с нещо.
Водещ: Чертата от характера, която най-много не харесвате в себе си?
Бойко Борисов: Лигавите хора не харесвам в другите хора. А в себе си? Добротата. Примерно, ако Цветанов е тук, той ще ви каже - аз съм най-опасен, когато някой работи с мен с добро от опозицията или от противниците. Тогава ставам много склонен да отстъпвам, да има мир, да има разбирателство. Това му е най-страшното за него - да не дойдат при мен с добро. Когато ни нападат - това е приказка.
Водещ: Продължаваме с въпросника на Пруст, на който между другото, са отговаряли във „Vanity Fair" от Барак Обама до Джак Никълсън. Най-голямата ви екстравагантност и странност?
Бойко Борисов: На 52 години да биеш „Левски" и ЦСКА на футбол, което се случи в неделя. И то ги бихме, така че сега не ни говорят, сърдят се, не им е удобно, защото едни от най-добрите футболисти от близкото минало, още играят и им е много тежко.
Водещ: За какво съжалявате...
Бойко Борисов: И им е още по-тежко, защото ги бихме Вучката, Доктора, Бейката, Пенчо-Дебелото, Пацко и ги бихме тези - Любо Пенев, Зафировите, Марашлиев, Мето Деянов, Ради Здравков, Гошо Славков, Емо Спасов, Сашо Начев. Звезди... Имат десет хиляди мача за националния отбор. И ги бихме с това отборче, и ги бием втори път вече.
Водещ: Това е победа, нещо за което не съжалявате. Но за какво съжалявате най-много?
Бойко Борисов: Толкова се радвах в неделя, заклевам се, повече отколкото бих на изборите. Толкова им се радвах, ама, така им беше кеф, че това ми бяха двата, вчера и онзи ден, може би, най-щастлив дни през годината.
Водещ: Денят, в който сте съжалявали най-много? И за какво сте съжалявали най-много? Или за какво съжалявате най-много от изтеклата година? Да е по-кратък периодът.
Бойко Борисов: Е, съжаление, не мога да кажа. Трябваше да дръпнем по-напред реформата в пенсионната система. Още миналата година, имам предвид 2010 година, трябваше да я дръпнем тогава. Но тогава показателите бяха различни и имаше възможност да се опитаме да намерим, както и го правехме, със синдикатите общ език. Аз им благодаря на синдикатите, че макар и неофициално, вчера вече са се върнали на тристранката, започнаха пак да си говорят с Дянков. И мисля че това, което правим, ще е добро за страната, за труда и 2015-2016 година ще даде резултат.
Водещ: Любовта на живота ви?
Бойко Борисов: Мени се.
Водещ: Добър отговор.
Бойко Борисов: Така да се каже, с една дума.
Водещ: Какво е сегашното ви състояние на духа?
Бойко Борисов: Просто ме заварвате в най-доброто състояние на духа, след като...
Водещ: Банкетът снощи. Но пък днес сте на Министерски съвет от 10.00 часа.
Бойко Борисов: Това не ме притеснява.
Водещ: Ако след смъртта имате възможност да се преродите в друг човек, какъв тип човек бихте избрали да бъдете?
Бойко Борисов: Трудно е да отговарям на такива въпроси. Различно. Всеки би избрал Меси... Важно е да изкараме живота си в здраве, това е най-важното.
Водещ: С какво наистина бихте желали да се занимавате, ако може да избирате?
Бойко Борисов: Това, което правех като главен секретар.
Водещ: Не знам дали си спомняте, за малко ще прекъсна, но когато бяхте главен секретар и президентът издаде указ да станете Генерал-лейтенант, 2003-2004 година...
Бойко Борисов: Мен двама президенти са ме произвеждали в генерал.
Водещ: Точно така.
Бойко Борисов: И Петър Стоянов ми даде...
Водещ: И след това Георги Първанов.
Бойко Борисов: И Първанов втората, така че...
Водещ: Гостувахте в „Ретро радио", което вече не съществува, но тогава съществуваше. Ние правихме предаване, в което канихме различни хора да представят любимите си песни, но не само любимите песни като песни...
Бойко Борисов: И тогава се представяше, че понеже нали няма картина, имаш много буйна коса...
Водещ: Да. Песните, но и историите зад тях.
Бойко Борисов: Това беше хубаво тогава. По един музикален профил от това, което харесва един човек...
Водещ: Бяхме изключително изненадани от вашата класация. Това са песните, които вие избрахте. Ще ви предложа да чуем два от тях. Първата е на Емил Димитров. Да ни припомните защо точно тази песен - когато отиваш ти там, при другия?
Бойко Борисов: Защото е много добре описва психологията на жените. Първо, когато отиваш, после когато си вече там и после,когато се връщаш. Има един много тежък период - когато се връщаш. На никоя не й го пожелавам. Много е хубава песента. Всъщност три куплета, които вървят последователно. И понеже като бях ученик я пеехме на девойките...
Водещ: Точно тази песен?
Бойко Борисов: И като по-голям им я пеех. Трябваше да пуснете последния куплет: „Когато се връщаш...".
Водещ: Та, така, това е първата песен. Другите са: „Камино" на Лили Иванова...
Бойко Борисов: Уникален глас, уникално изпълнение, което от Токио до София са поклонили глави пред нея.
Водещ: Led Zeppelin, Deep Purple - „Child in Time", Nazareth - Love Hurts...
Бойко Борисов: Даже сега в колата точно като слизах, слушах нея.
Водещ: Така, но за мен истинската изненада...
Бойко Борисов: Примерно, Емил Димитров и понеже виждам тук на Жилберт Беко „Натали", това са съизмерими...
Водещ: Може ли да чуем и Натали? ние сме я приготвили.
Бойко Борисов: Уникално.
Водещ: Трябва да призная, че бях изненадан от Жо Дасен и от Натали. Как се появи Натали, кога я чухте за първи път? Спомняте ли си?
Бойко Борисов: Уникална, аз много я обичах, свирех я на китарата.
Водещ: Жилбер Беко?
Бойко Борисов: Да. Поназнайвах френски тогава. И сега може сигурно...
Водещ: „Ролинг Стоун", Енджи и тогава последната песен беше хит...
Бойко Борисов: Е, на кой не му е било любим блус като ученик, тогава.
Водещ: Те се пускаха три блуса един след друг, за да може да се танцува по-дълго.
Бойко Борисов: Да.
Водещ: С дамата или с различни дами..
Бойко Борисов: Ох, много танци, много нещо.
Водещ: И последната тогава беше, естествено, очаквана - филмът беше излязъл тогава...
Бойко Борисов: Е, музиката на „Гладиатор" може да става направо оперета или опера, тази музика, ако се извади цялата.
Водещ: От този филм е репликата, т.е. отговора на въпроса - защо мъжете искат да бъдат във властта? Отговорите...
Бойко Борисов: И сега да ги пиша, ще ги напиша същите.
Водещ: Отговорите на въпроса - защо мъжете искат да бъдат с казионни - пари, секс, влияние, жени, там ми направи впечатление отговорът - защото отгоре гледката е по-хубава. Вие защо искате да бъдете във властта?
Бойко Борисов: При мен стана случайно. И вече просто нямаше как през времето да се отказвам. Стана случайно, нямаше как да не се случи.
Водещ: Нещото, което най-много ще ви липсва, ако не сте във властта?
Бойко Борисов: ... една изключителна непрозорливост на опозицията, тогава. Всеки, който ме познава, знае че аз не само, че никаква политическа кариера не исках, исках да си остана главен секретар. И ако тогава тройната коалиция не ме бяха изгонили с Румен Петков, назначаването имам предвид на Румен Петков и да ме изгонят, още щях да марширувам по плаца сигурно и те щяха да са на власт.
Водещ: Продължаваме с въпросника на Пруст, още две неща. Грешките, които най-лесно бихте простил? И грешките, които не бихте простил?
Бойко Борисов: Грешките по невнимание. Има грешки по невнимание, които за съжаление, всеки ги прави, няма човек да не ги прави. Те са големи и малки, но са грешки. Има такива, които не могат да се простят никога.
Водещ: Коя е природната дарба, която бихте искали да притежавате?
Бойко Борисов: Да съм полиглот. Това е голямо предимство на хора от типа на царя. Бил съм с него, просто не може да си представите какво впечатление прави като дойдат французи, горе, на френски, на италианския посланик - на италиански. Идва английски - на английски, арабския - на арабски, на испански, на немски, кой където дойде. Просто той веднага им влиза в езика и това страшно впечатлява хората. И е уникално богатство, уникално да го можеш.
Водещ: Военното действие, от което най-силно се възхищавате? Изненадва ме, че този въпрос е последен във въпросника, но наистина е така.
Бойко Борисов: Кое?
Водещ: Военно действие, от което се възхищавате най-силно?
Бойко Борисов: Това, което Калоян е направил. Ние сега слагаме доста пари в археология и виждате колко интересни събития от историята излизат. И аз съм истински впечатлен от това, което гледах в последния Европейски съвет. Защото вече и президента Барозу, и Хеле, датската премиерка и шведския премиер, които бяха в България, ги водих на гробниците. И се бяхме събрали и се събраха всичките около нас, просто особено датчанката каза - „Съжалявам, че ние не ви познаваме. Особено това, което вие имате като история, това което правите, това трябва да се направи да го знаят хората." Президентът Барозу им разказа на всички за метрото, за Ларгото и за разкопките долу, където правим. Всички се бяха събрали - двадесет-тридесет човека, на всичките го разказаха. Живот и здраве, на лято, като пуснем метрото в София, ще дойде и президента Барозу да го открием заедно. Това уникално нещо, което сме направили. И съм сигурен, че след десет години на някой като задавате тези въпроси, той ще цитира и това, че сме успели във времето на финансова криза да направим магистрали, да направим зали, да направим метро, да направим Южна дъга. Както вчера - със 120 млн. лева направихме пречиствателна станция с 20 километра канализация и водопровод на Русе. На над 200 хиляди души всеки ден, отпадните води отиваха в Дунав. После викат - много хубав сом хванали на Дунав. От вчера вече цялата река, надолу, е чиста. И в Силистра вече, даже, могат да ловят чисти по-хубави сомове.
Водещ: Казахте за червените седалки, че са червени, но не са харесали тапетите или поне така пише във вестниците.
Бойко Борисов: Щото дадох много пари и не ми хареса как са сложили тапетите. Казах тази фирма да не им платят последните пари, огледалата се бяха опитали да ни „минат", понеже бяха сложили старите огледала. И казах, понеже сноши беше първата постановка и даже... Няма ми телефона да ви пусна смс-а, който ми е пуснал областния управител към 18.00-18.15 ч. някъде, че са подменили огледалата в операта. Щото им казах тука, довечера тук като дойдат коконите с тежките рокли и застанат пред старо огледало, ще кажат - абе, тоя като е бил днес тук в тази опера, не е ли видял, че са сложили старо огледало. И ги смениха снощи огледалата, преди постановката. И съм им дал още едно списъче какво още трябва да доизкусурят от това, което вчера... Щото малко като едно време при Тодор Живков - дай да го направи обекта, щото ще дойде да го открие. И тук-там се бяха опитали да замръчкат някои работи, но сега да ги изправят. Щото като отида сега, понеже пак ще отида, щото там ще почнем два много големи проекта - в Русе, сигурно, седем училища, детски градини... И февруари някъде, сигурно, ще ги проверя.
Водещ: Много ми беше смешно - чета документите вчера в сайта на БСП, на ДСБ, на ГЕРБ, на парламента, на МС и на много места присъстват тези метафори от рода на: политическа стабилност, радетели за формиране на съвременна политическа култура, национално съгласие и т.н.
Бойко Борисов: Те затова хората не ги слушат политиците като почнат да бърборят по този начин. Примерно, когато излиза Лютви Местан и казва - ние ще правим правителство на националното съгласие, в превод, за обикновения българин означава - ами, искаме да се съберем, безнаказано, да покрадем пак, защото вече много време Борисов и ГЕРБ носят еднопартийна отговорност и не смеят или не искат, или не могат, няма значение как да грабят. Така, както ние по време на тези правителства на уж национално обединение, съгласие, особено тези правителства, които бяха на ДПС с мандатите. Когато безотговорно можеш да правиш всичко, примерно, да теглиш половин млрд. кредит и ние сега май месец трябва да връщаме за гьола в „Белене". Май месец трябва да вземем на хората още половин млрд., трябва да спестим още близо млрд. и половина, две, 2012 година, за да...
Водещ: Това исках да ви питам - как се превеждат тези неща?
Бойко Борисов: Така се превеждат. Като чуеш Лютви Местан да говори за национално съгласие, казваш - тези са изгладнели. И поне Бойко им пречи, почват да се обединяват всичките заедно. Но сега как да кажат - искаме да го изгоним, защото строи магистрали, зали, пречиствателни станции, това остава, хората го виждат. Хората го виждат, то стои и ще стои след мен. Обаче като кажеш - национално съгласие, по кое ще се съгласим? Ще ми даде Чакъров или Емел Етем в това правителство национално съгласие. Кой ще ми даде? С кой ще се съгласим? За кое всъщност, не сме се съгласили? Че когато държавата е летяла в най-тежката криза в света, която всички я признават, Станишев и тройната коалиция излезе тогава и каза - няма да има криза в България, няма криза. Когато сме били половин млрд. под водата, като държава, те вдигаха пенсии и заплати все едно няма криза. А виждате какво се случва сега в Европа - всеки нов кабинет, всяко ново правителство, когато идва, първото, което казва - над 65 години пенсионна възраст, намаляване на бюджетните разходи, съкращения. Нали всеки това казва? Значи, оставете ни, ние може да не разбираме, може да сме глупави, каквото искате кажете, некадърни. Но всички държави в Европа, в Америка това се случва.
Водещ: Още нещо кратко, преди да продължим с мъжките неща, които съм приготвил за вас...
Бойко Борисов: С една дума - какво искат те да ми предложат за национално съгласие? Кое, по коя тема? Кое не правим добре, за да се съгласим с тях?
Водещ: Беше интересен превода, това питах. Вие го преведохте. Как се прави...
Бойко Борисов: Добре го преведох, разбираемо.
Водещ: Как се прави обаче превод на поговорки? Да речем: „Лисица два пъти в капан не влиза"? кой е политическият урок, който научихте? Ако това е превода на поговорката.
Бойко Борисов: То има много поговорки с еднакъв смисъл. Тарикат-мъж не писка.
Водещ: Или - лице невиждано, скоро се забравя.
Бойко Борисов: Да. Така че в зависимост от ситуацията, може да реагираш. А има поговорки... Аз на баба ми - брат й, той беше каруцар. Един от много хитрите хора и от него съм чувал много народни поговорки. Той за всяко нещо, имаше поговорка.
Водещ: Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
Бойко Борисов: Абсолютно вярно.
Водещ: Имаме минута преди да ви изненадам с мъжки професии...
Бойко Борисов: Пияна жена, весел дом.
Водещ: Точно така. Използвам ефира на Нова телевизия да прокарам едни мои каузи. Първата кауза е следната: в дузина държави в ЕС със закон е регламентирано излъчването на филми, вечер, по националните телевизии да бъде със субтитри. Защото децата учат чужди езици на първо място, и на второ - четат по-бързо. Бихте ли подкрепили, ако това са „Да" и „Не", вашия глас, първосигнално, без да мислите?
Бойко Борисов: Да. Да има субтитри, има хора, които не чуват, могат да прочетат.
Водещ: Някак нелепо стои да озвучиш Ал Пачино, да речем, примерно.
Бойко Борисов: То не е нелепо, смешно. Има филми, които гласа на Ким Бейсинджър примерни, коя би го имитирала?
Водещ: Не бива да се имитира. Какво налага да се озвучи на български. Втора тема...
Бойко Борисов: Кой, кой си харесва, нали?
Водещ: Според вас, добре ли ще бъде през 2012 година дневния ред на обществото да бъдат други, различни от тези през 2011 година?
Бойко Борисов: Не, няма как да бъдат. Темите ще бъдат - криза, липса на пари. Това е темата в света 2012 година. Светът живя десетилетия някъде в лъжа, отчиташе огромни излишъци, пари като шума, като вестници, стари. Изведнъж се разбра, че зад тези пари няма реална стойност. Така че, това ще се говори.
Водещ: Трето, знам че е клише и във всяка една страна правителствата се плашат донякъде, защото резултатите идват по-късно. Пари за образование?
Бойко Борисов: Тази година даваме 50 млн. повече. Така че в условията на криза, освен инфраструктурните проекти, даваме повече пари...
Водещ: Т.е. гласувате с да, и че това трябва да...
Бойко Борисов: Да. Не, ние не гласуваме, то го има гласувано в бюджета на държавата. Това е разликата между тези, които гласуват при теб и мен - че, това, което вдигам „Да", е заложено в новия бюджет за 2012 година. Повече пари за здравеопазване, за култура, за спорт, за археология.
Водещ: И последно - ако на младите, авангардните, нестандартни, шантави, луди-млади беше даден шанс да рисуват паметници, да изразяват своя талант, щеше ли да се стигне до боядисването на паметника нощем? Не е ли по-добре държавата да им казва - ето ви моста „Чавдар", рисувайте го денем, правете го каквото си искате.
Бойко Борисов: То в случая, никой не им е забранил и те го правят. Сега тук аз съм на различно мнение. Даваме много пари, оправяме фасадите на хиляди сгради в София - на другия ден отива някой и ги нарисува. Дали това е най-красиво? Ако направите една анкета, аз мисля че и тук хората са много разделени. Аз специално не харесвам в центъра на града да минеш чисто нова фасада, сграда прекрасна, и някой долу я нашарил с каквото е намерил за добре. Да, за него може това да е изкуство, може много да му харесва. Но в края на краищата, на центъра на града. Така че, могат да го правят. В същото време има такива сиви, гадни мостове, които нарисувани изглеждат много по-свежо, много по-добре. Въпросът е къде ще го нарисуват. Сега, съгласи се, ако дойдат да ти нарисуват ето тук, в студиото...
Водещ: Не, дъската - не, че специално съм я правил.
Бойко Борисов: Ето казваш - не, дъската. За мен това е всяка нова сграда, за която сме дали пари. И когато я нарисуват, това не ми харесва. В същото време повтарям - ето, мостове, стадиони, има отстрани, като ги направят по-пъстри, по-шарени, то някак стои си дори като направено от архитект.
Водещ: Продължавам да използвам ефира за свои цели, поканил съм трима мъже с професии, които аз като малък съм мечтал да бъда. Ще се радвам ако ни останете гост, за да ги видите. Те са много интересни. „Мъже в униформи" сме ги кръстили, но не са нито полицаи, нито пожарникари, а нещо по-нетрадиционно.
Бойко Борисов: Ще ги видим кои са, но не забравяйте, че ефира винаги го използвате за ваши цели.
Водещ: За това си признавам.