Извинявам се на всеки, когото съм обидил

/КРОСС/ Днес навършвате, г-н Цветанов, 50 години и вече обявихте, че сте доволен от себе си. Струва ми се, че човек, който се е докоснал до българската политика, няма как да се чувства доволен от себе си. 

- Зависи какво си правил в политиката. През цялото време аз съм се стремял да си остана същият, какъвто съм бил като ценности, преди да вляза в политиката. Да имам уважението към моята съпруга, към моите деца, към моите приятели. Не бих искал да давам примери, но мнозина смятат, че като влязат в политиката, стават по-красиви, по-всесилни, и забравят за тези, които са им помагали и които са били с тях в трудните мигове, когато са започвали своя съзнателен живот. Как мога да забравя примерно моята съпруга! Ние сме заедно от 90-те години, били сме много добри приятели, след това гаджета, създадохме семейство, имаме три прекрасни дъщери. Много е важно да запазиш своята идентичност. Наблюдавал съм например много хора, дори в партията, които искат да имитират Борисов. То е смешно! Докато аз искам да си остана какъвто съм бил преди, сега и за в бъдеще.

- А ударите в политиката? Може ли човек да е доволен от тях?
- Ето, това е нещо, което трябва да си способен да понесеш. И когато си правил само неща, свързани със закона, в интерес на обществото, не трябва да имаш притеснения, трябва да вярваш в справедливостта. Ненавиждам предателството. Затова никога няма да предам семейството и приятелите си.

- Не споменахте лидера си?
- Той е част от тези приятелства, които съм създал през последните години. Аз работя с Борисов от 2001-ва. Имало е случаи, когато съм му докладвал и разговорът е бил толкова протоколен, че в един момент си викам: „Абе дали действително се представям добре?" Пък той не е чак толкова добър ласкател, че да ти каже: „Ти си прекрасен, добре се справяш!" Но през 2005 година, когато той напусна МВР, ми каза: „Напускам системата, ще играя за кмет на София, но искам и ти да напуснеш системата с мен. Ти си единственият, на когото предлагам да тръгне с мен", тогава почувствах признанието, което може би съм очаквал да получа от съвместната ни работа. Защото нито за миг не съм си помислял да го предам или да злоупотребя с позицията, която съм заемал, или да злоупотребя с неговото име.

- Добре, но днес не сте най-приближеният до него.
- Защо смятате така?

- Като че ли по-близко му стана женското обкръжение в политиката.
- Нормално е един мъж да харесва и да усеща повече женската топлина. За такава топлина не искам да се боря, а и не смятам, че трябва да влизам в тази част от неговия живот. Но само час преди срещата с вас той беше тук (в офиса на ГЕРБ - б.а.) и говорихме за неща, свързани с предстоящите местни избори. Аз съм изградил работна форма на комуникация с премиера и тя е проверена с годините. В момента, в който ми се обади и започва да ми казва за какво ме търси, аз вече знам и какво трябва да се направи.

- Не ревнувате ли от факта, че Румяна Бъчварова зае министерския пост в МВР, който вероятно сте приемали като ваше призвание?
- Не. Да си призная честно, в момента се чувствам много полезен и смятам, че и за партията сега е много по-добре аз да бъда председател на ПГ на ГЕРБ. От какво да се чувствам пренебрегнат? В този живот не може да бъдеш винаги министър, не може да бъдеш винаги на върха на обществената любов. Животът е динамика и затова е толкова интересен, важното е да си позитивен. От всяко негативно нещо, което се хвърля срещу мен, аз се опитвам да намеря слабостите и да извлека позитиви в даден момент.

- Говорихме за ударите от политиката, но днес няма друг политик, който така да е захапан от съдебната система, и то с присъда на две инстанции.
- Няма такъв!

- Не отчитате ли свои грешки, за да стигнете до това състояние?
- Атаките по мен са от 2010-а - когато започнахме реално да структурираме сектора за сигурност, когато поискахме да върнем доверието на евро-атлантическите партньори и да постигнем ефективност, която хората и обществото очакват. Когато започна моят мандат през 2009-а, в страната имаше 18 отвличания, а 19-ото беше първото ми като министър. Тогава един журналист ми зададе въпроса: „Ще си подадете ли оставката?" Това бе единственият момент през цялото ми управление като министър, когато съм помислил да си подам оставката, ако стане второ отвличане или ако това не бъде разкрито.

- А не се ли срамувате от поведението си спрямо горнооряховските лекари, когато четохте от трибуната на парламента СРС?
- Когато човек стане на 50, прави своята равносметка. Сега, ако трябва да бъда в същата ситуация, няма да го направя. Защото вече знам колко е чувствителна всяка тема, свързана с отделните гилдии. Това, което прочетох от трибуната, предварително беше съгласувано с тогавашния главен прокурор Борис Велчев. Взаимно стигнахме до извода, че обществото трябва да бъде информирано докрай.

- Тогава не усетихте ли, че със силата на поста прекършвате човешки съдби?
- Не знам дали сте се срещали с жертви на престъпността. Аз се срещам често. Тежко е да усещаш как държавата е безсилна да реагира адекватно, за да се пребори с болките в човешките съдби. Да, сега съзнавам, че в някои моменти съм бил по-емоционален. Същото бе и по отношение на съдия Мирослава Тодорова (Цветанов беше обявил, че Тодорова е действала в услуга на организираната престъпност, за което тя му заведе дело за клевета - б.а.). Извинявам се на всеки, когото съм обидил или се е почувствал обиден, засегнат. Никога не съм влагал нищо лично, но понякога действително съм минавал границата. Ние сме в Страстната седмица и трябва да бъдем по-мъдри, по-благородни. Да, сега поведението ми е коренно различно. Защото животът е прекрасен, но е много кратък. И трябва да оставиш трайна следа. А и минах през много перипетии и ако преди 15 години някой ми беше казал, че ще се занимавам с политика, никога нямаше да му повярвам.

- Казвате, че понякога сте действали по-емоциално. Това не е ли всъщност самозабравата от власт, която създава измамната илюзия, че си силният на деня, че си господар на положението?
- Не, не. Много хора може би са останали с такива впечатления. Когато си тръгнах от МВР и в последните дни си вземах довиждане с всички, виждах сълзите на директори, които казваха, че за толкова години за първи път са имали такъв министър. В последния ден казах довиждане и на чистачката, която обслужваше етажа, и тя инстинктивно ме прегърна. Тя може да ми бъде майка и в това нейно спонтанно поведение има оценка за мен и като човек, и като министър.

- Но вашето присъствие в МВР завърши с огромния скандал за подслушването. Тогава се заговори за Цветановщината, а Мирослав Найденов разказа как сте подслушвали министрите, ние се ужасявахме от този факт, а те разказваха колко им е било хубаво да бъдат следени. Не се ли срамувате от това?
- Няма да ви питам за възраст­та, но не може да бъдете толкова лековерна. Не може да чуете само едната страна.

- Искате да кажете днес, на върха на вашата 50-годишнина, че никога не сте подслушвали министрите от предишния кабинет на Борисов?
- Абсолютно.

- Никога?
- Абсолютно. Абсолютно. И това беше потвърдено и в делото, за което толкова много се говореше през последните две години. То вече е прекратено.

- И никога не сте споделяли неща, които сте чували в тези подслушани разговори?
- Това са разкази по картинка и интерпретация на някои от свидетелите, в това число и на Мирослав Найденов. Никога по никакъв повод не съм нарушил закона. Ние сме правова държава и когато и съдът се произнесе в тази посока, какво трябва да обяснявам повече. Аз съжалявам, че не сме имали възможност през всичките тези години да си комуникираме повече с вас и вие да присъствате с мен на мероприятия, за да видите как се държа с хората, със структурите и организациите.

- Но защо тогава е това негативно отношение към вас? Не си ли давате някаква оценка за себе си, не си ли казвате „Тук сбърках, това не трябваше да правя"?
- Не казвам, че съм безгрешен. Но в България има много сили и много интереси, които искат да бъде разбит екипът „Борисов-Цветанов". Знаете ли кой период беше най-хубавият за мен в чисто партиен план? 2006-2009 - началото. Тогава цялата концентрация за унищожаването на новоучредената партия ГЕРБ беше фокусирана в атаката към нейния лидер. Това ми помогна да си свърша работата по структурирането на партията, за която бях натоварен като отговорност от премиера Борисов, тогавашен кмет на София. Спомняте си, на учредителния конгрес на ГЕРБ аз станах първият председател на партията, защото по тогава действащия закон представители на местната власт не можеха да участват в управлението на партия. Тогава Борисов ми даде пълните права и каза пред делегатите: „Запомнете едно, когато Цветан Цветанов отива в страната, когато разговаря с вас, когато поеме ангажимент, той го поема от мое име и говори от мое име!" Това е голям кредит на доверие. Ако аз бях човек, който да се възползва и да манипулира, можех да направя различни неща, но тогава нямаше да я има силата на ГЕРБ. А аз съм човек, който не предава приятелите си и хората, на които разчита в този живот.

- Но аз съм чувала и от хора на ГЕРБ: „Цветанов ще открадне от Борисов партията." Това не вби ли клин между вас?
- Към края на 2008-а започнаха да се зараждат нотките на тази интрига. Едни говореха това на премиера Борисов, други „доброжелатели" пък идваха при мен да ми казват, че като приключат изборите 2009, Борисов ще ме изхвърли и въобще няма да се занимава с мен.

- Как преодоляхте съмненията?
- Най-важното е да си говорите - и в политиката, и в семейството. Да не се премълчава нищо. Тогава много активни бяха хората, които искаха да овладеят партията с подобни схеми и механизми.

- Кои бяха тези хора?
- Политически опоненти от БСП и от СДС - от целия спектър на политическия живот. Защото те виждаха, че ГЕРБ влиза в подем. Те не можеха да повярват, че може да има политическа формация, в която да няма противоборство за първото място. Защото да погледнем демокрацията какво поднесе на България. Никога не съм допускал, че след като СДС, когато спечели изборите през 1997-а, това синьо парламентарно мнозинство ще бъде нарушено и пропукано. За голямо съжаление то се случи точно заради това боричкане кой да бъде първи - дали да е Костов, дали да е Бакърджиев, Стоянов, Софиянски или Бонев. Това се повтори и в БСП - случаят Първанов и Станишев. Каквото и да се говори за Първанов, той е бил президент два мандата, избиран е пряко от народа. Първанов даде кредит на доверие на Станишев, както Борисов ми даде кредит на доверие, когато той трябваше да бъде кмет, а аз трябваше да се занимавам с партийната работа. Разликата със Станишев - тук вече е въпросът дали се възприемаш на сериозно и дали се отлепваш от земята. Аз имах целия партиен арсенал, всички оръжия, които Борисов ми даде, но се съхраних чисто човешки. Останах верен на принципа си - бъди благодарен за това, че си оценен, но не предавай, защото това обрича на загуба всички, в това число и една партия, в която вярват над един милион избиратели.

- Ама вие настина сте променен, говорите едва ли не като пастор! Или това е нов образ, в който влизате?
- Това, което ми се причини в политиката, ударите, които понесох, ме направиха много по-мъдър. И ако трябва да се върна в годините назад и да тръгна по същия този политически път, ще искам да подражавам повече на това, което съм днес, а не на това, което съм бил в началото на пътя. В това отношенние съпругата ми е много добър коректив.Тя често ми казва: „Ама ти си толкова готин, обаче когато се внуши на обществото, че едва ли не Цветанов подслушва, че е виновен за това, за онова, в един момент каквото и да кажеш, ти си лошият." Но най-важното е да си останеш същият.

- Какво научихте от политаката, обицата, която ви остана?
- Че трябва да бъдеш много по-консенсусен, много по-диалогичен. Затова сега никога не обръщам гръб на нашите лидери от опозицията. Трябва да въздържам емоцията си. Но като цяло няма нещо, което да съм правил през последните години и да се срамувам от него. Защото винаги съм се стремял да дам всичко от себе си и да бъда точен.

- Сега по-лесно ли е да контактувате с БСП с лидер Миков, отколкото със Станишев?
- Когато бяхме в опозиция, Станишев въобще не поздравяваше никого от ГЕРБ. Аз съм правил опит да го поздравя един път дори в тоалетната, където се разминаваме и аз му казвам добро утро или добър ден, няма реакция. Миков е съвсем различен, той е по-човечен. Човек, който може да направи съответния компромис и към политическия опонент, само и само да има диалог в името на държавата.

Валерия Велева

„Преса”